Сега мишоците-вдъхновители ще заемат поза на опечалени. Няма лошо, така трябва и да е. Аз нямам нищо против тяхната печал, нито имам желание да оценявам доколко е тя искрена или лицемерна. Грешно е да се бърка в душата дори на престъпник и доказан измамник. Но трябва да предупредя още сега, за да се види утре, за да не заблуди никого днешната им печал, че именно те – мишоците, които днес изглеждат опечалени, че утре с ново вдъхновение ще се втурнат отново и отново да пришиват криле на глупостта на Рустами, Гробари и прочие техни сподвижници. 

 Защото тази сган не се бори за друго, освен за приравняване на свободата с гаврата над живота, опита, чувствата и преценките на другите. Не се бори за друго, освен за оклеветяване, докарано с непостижимо за работещ човек упорство, размесено и посттоталитарен хумор и уж джентълменски споразумения до състояние на такава баналност, че да изглеждат жалки и смешни не престъпниците, действащи под чуждото за повечето хора име, а човекът, името на когото измамно се подменя.

 Имаме си и класическия шаблон на този зловещ “хумор” – да искаш от потърпевщите мезета за масовите убийци на близките им.  Няма как в сянката на такъв епохален еталон за хумор, да не изглежда смешен и безсилен опита на Митко да защити името си, нито на сина му да бъдат искани доказателства, че не мами за смъртта на баща си - какво тук значи някаква си личност? Няма също как, от друга страна, пред мащабите на такава повсеместна практика, заканите с масови кланета и призивите за убийства редом с постинга за Митко, да не звучат сладурски, нали?

 Да, ама не! Защото, ако едни с повод или без повод квичат като прасета по коледно време, и оревават света, че “фашисти” им посягат на “правата”, а потърпевши от техните уж позволени от правата им набези като Митко си отиват обругани от този свят, за това си има съвсем ясна причина, която е време да бъде посочена ясно. Клеймото “мръсни кости”, с което в началото на демокрацията беше белязано и изхвърлено на бунището настояването за справедливост, е дотолкова важно, доколкото наложи като връх на духовитостта искането на мезета за вината на убийците. Чаровното практикуване на този свеж за червените баби хумор обаче, би било немислимо, без омразата към капитализма и елиминирането на привържениците му извън контрола на нашенските капиталисти,  нали? А Митко не беше от контролируемите.

(следва продължение) …