Дълго преди да започнат “демократичните” левичарски спекулации с Волтер, бях доста впечатлен от неговите “Философски новели”. Не искам да напомням революционния патос от онези години, когато този виден “идеолог на реакционната буржоазия” достигаше до българския читател с помощта на витиевати препоръки, че имал принос към подготовката и избухването на Великата Френска Революция.

Отдавна снабден с революционо алиби, въпрос само на време при демокрацията у нас беше, Волтер да бъде нахално присвоен за нуждите на левичарските пропаганди. Така, огромната му практическа дейност за реабилитиране жертвите на Инквизицията беше представена не като усилие за изграждане основите на буржоазното наказателно законодателство върху принципите на справедливостта и човечността, а като атеистична пропаганда, целяща да спести усилието за неделно ходене на църква.

Идеята ми не беше да пиша за тапигьозлъка, с който левичарите нарочват бялото за черно и черното за бяло. Не, че не е гадно да се представя оправданата опозиция на ретроградния католически клерикализъм като основание за преследвания на православни попове защото “религията е опиум за народа”. Нито пък, хуманизацията на правораздаването трябва да бъде пробутвана като основание за  суспендирането му под варварския претекст, че масови убийствата са били “акт на справедливо възмездие”.

Желанието ми беше да споделя за въздействието на Волтер върху мен, но без да ми се налага да слушам бойките левичарски пропагандни клишета, които с претенциозно ехидство, съизмеримо с невежеството на левичарската маса ще настояват, че плувам в техните изконно левичарски пространства. Защото изводът на Волтеровия Кандид, че човек трябва да се труди над градинката си, за тях е толкова банален и едновременно пропагандно важен, че е останал в арсенала на техните революционни назидания въпреки, че отдавна е напуснал владенията на тяхното лично ежедневие.

А ежедневието им се ръководи от идеята, че за да живее човек както му се иска, не е толкова важно да се труди, колкото да преразпределя благата от труда на другите и да им пречи всячески да защитят труда си. Защото, ако друг разпределя благата, според левичарите той няма начин да не злоупотреби, а законът, държавата и околните няма как да не застанат на страната на злоупотребяващия и да не го прикрият заради облагата. Защото за левичарите това е нормално точно, колкото и далаверата. И е пак толкова нормално за пари да оправдават всякакви посегателства, лъжи и измами, тъй като според тях с пари всеки и всичко не само може, но и трябва да купува, а безнаказаното практикуване на този принцип е достойно за възхищение и пример за подражание. За левичарите не правовият ред, не законът, не държавата, обществото, моралът или каквото и да било друго имат отношение към техния материален статус, а само другарят съпартиец, с когото ги свързва вечна и нерушима дружба, а споделена омраза към останалите изпълва душите им с решителност да не допуснат скрупули или съмнения да отслабят безрезервното възпримане на твърденията му.

ЛЕВИЧАРИТЕ ВЪЗПРИЕМАТ СПРАВЕДЛИВОСТТА КАТО ДА ИЗЛЪЖЕШ ПЪРВИ И КОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО ПО-БЕЗПАРДОННО И ПО-НАГЛО, ВРЪХ НА СОЦИАЛНИТЕ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ ЗА ТЯХ Е ДА ЗАЯВИШ НАЙ-БЕЗОЧЛИВАТА ЛЪЖА БЕЗНАКАЗАНО, А ОНЕЗИ НА КОИТО ТАЗИ ИДЕЯ НЕ ДОПАДА, НАРОЧВАТ ЗА НАИВНИ, ГЛУПАВИ, НИЩОЖНИ, ЗАБЛУДЕНИ, МАНИПУЛИРАНИ, РОБИ, УГОДНИЧЕЩИ И ПОДКУПНИ. ТЯХНАТА ИДЕЯ НЕ Е ДА СЕ САНКЦИОНИРА И ОГРАНИЧИ ЛЪЖАТА, А ДА СЕ НАДСКОЧИ. “Защо той, а не аз” e техният отговор на всяко колебливо или неуверено действие, и това отваря широко вратите на предприятието за лъжи и омаскаряване на всеки, който има нещо против.   Затова целевата група на пропагандите им са не само лъжци, но и хора на ръба, за които стабилността и основателността на убежденията не са от особено значение и се нуждаят от какъвто и да било що-годе благовиден претекст, за да влязат в комбина с онзи, който набеди другиго в тяхна полза, без значение основателно или не и колко пагубно може да бъде това за нравите, за останалите и за държавата.

Ето защо, огромните усилия на Волтер за реабилитация на невинните жертви и опазване живота, достойнството и честта на техните роднини и наследници, за нашите левичари не представляват пречка същите да сочат Волтер като идеен подбудител на издевателствата им над онези, имали неблагоразумието да не харесат левичарските представи за съществуване и просперитет.

Намерението ми да споделя какво съм научил от Волтер и как то ми помага, нещо не се получи. Ами то се оказа нещо като да искаш да кажеш менюто в ресторанта, на входа на който са те посрещнали гладни песове, които са се постарали порядъчно да се нахранят с част от теб.