Саркастичната световна максима, че всичко се купува ако не с пари, с много пари, беше превърната в идеология на българския преход към демокрация. Повечето хора у нас приеха иронията за чиста монета и в страха си за бъдещето, изцяло подчиниха живота си на тази максима. И тъй като не искаха да признаят, че парите по подразбиране НИКОГА не достигат, а бъдещето зависи от тяхното разумно и целесъобразно използване, или решиха, че заради парите всичко е позволено, или се отдадоха на самосъжаления, вайкане и яростен отпор срещу политиките и политиците, които заинтересовани от анархията и беззаконието тарикати ехидно им подхвърляха, че са единствените, които им крадат парите...  

Ще подмина ямата на човешкото падение, до дъното на която стигнаха мнозина у нас в стремежа си да се доберат до парите, изтласквайки не само политически опоненти или безпартийни, но така също съидейници, приятели, близки и съвсем не на последно място родственици, включително и най-близки. Изтласквайки ги по всички възможни начини, дори онези, които и най-изобретателното, вулгарно, вероломно, перверзно, коварно и злодейско съзнание трудно може да измисли. За да се добере до парите (без значение дали от бюджет, конкурс, проект, фонд, бизнес на близък, имотни или други материални облаги, подкрепа, бащино или дядово наследство и прочие) под прикритието на уж благовидни, уж сърцераздирателни, а всяващи омраза и прокуда предлози...  

Доколко са оправдани нелицеприятните прийоми за домогване до парите, искам да илюстрирам чрез пример с две български момичета на еднаква възраст, попаднали в страната на неограничените възможности, но първото от заможно семейство, а второто - отрастнало в бедност и лишения. Двете момичета са с еднакви заложби и амбиции и специалностите и образованието им са много близки, но първото има изцяло щатско образование, а второто има българско образование и само щатска магистратура. Двете момичета са първи братовчедки, но докато за американизирането на първото е впрегнат на 100% целият наличен родов ресурс от баби, дядовци, и наличните им бизнеси и връзки, второто изкарва абитуриентския си бал с рокличка за 37 лева, но с широка усмивка, непомрачена дори от отдавна употребяваните "бални" обувки.

Първото момиче е изпратено в САЩ от малко и завършва там гимназия, а после и университет. Паричките на родата спестяват на хлапето нуждата да работи и, за да оправдае амбициите на сравнително заможните си роднини, момичето се посвещава на учението и завършва всичко с пълно отличие. Бляскавата кариера на интегрираното в САЩ и доказало се с отличните американски дипломи българче, изненадващо се оказва непостижим мираж. $4 000 – те начална месечна заплата стават все по-химерни след всяко следващо интервю за работа.  А момичето не иска да се връща в България, защото тук се чувства в чужда среда. Отвращават го и глупостите, които се пишат тук за щатското образование и система, защото му подсказват какво представляват настоящите родни работодатели. Минават двете години разрешен престой в САЩ след дипломирането в практикуване на неквалифицирана работа, а въпреки отличните дипломи, никой в САЩ не иска да наеме момичето на работа по специалността...  Криза е, казва момичето, “САЩ загиват връщай се в България” – викат му оттук, ама като са му тъпкали главичката от малко, че у нас няма живот, как да се върне в България? Изтичат последните дни от позволения престой в САЩ, родата се е застягала да спасява отрочето от “загиващата” Америка, когато момичето се оженва за оплешивял местен чичко и е безкрайно щастливо, че чичкото не е дебелак, а то остава в Америка и ще продължи да разнася сладоледчета и балончета на малчуганите в увеселителен парк. За работа по специалността вече дори не мечтае, щом се отваря възможността да стане американска гражданка, след което ще мисли и за такива неща...

Второто момиче завършва професионална гимназия в България, завършва и Софийски Университет по гимназиалната си специалност, и в края на магистратурата си, отива за лятото спасителка на плажа в САЩ. Плажа обаче е залят от петрола на BP, и тъй като момичето има трудов стаж по специалността “бизнес администрация” и е наясно с плувното дело, започва работа като администратор във верига плувни басейни. Работата не е добре платена, но в САЩ можеш да се издържаш с всякаква работа (дори и на непълен работен ден), не е напрегната както да си длъжен да не изпускаш океана от поглед и това й дава възможност да кандидатства и да започне магистратура, като едновременно намира и все по-подходяща работа по специалността си. Още преди завършване на магистратурата, момичето получава примамливи предложения за работа по специалността от най-известните и успешни компании в бранша, в които влиза и пълно съдействие за получаване на американско гражданство. От най-голямата компания му предлагат работа по специалността в който си избере техен офис по света.

Не, всезнайковците, не познахте – причината за предпочитанията към момичето с българско образование пред интегрираната американска отличничка не са нито в качеството на българското образование и гений, нито в “тъпотата” на американците. И ако толкова много настоявате, че причина са парите, ще се съглася само с допълнението, че е било решаващо не количеството им, а целесобразното им и  възможно най-скромното им използване.

О Б Я С Н Я В А М,

но не за всезнайковците, които и без това вече са ме намразили до смърт заради истините, че умишлено тровят и препятстват с лъжите и клеветите си всеки израз на кадърност и талант у нас, за да могат те да си живеят безгрижно и парвенюшки със скромните си професионални уменийца и безкрайните си претенции и тарикатски номерца... Обяснявам заради почтените усилия и лишенията на всички онези, които са били изтласкани от наглеците и правени на глупаци, все в името на “светлото бъдеще” и за безпроблемното бъдеще на собствените си отрочетата.

(следва)