“Както във всяка друга държава, и в нашата има предостатъчно пари и невъобразимо богати хора”. Не във всяка държава обаче, подобно изявление се нуждае от обяснение, представлява обект на дискусия, или се приема за смислено, освен от някакво маргинално малцинство, без практическо влияние върху обществените процеси.

 Доколкото това пропиляно време може се използва например за възпитаване на подрастващите в търпение и разум, нерядкото освирепяване именно срещу търпението и разума и обясняването им с всевъзможни омразни клевети  или смехотворни самопровъзпроизвеждания  на глупостта в мъдрост,  обяснява и отвръщането на Бог от грижата за националното ни благосъстояние.

“Ама какъв Бог бе, нали отдавна доказаха, че боговете са измишльотини за ограбване на глупавите” – ще ревнат поне един милион ехидника.  В тяхна подкрепа някой даже победоносно ще се изцепи, че има има кошмарен въпрос към вярващите – дали Бог е съществувал преди сътворението... . И ще си ВЯРВА, че е забил нож в сърцето на ВЯРАТА, защото безбрежните празнини  в съзнанието и информираността му няма да му позволят да проумее, че неговата вяра е безкрайно по-близко до баналността на пещерен мислител, отколкото до съвременен откривател.

Да се върна обаче на Божията любов защото, ако Бог беше отвърнал очи от нас, като ни даде възможност да богатеем  безогледно, с настоящите си представи, щяхме да се самоизбием. “На бодлива крава Бог рога не дава” – са забелязали предците ни. Който не вярва, да се огледа наоколо по-внимателно, и ще забележи, че на мнозина у нас единствено бедността им пречи да пакостят и злосторничат в мечтаните от тях мащаби.

По тази причина, у нас най-злосторните персони днес се подвизават и злосторничат не с разстрели и убиства, а като бодряшки пропагандисти на лъжи и клевети, с които се грижат злото и бедността да се уравновесяват взаимно на везните на нашата съвест. Ако някой е приел за своя мисия днес да повтаря неуморно и “доказва”, че вярата е опиум за народа, много вероятно го прави поради липса на 300 000 – те евра на Брайвик,  с помощта на които фанатикът организира и извърши масовото клане в Осло. Просто няма как такава зловредна мисия да е резултат от интелектуално и социално съзряване след злощастията на жертвите й, надхвърлящи всякакви предишни масови издевателства. Лъжците обаче определят злодействата на работодателите си като “акт на справедливо възмездие”. А работодателите им ходят на Великден и на Коледа на църква и правят щедри подаръци на “техните” попове независимо, че целогодишно плащат на селските идиоти да повтарят до припадък, че религията е опиум за народа.

Така Божията грижа, макар и чрез лицемерите,  поставя на подходящото му място онзи, на когото не му достигат пари да изпозастреля несъгласните със селските му идиотщини, и същевременно дава шанс на работодателите му, покрай лицемерието си, да изпълняват някак или да подобряват поетата функция на стопански и обществени деятели. Защото Бог нито е като Брайвик, за да раздава собственоръчно възмездие, нито е слуга на селския идиот, за да наказва по неговите представи или несбъднати желания.

Ако някой  припише на вярата ми глупавата щампа “овчедушна безкритичност към управляващите”, нека бъде разумен да не я търси в  баналната щампа “политиците са виновни, да ги махаме”, защото злото, както всичко останало, съществува не толкова заради създателите си, колкото заради потребителите си. С други думи, докато има селски идиоти и хора, които се радват на идиотиите им, ще има и производители на идиоти и на идиотии. А колкото повече идиотиите се приписват на когото не трябва, толкова по-големи стават.

Ще завърша с пример за грандиозна идиотия, която остана не само недооценена, но и недоразбрана. Когато за последно правителството се обърна към банкерите с призив да свалят лихвите, банкерите отговориха, че ПАЗАРЪТ не позволявал сваляне на лихвите.

Неразбирайки, че работата на правителството не е да води полемики, селските идиоти от всевъзможни разцветки мигом се вживяха в ролята на икономисти крещейки, че най-накрая са успели да разобличат тайния план на правителството за построяване на комунизма. И колкото по-невежи и глупави бяха, толкова по-кресливо “защитиха демокрацията” от “надигащия се комунизъм”.

А нещата бяха съвсем прости, твърдението на банкерите за ПАЗАРА беше гаф, заради който можеха да бъдат разчекнати, ако икономистите ни нямаха навика да изчакват партийните централи, селските идиоти и улицата да диктуват актуалните постулати за състоянието и бъдещето на родната ни икономика. Защото изявлението на банкерите беше не толкова отговор на правителството, колкото мръвка за идиотите и партийния актив. А те под “пазар” разбират кварталния си пазар или най-много Женския Пазар, но не банковия пазар, върху който разбира се, влиянието на банките чрез лихвите е непосредствено и решаващо, и да очакват правителството да им оправи пазарите, за да смъкнат лихвите, е комунизъм с присъщата му вяра, че без петел няма как да съмне.

Както и да е, въпросната идиотията мина и замина както всяка друга преди нея, изпълнявайки функцията на поредната тухла в стената, с която си преграждаме пътя към исканото, но само на думи благоденствие. И слава Богу, че отмина, защото е тягостно да гледаш уж авторитети, за които политическата изгода е достатъчно основание да наричат бялото черно или обратното, а феновете им възторжено превъзнасят такова позорно и унищожително дело като висш политически пилотаж. Защото, когато идиотиите са изконна вътрешна потребност, препитание или начин за изява на мнозина, няма значение нито кой ги произвежда, нито кой управлява, важно е само производството и непрекъснатото им осигуряване. Което още един път изва да докаже, че бедността в България не е случайна, а неизбежно следствие от радващите се на радушен прием идиотии, които при по-големи финансови възможноси, биха създали допълнителни опасности за живота и здравето на мнозина.

На всеки, който реши, че констатацията ми е примирение с положението и отказ от действие, ще отговоря, че съм си направил труда да открия причините за бедността у нас, и те нямат много общо с подхвърляните за ширпотреба обяснения, за които се улавят  като удавници за сламка повечето хора у нас. Защото, ако те са препитание за селските идиоти и утеха за мнозина, такова видиотяване е добе дошло единствено за производителите им, които са достатъчно скромни да се задоволят с възможността за възпроизводството им и са достатъчно умели, за да не си изгубят клиентите. Ако това положение не ви харесва, не искайте пари, а просто намалете консумацията на  идиотии и ако успеете, парите сами ще ви открият и без да ги търсите безогледно. Защото: “На бодлива крава, Бог рога не дава”. А така Бог се грижи Кушел да не стане Брайвик.