Открай време се питам какво правят цели училищни класове сред публиката в шоупрограми по късните часове. Значи ли, че щом вечерният час е отпаднал, от ученици трябва да бъдат организираните агитки на програми, в които социалната проблематика се гарнира с изрази, които могат да изчервят и каруцар, както и с изблици на инфантилна сексуална “разкрепостеност”? Питам, защото през живота си досега не съм срещал дете от София, което да е показало интерес към “Шоуто на Слави”, и много пъти съм се чудил откъде извира неудържимото желание на цели класове да прекосят България, за да наблюдават на живо и да аплодират същото шоу с подготвени за събитието транспаранти в ръце. Дали децата от елитните столични училища (каквито са моите и децата на приятелите и познатите ми) са по-заспали, слепи или недоразвити от децата в У(й)чин Дол  и околностите му, чиито родители с възрожденски ентусиазъм са финансирали мисията на скъпото си чедо да отиде в София, за да се докосне лично до пламъка на свободата, горящ в софийското студио на непримиримия борец за свобода Слави Трифонов и сие?

Питам и отговор не искам защото, който е убеден, че за отрочето му по-важно е да се научи да се дръвчи и петлярка преди да се е научило да търси и намира решения на проблеми, тъкъв по дефиниция няма как да ми даде смислен отговор. Защото дръвченето и петляркането могат да помагат за решенията, но ако носят такива. Могат да помагат за подобряване на живота, но ако решенията, които носят, съдържат подобрение. Не носят ли решение, допускащо подобрение, дръвчещите и петляркащите се носят единствено разрушение и ликвидиране на наличното, но без да имат каквато и да било идея кой и за какво ще използва разрушението, което те носят.

Ако горното е вярно, длъжни сме да запитаме сега: Кой е заинтересован социалната критичност да се инфантилизира с въвличането на децата в проблеми, от възможностите за решаване на които те стоят на светлинни години разстояние? Кому служи фалшивата спонтанност на ученическите масовки в предвания с дебелашка еротика и инфантилни сексуални хуморески, подбрани като за купон на изтървани от родителския поглед гаменчета, които се пънат да впечатлят замаяната си от алкохол или трева съученичка?

Не, не търся конспирация, още по-малко световна. Не вярвам в дългосрочни планове за затъпяване на човечеството, но резултата е такъв, че всичко гореспоменато затвърждава внушението на съответните “шоумени”, че децата трябва да бъдат научени първо да вземат страна и едва след това да мислят, ако изобщо някога им се случи. Да вземат страната на онези, според които всичко пошло, отблъскващо и грозно е НЕ ИЗКЛЮЧЕНИЕ, без което няма да изгубят нещо важно, а  неизбежност и норма, без приносът им за утвърждаване на която, са обречени на неудачи и мизерия. 

А това е вече нетърпимо. Да пееш в песни, че което си е позволила някоя “журналистка” се прави от всички други журналистки, че всичко у нас е проституция, е толкова манипулативно, гнусно и перверзно, колкото да пускаш порно на хлапе. За да си мисли хлапето, че единствено то е проспало безкрайната неизбежна оргия, която щом вижда на екрана, значи сигурно се вихри някъде наблизо и само то я пропуска. Да се измъчва от подозрения, дали не пропуска и шансовете си за “щастието”, до което са се добрали по-малко хубавите, по-малко талантливите и по-малко упоритите от него САМО, защото са замижали и са се самовнедрили навреме в оргията. Да търси ключа за успеха не в усилията и в уменията си, не в усъвършенстването им и в самовзискателността, а в проституцията и в чичко-Паричко. И както педофилите не се интересуват какъв смут и предопределени отклонения от нормалното поведение оставят завинаги в душата и поведението на детето, с което злоупотребяват, така и нашите “шоумени” не смятат за необходимо да носят отговорност за последствията от твърденията си. Точно обратното -  правят всичко възможно новопостъпващите им “колеги” в бранша да не се окажат различни или опасни за личният им “творчески” ареал и инструментариум...

Опростачването е достигнало толкова високи нива на всеобхватност, че дори утвърден изпълнител да представи нещо оптимистично, нещо с което по другите места на света хората се окуражават един друг в трудностите или си напомнят, че имат да вършат и други неща освен далавери, при нас ще бъде заглушен от толкова мощен, злобен и саркастичен вой, че човек би си помислил, че всички дяволи са разбили вратите на ада и са нахлули у нас. Недай Боже, изпълнителят да е неизвестен, не дай Боже, да бъде заподозрян в симпатии към политическа партия или правителство, тогава ще бъде низвергнат и разчекнат като похитител на светая-светих на хилядолетната българска култура, въплътена в епохалните образи и образци на настоящия роден шоу бизнес. 

И така кръгът се затваря, а кандидат - шоумените, къде с простащина, къде с чалга, къде с псувни, наричани за благозвучие рап, стига да не поставят под съмнение върховенството на подобни “бащи” и концепции за шоуто у нас, в съответствие с “перспективността” си, ще бъдат допуснати или отсвирени от сцената…

Съмнявам се искрено и безкрайно дали “Кралят но попа” Майкъл Джексън би пробил в родния шоу бизнес. Защото неговото свръхенергично, самораздаващо се и завладяващо “Да направим света по-добро място” влиза във фатално противоречие с нашенския прашясал и покрит с динени кори и всевъзможни нечистотии творчески мегдан, на който няма място за “наивници”, неспособни да утвърждават върховната национална "творческа" концепция, обобщена от мъдростта на бай Ганьо като: “Всички са маскари”. Това, че Майкъл беше преследван съдебно години наред с обвинения в педофилия защото е седял на едно легло с деца, е несравнимо с онова, което се прави от нашите шоумени срещу присихиката на децата у нас.

Кой набеждава дебили като нашите за “шоумени”? Кой им предоставя сцени, кой ги спонсорира да представят всичко най-грозно и цинично  за норма, да лъжат неуморно децата на България, че спазването на тази “норма” e неизбежна тяхна съдба, без което за тях няма живот? Кой ги поощрява да проявяват тази наглост открито?  




Нямам против рапа в клипчето долу, даже го харесвам много, не само защото е далеч от Мишо Шамара колкото небето от земята:


На вторият клип показвам какво намирам за истинско шоу – непретенциозно, виртуозно и талантливо. Това момиче ще стане блестяща световна звезда. Защото няма кой да му натрапва идиотщините на нашенските набедени “бащи на шоубизнеса” и ще наблегне на развитието на таланта и способностите си, вместо на "Чичко - Паричко", както всячески утвърждават лицемерно възмутените ни шоумени.