И вчера не можах да издържа да не прекарам част от дървената си ваканция в планината. Не стигнаха 16 температурни рекорда сутринта (Севлиево – 31.4 °C) и замръзването на Дунава, ами и като се заточиха едни инструктажи за оцеляване в студеното, сякаш беше настъпила не поредната зима, а хилядолетна ледена епоха. Когато чух, че топлообмена на човека с околната среда се извършвал през темето на главата и затова било изключително важно да се ходи със шапка, ми се прииска да си изхвърля всичките шапки и то не, че съм чак толкова опак човек, а от страх, че оцеляването в студа е по-лесно, отколкото в медийно обгрижената обстановка.

Както и да е, медиите са прави да плашат в случая, по-добре е да постреснат някой и друг заплес като мен, отколкото да има нелепи жертви, пък за тяхна чест, на едно място се опитаха да покажат и другата страна с репортаж от Чирпан, където хората при минус 24 градуса щъкаха безпроблемно насам-натам по площада и улиците и изобщо не обръщаха внимание на съобщенията, че трябвало да им е студено.  

 Изпълнен с решимост да бъда отговорен, този път не пропуснах да взема кожени ръкавици, взех си и фенерче дори, но тъй като обух и непързалящи се обувки, нито ръкавиците, нито фенерчето не ми се наложи да ползвам преди завръщането си в къщи.

 А планината се оказа топла и очарователна. Предразположи ме даже да лягам по гръб, за да направя някои от снимките. Хора също имаше, при това добри, и докато лежах в снежа си разменихме поздрави с някои от тях, а в останалото време аз умишлено мърдах и вдигах фотоапарата да се вижда отдалеч, и да не им вземам акъла, когато вместо да се радват на спокойствието решат, че се натъкват на труп...

Като завършек на прекрасната вчерашна разходка, попаднах на ново произведение на горският блогър, за когото писах преди време:   

Не те плаши студа, а?

Вярвам, че никой не се плаши от нещо, с което е решен да се справи. Имам си теории за справяне със студа във всевъзможни ситуации, но без решимостта, при това достатъчно отнапред, шансовете не са големи.

и тези разходки няма как да не те зареждат!
Поздрави!

Блазе ти за прекрасната разходка приятелю:)
Аз напоследък съм много зает, по 50-55 работни часа на седмица...но скоро ще си наваксам на разходки из природата!

И зареждат, и променят, а в някои случаи даже и спасяват.
Поздрави!

Аз пък отдавна съм се лишил от лятна почивка и само по няколко пъти годишно забягвам за ден-два в планината, но се надявам да стана по-сериозин планинар.
Поздрави!

Много красиви снимки! Поздрави!
Разходката изглежда чудесна!

Затова ги сложих - да напомнят, първо на мен. Защото минават месеци между планинарстванията ми, а в планината не мога да се начудя защо съм пропуснал месеците, преди да се кача отново.
Поздрави!