Вероятно над 99% от нас са сигурни, че въпросът в заглавието е безсмислен. Как може да се подлагат на съмнение възможностите, които парите осигуряват? Да, ама не! Затова ще продължа с двете момичета от предишния си постинг:

Докато първото беше финансирано да учи десетилетие в САЩ, а роднините му изхарчиха цяло състояние да му осигурят ежегодно изкарване на ваканциите в България, момичето не само се отегчаваше, дразнеше и разсейваше от неуредиците и нелепите скандали у нас, но и пропускаше да работи, както по правило работят огромната част от връстниците му в САЩ. Така то остана изолирано от процеса на въвеждането на младия човек в трудовия процес и преминаването му в режим на самоиздръжка, който е от решаваща важност за отношението на американците, и особено на работодателите. Прекарването на ваканциите в България го лиши и от възможности за участие в социални инициативи и дейности, които в немалко случаи имат по-голяма тежест от самия трудов стаж. Това там се вижда от пръв поглед. И както за отрочетата на известни богаташи се предполага, че няма да се засилят да се доказват в професията, така и за студента без трудов стаж и социални интереси и активности се предполага, че след като до дипломирането не са имали интерес да работят и изявяват, така и след това няма да имат. В добавка, на интервюто за работа, такива просто нямат своя тема, която да представлява интерес за интервюиращия, защото работещите не очакват да им изнасят лекции как трябва да се върши работата, а искат да чуят как и защо така я вършат в едни или в други ситуации и условия интервюираните… И колкото повече време човек след завършването си остане без работа, толкова по-трудно ще бъде нает по-късно, а за кариера ще му бъде невъзможно дори да мечтае. Това е съвсем ясен пример, как парите провалят човека и без злоупотреби с тях, независимо от личните му качества и добри намерения. Ако момичето си беше стояло в САЩ и беше принудено да се самоиздържа или доказва, нещата щяха да се развият по много по-благоприятен за него начин...

В същото време, докато първото момиче си губеше времето и парите в пътувания между САЩ и България, в адаптации и културни шокове, второто момиче работеше и редом със следването си, трупаше незаменимия за започване на добра работа трудов стаж. И тъй като си имаше специалността още от гимназията, не му беше трудно да работи по специалността и да напредва служебно в нея далеч преди завършването на университета. Когато пък завърши, се оказа, че вече е практикувало цял набор от ценни квалификации, че има отлични препоръки не само от университета, но и от известни чуждестранни компании, с които е работила от България. Че, има даже и лични отличия от такива компании за изключително коректната си и качествена работа по изработката на сайтовете им  и много други постижения, отличия и спечелени награди, за които може да говори с увлечение до безкрайност, а това е отношение към работата, което впечатлява, изумява, втрещява, грабва работодателите и ги кара да се редят на опашка за такива служители...  И всичко това – защото парите не достигаха, и се налагаше да работи...

Това е накратко поуката как самото наличие на парите и без да е злоупотребявано с тях, в дългосрочен план нерядко проваля онова, на което държим най-много, а недостигът им за момента помага резултатите да надхвърлят и най-смелите ни очаквания. Стига да устоим на парвенющината и да не се изкушим да влезем в ролята на всезнайковци. ...