В контактите ми с представители на различни националности, неведнъж и дваж съм се оказвал тотално изумен колко много познания могат да се крият зад едно непретенциозно и неангажирано отношение към конкретен проблем, особено професионален. Неведнъж и дваж съм се опитвал да си обясня причината чуждестранните ми събеседници да крият ерудицията и знанията си, и според мен това е възпитанието в ненатрапчивост и зачитане чувствата на събеседника.

Никога например, няма да забравя деликатната усмивка, с която съвсем скоро след аварията в Чернобил, французи у нас посрещнаха опита ми внимателно да им съобщя за авария във френска АЕЦ, която нашите медии експонираха повече от аварията в Чернобил. Тогава в България царяха твърденията, че случаят Чернобил е рутинен каприз на ядрената технология, за безопасността на която най-добрите грижи в света се полагат от братския СССР.

Французите обаче не се втурнаха да ме разубеждават, че съветския атом е най-мирния в света, а само ми казаха, че веднага след аварията в Чернобил, фирмата им (48-50 служители общо) е изпратила като безвъзмездна помощ за СССР целия си резервен капитал ($1 или $3 милиона, още пазя фирмените материали, но не ми се търсят) за ограничаване на щетите от аварията. Удивлението ми не промени добродушните усмивки на французите, които не показваха афинитет към темата, за да имам повод да ги подлагам на изпитанията на балканската си подозрителност...

Мина  ми през ума, че мафия в тази частна фирма може да се е възползвала от аварията, за да си напълни гушките с резерзния капитал, но това нямаше как да ми спести недоумението, че голяма част от евентуално излъганите приемат помощта за “гробокопачите” си като нещо нормално и естествено... И така, поуката от краткия ни разговор остана – стане ли белята, всезнайковщините влошават положението, а го оправят адекватните дела. Това изглеждаше в крак с проблемите на времето и особено на тогавашните бодряшки призиви: “Дела, дела, и пак дела!”. Тъй като и приказките могат да минат за дела, не ми остана друго, освен да констатирам, че у нас, за разлика от Запада, делата се изчерпват с приказки срещу дела, а при нужда, малцина си мръдват пръста да оправдаят поне част от приказките си.

Ето същия този маниер поддържа мита за “тъпите” други, пропуска се само незначителната “подробност”, че чужденците или другите са тъпи не за друго, а защото най-често пропускат възможностите да парадират или да се облагодетелстват за сметка на останалите. Изглежда единствено у нас в България съществуват реални основания за констатации, например като тази:  “…човека пита как да си върже греца-а вие го утрепахте с токови удари,пратихте го на психолог и пояснихте колко трудно са се правили телевизорите преди 40 години.Един да беше му дал една схема поне.Само ръсене на акъл.Всички сте майстори” - както не без основание отбелязва участник в безкрайна дискусия, възникнала от молба за елементарна схемичка, която се чертае за секунди, или се описва в кратко изречение.  Направо не е за вярване, че целия този безсмислен труд на толкова много хора е кипял заради свързването на две двужилни кабелчета към елемент, който обикновено струва стотинки.

Също така, другите са тъпи и затова, че много по-рядко умеят да се правят на каквито не са или да приписват на конкурентите си деяния, с които опонентите им нямат нищо общо. Тъпи са и защото не смогват да си приписват компетентности, от които ги делят светлинни години, като отвличат вниманието от дефицита в подготовката и кадърностите си с претексти за отлагане на работата, недоволство и още редица подобни маниери, превърнати в национален спорт. Тъпи са не на последно място и затова, че не могат да се усетят как в подобен национален спорт всеки може да се включи с най-възвишени лозунги, за да изпълнява най-низки начинания на работодателите си, които не само няма да го укорят, че принизява битието на нацията, а напротив – ще го поощрят за находчивостта и изпълнителността.

Възниква въпросът: кому са нужни приказки които, вместо да водят до дела, воллю или неволю, всячески се опитват да провалят възможности за адекватни решения? Не става дума за идейни сблъсъци с коректно и ясно очертани алтернативи, от съперничеството на които се раждат най-добрите решения.  

Обратното - сблъсъкът от една страна е между злонамерени типове, които целенасочено и безцеремонно се опитват да се възползват от тежките времена на държавата, обществото и отделни индивиди и от друга страна хората, които разчитат на реални знания, умения, опит и лично достойнство. Условие в този сблъсък да надделяват първите е наличие на достатъчно голямо объркване и чувство за безнадеждност, с помощта на които да бъдат въвлечени за съюзници лесно манипулируемите и податливи на “спасителни” комбини.   

Кому е нужно създаването на условия за просперитет или дори оцеляване чрез лъжи, клевети и игнориране на законите и правилата за порядъчност? Кому е нужно обругаване на онези “наивници”, които “не знаят как стават работите”, защото не се сещат колко по-лесно е да злепоставиш и оплюеш знаещия, за да изглеждаш още по-знаещ в очите на незнаещите, след като вече си им предложил комбина?

Кому е нужно безпредметното вайкане, че България се топи, след като самите вайкащи се нерядко умишлено и точно премерено вършат всичко по силите си, за да направят невъзможен живота у нас за всеки, който иска да живее по правила, които зачитат човека според усилията и достойнствата му, а не според това колко е успешен в подливането вода на другите?

Някой би казал, че всезнайковците служат на себе си, но аз не съм съвсем съгласен. Ако хората, които пристъпваха към работа, вместо да демонстрират всезнайковщината си биваха оценявани по достойнство, всезнайковците биха загинали от глад. Следователно, всезнайковците задоволяват конкретна обществена потребност да се отлага или предотвратява свършването на работата, чрез замяната й с говорене. Някои даже твърдят, че българите сме щели да станем учители на човечеството. И се прехласват по хитреци, които неуморно говорят глупост след глупост, и даже ги подкрепят с надеждата хитрецът да се окаже в ролята на Цезар пред Рубикон. И всичко това нерядко се повтаря отново и отново, за да не бъдат свързани гореспоменатите две кабелчета.

За “наивниците”, които не превиват врат пред плиткоумните тарикатщини, кликни:

hay za bat boki li govorics ei dart kurosava kade ti sa 7 te samurai spaiteli na selinti ot glubalnoto selo ,dart minio ko stana vidai mladata kozichka i dade akcite a za minio sami urvoliaci koit ma cicat dart otklacalka ei bruj«k sa nalapa s akciki ,a minio s hrna ot kont4einerti hay.

emi tez kabelceta ,10 godini gi razdeliahte ot kokga pochnahtr da ni zastitavte lunke i gogi?