Хубава е щерка ми. Особено хубава е, когато хваща бика за рогата пред Нюйоркската Фондова Борса на Уолстрийт (мали, що бакър има в него, ама го няма вече гетото срещу нас да им кажа): 

Хубав е и Западът, който екземпляри на човешкия род от цял свят 150 години вече, денонощно ни уверяват, че гние (а колкото по-загнива, толкова по-хубав става).

Но хубостта на щерка ми е едно от най-незначителните измежду всичките й изумителни качества, заложби, таланти и неописуемо остър и схватлив ум. (Само аз си знам с какви нечовешки усилия съм я предпазвал от разложителните демонстрации на парвенютата, че с пари можеш да си осигуриш всичко и да я уверя, че самочувствие, базирано на пари и потребление, довежда до некадърност, мързел и заплитане в лъжи за оправдаването им).

Затова, въпреки конкуренцията и кризата, щерка ми сега е отлично приета на работа по специалността си на запад, още преди да е завършила образованието си там. И като я знам колко е способна, работлива, находчива, коректна и прецизна в работата си, (като знам още, че приятелят й не желае да се връщат в България) разбирам, че Западът няма да рухне или пропадне, докато пред “своите” всезнайковци, баджанаци и мърморковци предпочита хора с качества като нейните и тези на приятеля й, който пък там печели награди за най-добър в професията си.

Обратното – колкото повече нашенските некадърници и самонадеяни неграмотници се опитват да смразят България със Запада, колкото по-късно престанат да лъжат, мажат, или лицемерно да реват за напускащите България, вместо да се захванат да подобряват собствените си качества, знания, умения и образованост но най-вече, да обуздаят патологичната си лъжливост, парвенющина, некоректност и глуповата всезнайковщина,  толкова по-зле за всички ни.

Защото глобализацията за някои у нас е извървяване на пътя от “Не сакам я да съм добре ...” към “Не сакам България да е добре, сакам Западо да е зле”, режейки по непреодолим навик клона, на който седят.

Защото България вече е елемент от най-развитата част на света, и ако се остави на нечии желания да бъде неин цирей, никога няма да стане добро място за постоянно живеене. Завършвам с лоша за парвенютата новина – самочувствието, базирано на кражби, измами и клеветничество “заради доброто” на  отрочетата, е най-подходящия начин за възпитаване на безценното отроче като некадърно да просперира без лъжи и измами. А това невинаги е добре за отрочетата, и когато го проумеят, причината за обичта се обръща в причина за омраза.

Затова НИКОГА не завиждам на парвенюта и богаташи, особено на забогатели от КАТАСТРОФА и съпътстващите я безброй изкушения и мародерства, когато е идеалното време за изграждане на характери, устойчиви към парвенющина, глупашка самонадеяност и брутално невежа всезнайковщина. Да им е честито на спечелилите в условията на беззаконие и безнаказаност и да престанат вече да се вайкат и оправдават със Запада, защото ми писна невежи некадърници и олигофрени да ми обясняват колко лоши били капитализмът и демокрацията, а колко са добрички онези, които затриваха (а много от тях и днес са готови да затриват) хора заради желанието им да просперират чрез способностите и усилията си. ...

И като си спомня, че щерка ми се яви на конкурс за тази магистратура, защото петролният разлив заля брега, на който тя отиде за спасителка на плажа... Преди малко чух встъпителната и заключителната речи на председателката, докато си караше колата към университета. Памела Андерсън ряпа да яде, а аз стискам палци за хлапето...