Започваме от крайния резултат на изчисленията, с които др. Станишев тези дни ни информира, че затварянето на Белене отнема на България възможността за 200 милиарда евро чиста печалба.

 
1. За отнасяне на тази бъдеща стойност към настоящия момент, приемаме оптимистичния вариант, че средната инфлация у нас няма да превишава повече от 2 пъти инфлацията в EC от последните десетилетия, т.е, инфлацията ни ще е не по-голяма от 4%. Тъй като тези 200 милиарда ще бъдат натрупани за следващите 50 години, отнесена към средната стойност на този период, настоящата стойност на тази бъдеща чиста печалба при 4% годишна инфлация ще представлява 75 милиарда евро, или средно по 1.5 милиарда годишна чиста печалба по настоящата покупателна сила на еврото... (ако приемем  средноевропейската инфлация от 2%, годишната чиста печалба ще се равнява на 2,45 милиарда...)

2. Забелязваме, че спрямо настоящата стойност на АЕЦ Белене, годишната печалба от нея представлява между 33% и 50% от приведената към момента стойност на инвестицията за построяването й, което съответства на  3 до 4 години срок за откупуване на инвестицията. Това означава още, че една АЕЦ след разплащането си с работещите в нея, след изплащането на всичките си оперативни, експлоатационни, сервизни, амортизационни и прочие отчисления и разходи, след разплащането си с бюджета и с доставчиците, все още ще разполага с остатъчни пари, с които за 3 до 4 години ще може да построи още една АЕЦ и така да удвоява печалбите си на всеки 3 или 4 години. Това е възможно най-неблагоприятния вариант защото, вместо построяване на нови АЕЦ, тя може просто да разширява производствения си капацитет, което ще бъде по-изгодно заради икономии от мащаба и ще намали срока за откупуване на капиталовите вложения. Тази възможност обаче само споменаваме без да отчитаме, за да не заемаме позиция на прекалени оптимисти.

 3. Забелязваме, че сметката дотук стъпва на допускането, че конюнктурата и рентабилността на атомната енергетика няма да се променят след пускането в експлоатация на половината дузина строящи се в момента АЕЦ – и и неизвестно още колко подобни и други енергетични съоръжения, които ще бъдат построени на Балканите. Добре, ако др. Станишев допуска, че рентабилността на атомната енергетика през следващия половин век ще бъде такава, че всеки вложен лев се ще удвоява на всеки 3 или 4 години, защо е необходимо да се строи само още една АЕЦ? Защо не се насочим към строеж на АЕЦ-и (нали парите ще ги имаме от печалбата), докато и БВП на България започне да се удвоява ако не на всеки 3-4, то поне на 5 години и следователно така, още преди изтичането на следващите 50 години, ще можем да изпреварим по национално богатство не само Китай, но и САЩ,  че и двата икономически колоса взети заедно, а петролните шейхове далеч преди това, в сравнение със средностатистическия българин, да заприличат на жалки бедняци? Толкова ли са глупави останалите нации, че не се възползват от подобна възможност, или отговорът се съдържа във въпроса?

 4. Е, добре – на горния въпрос др. Станишев вероятно би отговорил, че няма как всички да се юрнат да строят АЕЦ – ове и рентабилността да не се срине. И ще бъде много прав. Това обаче ни кара да запитаме: а защо, след като бързината и изпреварването на конкуренцията е от решаващо значение за рентабилността и благосъстоянието, ЧЕТВЪРТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ след обнародване на решението за строежа, АЕЦ Белене е все още предмет на непродуктивни спорове и фантасмагории?

 Защо “богатият” ужким комунизъм не изпълни решението си да построи АЕЦ Белене, ако не заради многократно обещаваното задминаване на САЩ, поне за предотвратяване на икономическия му фалит? Защо в БСП не се намери един икономист, който да попречи на др. Станишев да ръси чутовните си глупости за АЕЦ?

 Отговорът се крие в същността на онова, което навремето се наричаше “комунистически мироглед”, “активна жизнена позиция” и “нов тип човек”, а изграждането им беше непрекъснато напомняна и постоянно действаща задача. Без да напомням подробности от формирането на този мироглед, ще спомена, че опорните му точки произтичат не от реалността, а от идеологеми и девизи като наскоро припомнения: “Наше дело правое. Победа будет за нами!”. Както и от методите за описване на реалното положение, съгласно които БВП, данните за стопанската дейност и финансите на всяко възможно ниво бяха едновременно държавна тайна и в същото време най-солиден “аргумент” за непогрешимостта на Партията.

 Насажданото при комунизма отношение към реалноста днес е противопоставяно агресивно на всяко друго възможно отношение. Разликата в сравнение с комунизма е само в тенденция към замяна на идеологемите с политологеми от сорта “всички са маскари” (а партията се е ангажирала с грижата да не го забравим), “американците са тъпи и нищо не разбират от свобода, демокрация и бизнес”, “ЕС е по-зле от Съветски Съюз” и други подобни.  

Истинската “сила” на БСП и компания обаче е превръщането на лъжата в норма и политика чрез неуморното производство, тиражиране и непрекъснато повтаряне на политологеми от сорта: “Филип Димитров унищожи земеделието”; “Костов продаде предприятията за 1 лев”; “ СДС унищожи проспериращата българска икономика”; “Корупцията е издигната в ранг на държавна политика”; “Насилието е издигнато в ранг на държавна политика” и др. подобни.

За неокомунистите и методическите им сподвижници от целия политически спектър, политиката е сведена до “претворяване на партийните указания в дела” като за целта неуморно се фабрикуват всевъзможни “доказателства” и “данни” за утвърждаване и подкрепа на гореспоменатите и подобните им политологеми. “Няма пари, защото Костов продаде предприятията за 1 лев” – повтарят партийните активисти на безработния, пенсионера, социално слабия и циганина, и с това практически изчерпват политическата си ангажираност към родната политическа проблематика, доволно оставяйки човека в беда да тъне в безсилие и отчаяние или да ги превъзнася за предизборния паричен бонус. “Онези само крадат, а ние поне разбираме от управление” – “самокритично” уж откровеничат крайно неграмотните левичари, за да не допуснат нищо грамотно, кадърно и читаво във властта, защото истината за политологемите и политиката им ще лъсне с целия си фалшив блясък. И едва ли може да се намери техен партиен деятел (или дори само партиен член), който, подходящо и внимателно притиснат за лъжите, които неуморно и безсрамно разпространява, да не намигне съзаклятнически и да не изплюе в крайна сметка камъчето: “… ама нали света се върти около лъжата, бе наивни хора, нали за ваше добро  ви помагам да се научите да използвате лъжите в своя изгода?”

Няма съмнение, че с цирка около АЕЦ Белене и въпросните “пропуснати” 200 милиарда евро, др. Станишев задава на съпартизаните си задача по неуморното изработване и налагане на поредната политологема. Първите изпълнения на партийната заръка вече циркулират в медийното пространство и ще цитирам само едно от най-безсрамните и характерни измежду тях: “Попречиха ни да станем енергийните властелини на Европа” Отсега може да се каже, че подготвяната политологема ще звучи приблизително така: “Борисов ликвидира българската енергетика”.

 Дано българинът да е узрял достатъчно за истината, че с лъжа и наглост просперират само онези, на лъжите и наглостта на които той дължи незавидното си положение, защото лъжата и наглостта са труд, но ползата от тях за останалите е с отрицателен знак. А освен начин за ограбване на спестяванията, намеренията за хиперинфлация, които надничат от цифрата на Станишев, са и чадър над легендите и начин за замитане на следите от лъжите за икономиката и приписване собствените кражби на друг.
 

Осигуряване неприкосновеност на същите безгранични лъжи е истинската причина и за неистовото сатанизиране на безобидния и кротък Иван Костов, който никога с нищо не е заплашвал пряко статуквото на БСП, и винаги е стоял много по-далеч от подобно намерение дори от близки политически партньори на БСП като Доган и част от НДСВ. Но елиминираният и безсилен Костов и до днес е неудържимо  сатанизиран, а присъствието му в политиката е трън в очите на левия партизански актив. И няма как да е иначе, след като Костов първо е финансов министър в правителството след националния фалит и оставката на Луканов, после е финансов министър в първото демократично правителство и после е премиер след националния фалит и оставката на правителството на Виденов. А тези три поста в най-критичните за икономиката ни моменти с годишен БВП сринат до мизерните $10 милиарда означават, че Костов е най-значимият и добре запознат свидетел на състоянието, в което беше изоставяна няколко пъти икономиката от другарите, и това състояние влиза в сериозно противоречие с денонощно изгражданите соц легенди за “прекрасната” соц икономика и “разграбването” й от Костов, ОДС и в частност от СДС. Отплата изцяло по комунистически маниер за оня, който е имал неблагоразумието да вади кестените от огъня... Това е и отплатата, която получава обикновено оня, който у нас вложи повече професионализъм, съвест или сърце в работата си, защото застрашава статуквото на празните дърдорковци, които могат да напредват единствено с нахалство, злосторничество и насаждане на омраза срещу кадърните. Тук борбата е изцяло за отстояване на правилото: "Най мразим да работим. Щото като работим, се измарям. Алтавите да работят, а аз ще ги плюя, да помислят които не знаят, че аз съм свършил работата".

че ми извади очите :)))

иначе за сметките си даже оптимистичен.

ама това, че Станиша не може да смята е факт :)

А мълчанието им говори високо.

Как да узрее бетонна глава? А станишката е един палячо просто. Да им е жив и здрав и още много избори да загуби. Да си го държат непременно начело щото е лесна плячка за останалите.

Струва ми се, че Станишев подава топката на Гоце като признание за "майсторството" му в правенето на подобен тип "политика". Гоце е такъв лешояд, че в сравнение с този изпечен мошеник, Станишко изглежда като невинен младенец, едва ли не като Дон Кихот.

може да се спекулира... И Б. Борисов беше готов да строи АЕЦ "Белене"... Аз съм против този проект не по политически причини, а защото смятам, че е ненужен за малка /и намаляваща по население/ България. И е неекологичен... Хората са по-важни от цифрите... А парите от разни проекти не отиват при хората, а в разни партийни каси...

Съгласен, технологиите са добри, ако добре служат на хората и не са претекст за вгорчаване на живота им.

Наскоро Al Jazeera публикува статията на Юлиан Попов "Атомните надежди избледняват с края на Белене":

http://www.aljazeera.com/indepth/opinion/2012/04/2012414155247552580.html

Тя разказва за това как краят на Белене е знак за бавния край на атомната енергия. Не за друго, а заради цената. Да построиш централа като "Белене" днес излиза 12 милиарда евро. Ще я завършиш не след 6, а след 15 години. Ще се окаже, че не е 12, а е 18 или 20 милиарда. В най-добрият случай цената на киловат ще излезе най-малко 14 цента на KWh. Тоест значително повече от сегашната цена. И към всичко това трябва да прибавиш несигурност, непопулярност, закъснения. В същото време слънчевата енергия е стигнала почти до равнището на цените в мрежата (grid parity). Инсталираш я сега и започваш да я ползваш. Енергийната ефективност е друг огромен ресурс. С други думи природата на енергетиката се е променила в такава степен, че е необходима не нова стратегия, а ново енергийно мислене. В този контекст българското правителство взе най-смисленото решение на основата на най-добрата стратегия за атомната енергетика - "каквото имаш - дръж го, ако го нямаш, хич не се хващай".

Толкова по въпроса за АЕЦ "Белене". А кой какви комисионни е взел или е очаквал да вземе, не е мой проблем. ;)))

Съгласен, ама за хората, които извеждат всичко от: "Наше дело правое. Победа будет за нами!", новото мислене е онова "мислене", което прави мисленето ненужно поради подмяната му с шантаж...

Да ме прости Господ, но заговори ли г-н Станишев и получавам усещането, че някой ме кара насила да гледам гръцка трагикомедия...

И на мен г-н Станишев ми навява доста противоречиви чувства, може би му се налага да овладява сериозни противоречия заради уж вярната им обединителна постановка "няма друг начин".

Всеки да смята, а ние да плащаме... и да не последваме гърците..

Басирам се, че Гърците ще си сринат държавата за няколко години и тогава с носталгия ще си спомнят за днешните пропилени от глупост и тъп инат възможности. Няма как да стане другояче, защото желанието им да пратят за зелен хайвер кредиторите си им е втора природа, а самонадеяността им пречи да проумеят, че разкъсването на връзката между пари и доверие е много по-страшна от сегашния недостиг на парите. Отделно пък колко десетилетия зор ще им трябват, за да си възвърнат доскорошното благоразположение на инвеститори и кредитори, което днес така лекомислено ликвидират, заради вроденото си желание да пращат повярвалите им за зелен хайвер.

Дано това послужи като отрезвително средство на онези, които днес се поддават на подкокоросванията да си досъсипем държавата с искания на невъзможни неща.