Партийната изгода от наличието на неграмотници самотитулували се “икономист” е в измамата, че зад лъжите на “Позитано” стоят уж реални икономисти. Конкретно с коментарите на лихвите, нещата са пределно прости. Говорейки едностранчиво за лихвите, Дянков си играе с тези мошеници като котка с мишка, и ги принуждава да се излагат в измамната си роля на народни трибуни, и да лъжат, че смъкване доходността на депозитите щяло да удари само най-бедните спестители.  Някои толкова се престараха, че по стар измамнически навик, не пропуснаха да плашат с бурканбанк, “забрявяйки” (или не разбирайки), че в условията на валутен борд, “Бурканбанк” няма никакви шансове.

Тук обаче нещата опират не само до политиката на лихвите, а и до “светая светих” – самия модел на забогатяване у нас, наложен и почти превърнат в стандарт за българския изроден капитализъм. Този модел, превръщащ “капиталистическата” ни икономика в затворена стопанска система, мотивирана от далавери, корупция и непрозрачност, е пряко стимулиран от дългогодишната банкова политика  у нас.

Банкерите непрекъснато мотивират политиката си на високи лихви със стимулиране влагането на излишните пари в бизнеса. Както много от твърденията за пазарните стимули обаче, и това си има срок на валидност, който по всичко личи, че отдавна е преминат. Ясен индикатор за това е, когато “капиталисти” и “бизнесмени” започнат да реват и да се тръшкат заради лихвите по депозитите. Да бъркат депозита с инвестиция. Което идва да покаже, че нашеннските “капиталисти” държат “капитала” си във вид на банкови депозити, а благосъстоянието им е свързано не с инвестиране в развитието и качеството на бизнеса им, а с лихви по депозити.

Остава да си зададем прелюбопитния въпрос: Ако “бизнесмените” и “капиталистите” у нас предпочитат да влагат излишните си пари не в развитие и разширяване на собствения си бизнес, а в банкови депозити, за какви инвестиционни проекти и бизнеси банките предоставят събраните от тях пари? Не е нужна особена прозорливост, за да се досети човек, че парите в случая се насочват от банките към развитието на едри бизнеси, монополисти и олигархия. Ама нали Позитано и клакьорите й уж бяха за икономически слабите и неспособни да се справят сами – може би ще запитате. Ами защо им вярвате на лъжите и измамите? Ако приоритет на политиката им не беше да превърнат политическата измама в практика, щяха ли да се нуждаят от измамните си клакьори около нас?

Кой друг освен въпросните клакьори е заинтересован хората да мислят, че “бизнес” e да чакаш някой “отгоре” да използва мижавата ти фирмичка като пощенска кутия или “партньор” в нещо, на което не знаеш нито началото, нито целта, но бързаш да сложиш хилядарките от далаверата на депозит, защото си “играч от класа” и после ревеш, че ти намаляват “печалбата”?

Кой друг, освен подобни плутократчета под наем губи, ако у нас се зачете значението на фундаменталните фактори, от които зависи финансовия резултат на бизнеса, след дръпване чертата на приходите и разходите, включващи лихвите? Лихвите, от големината на които пряко зависи ефективността на инвестициите и възможностите за поддържане желаните нива на продажби, необходимия обем на производството и печалбите, които са единствения собствен източник на средства за реинвестиране в разширяване, качество и икономичност?

Кой е заинтересован “бизнесът” да е по силите само на партийни търмъци в ролята на “бизнесмени”, разчитащи на инцидентни далавери и кресливи масовки при заличаване на следите от престъплението?

Ако политическата измама не беше лелеяна цел на “Позитано”, щяха ли да дремят денонощто в нета техните “икономисти”, които дори не подозират, че успеха на бизнеса е в пряка връзка с банковите лихви и колкото по-ниски са лихвите, толкова по-добре е за дребния и среден бизнес. За потреблението – също. Иначе е лесно да се реве, че ГЕРБ е правителство на олигархията и на монополите, нали? Че БСП е техен враг и другар на малкия човек!?

P.s В САЩ лихвите вече паднаха под 2% дори при кредитите! А лъжливите ни посерковци тук уж щели да ги погребват...