Едва написах няколко реда за левашката същност, която от десетилетия ми трови ежедневието, и над блога се разнесоха хленчове и вайкания как щели да бъдат скъсявани с рязане на крака и глави, а после и да бъдат опъвани в ложе и незнам как си още горките невинни като вакли агънца леваци. Страха така парализира мозъците им, че бързо забравиха обещанията си дълго още да ни “опъвали”, яхали и яздели, че даже побързаха да се разграничат от печално известния комунизъм, който досега безсрамно и неуморно превъзнасяха.

Използвам случая да внеса успокоение в левашките редици с уверението, че за разлика от непрежалимият им комунизъм, при демокрацията няма каквито и да било задължителни шаблони за това какъв трябва да бъде човек на ръст и акъл, стига да не нарушава правата на останалите и да не паразитира за тяхна сметка. Знам, че ще мине доста още време докато с леваците се поразберем що е паразитиране, тъй като цялостната им пропаганда цели превръщане на истинското паразитиране в доходоносно занимание, но и това ще се случи, защото оцеляването на държавата и нуждите на хората изискват рязко ограничаване броя на паразитите у нас.

Искам да уверя онези, които наивно са повярвали, че с двумесечни управленски курсове от времето на комунизма, в комбина с достатъчно наглост и подходящи “добри приятели” могат да “опъват, яхат и яздят” останалите, че сладката им илюзия е към края на жизнения си цикъл и няма защо да си губят времето и усилията в удължаване на агонията и страданията й. Разбирам нуждата им да превърнат България в потискащо и тягостно за всеки нормален човек географско понятие, но и те трябва да разберат, че този начин за възспиране от завръщане у нас на десетките хиляди образовани и обучени млади хора от чужбина, е меко казано, продажническо обезкръвяване на нацията и нечистоплътно вредителство на националната икономика.

Крайно време е хората с вид, маниери, разбирания и манталитет, подхождащи за средностатистически охранител, бакалин или шофьор, да престанат да се представят за специалисти и капацитети по важните за нацията въпроси и да пренасочат усилията си към полезни дела. Това се налага от наличието на множество професионално подготвени в чужбина младежи, завръщането на които у нас засега е силно възпрепятствано от наличието на невежи и нагли типове, чиито усилия са насочени към интриги, скандали и създаване на неприязън към всяко начинание, което може да застраши паразитирането им.

Време е наглите невежи типове да изоставят принципа си “след нас – потоп”, и да отстъпят пред нуждата от професионално подготвени и предпочитащи порядъчност българи, от които държавата и икономиката ни ни неистово се нуждаят.