Много неща ме карат да мисля, че не свободата, не демокрацията, не творения, дух или друго, а мизерията е истинският национален обединителен идеал за значителна част от българите, които се ненавиждат заради партийни пристрастия, но това не им пречи ни най-малко на социопатното идейно единомислие. Колко мизерен трябва да си, за да:

1. Да вярваш, че функцията на гражданското общество е да пречи на политиката и политиците.
2. Да вярваш, че функцията на президентството е да пречи на правителството.
3. Да вярваш, че дълг на всеки гражданин е да пречи на всички останали.
4. Да преувеличаваш всичко, на което си бил свидетел, и да вярваш, че което другите говорят, трябва да бъде граждански подкрепено с преувеличението, което въображението ти е способно да добави.
5. Да не свидетелстваш никога пред съда за видяното от теб, но срещу заплащане да “свидетелстваш” за невидяното.
6. Да си убеден, че само наивник или платен провокатор може да твърди, че не всички са маскари.
7. Да смяташ за достойна гражданска позиция "доказването", че всички са маскари.
8. Да приемаш, че останалите са крадци и лъжци, защото не можеш да допуснеш, че някой би крал и лъгал по-малко от теб.
9. Да протестираш срещу шистовия газ, защото си чул на улицата или прочел в нета, че за добива му се използват отровни химикали.
10. Да вярваш, че просперитета спохожда само онези, които успеят да надлъжат и злепоставят останалите.
11. Да изживяваш като слабост съмнението, че разбиранията ти може и да не са основателни.
12. Да си убеден, че настоящият и бъдещият ред и обществено устройство на държавата ти е описан в марксистко-ленинската “политикономия на капитализма”.
13. Да намираш зачитането на чуждите успехи и следването на успешния пример за раболепие или предателство.
14. Да приемаш, че политиците са виновни за проблемите ти, а ти нямаш нищо общо с живота си.
15. Да вярваш, че глупавите ти твърдения не са споделени, защото несъгласните с тях обожествяват обекта на твоите примитивни атаки.
16. Да вярваш непоколебимо, че някой се мисли за Господ.
17. Да си убеден, че пожарникар е компрометираща професия.
18. Да намираш за героично ваденето на нож на умряло куче.
19. Да ненавиждаш онзи, който е бил пречка някой да извади нож на умряло куче.
20. Да не виждаш, че след падането си Живков беше поставен в ролята на умряло куче.
21. Да виждаш фашизъм в несъгласието и едновременно да вярваш, че фашизмът е доказуем с рязане на глави.
22. Да смяташ търговската надценка за узаконено мошеничество.
23. Да смяташ лихвата за творение на измамници.
24. Да приемаш, че каруцарят е по-компетентен от учения, защото последният няма как да не е купен.
25. Да приемаш, че свободата е в това каруцарят да решава въпроси от компетентността на изследователя.
26. Да смяташ за учен, икономически просветен или интелигентен онзи, който повтаря баналностите на марксистко-ленинската “политикономия на капитализма”.
27. Да ненавиждаш успелия в строителството, че е бил комсомолски секретар, защото ти си бил партиен секретар, но успехът не ти се е отдал.  
28. Да не знаеш как се изчислява печалба, но да твърдиш, че стремежът към печалба е  доказателство за алчност и безскрупулност.
29. Да не знаеш за какво се изразходва печалбата, но да вярваш, че ти би я използвал по-добре от спечелилилте я.
30. Да смяташ корпорациите за враг на обществото, защото не знаеш, че корпорациите са обществени компании.
31. Да вярваш, че провалите ти се дължат на респекта към законите, които все още не си успял да нарушиш.
32. Да си убеден, че покаянието е израз на слабост, а отказът от него – доказателство за сила.
33. Да вярваш, че “България на три морета” e израз на родолюбие, а скандирания “Българи – юнаци” – висш акт на патриотизъм.
34. Да не си способен да направиш разлика между публичен и реален образ.
35. Да определяш като “антикомунизъм” прилагането и прокламирането на марксистко-ленинската “политикономия на капитализма”.