Никой не е длъжен да знае икономика, но когато се представяш за икономист, не е за вярване да не знаеш, че всяко, обявено за продан нещо, струва толкова, колкото купувачът е съгласен да даде за него. Не е за вярване някой да не знае, че щом се прави на икономист, е длъжен да знае как стойността на парите и цената на стоките се променят във времето и от какво зависят очакваните промени. Не е за вярване, че след злощастните тоталитарни начинания за ликвидиране на това просто правило, коствало десетки милиони човешки живота, все още се намират екземпляри, ламтящи да определят цени и да оценяват сделки в противоречие с най-елементарните правила и човешка логика.

Не е за вярване, че след ужасяващите мъки и лишения, които нечовешки упоритите опити за игнорирането на същото това правило в условията на демокрация донесоха през последните десетилетия у нас, някои все още настояват живота ни да бъде подчинен на произвола на външни, партийни и лични интереси и дори капризи.  

И, гледам  леят се глупости в блога по повод на това, че Аляска била продадена само за незнам колко си милиона преди 145 години, а царят имал наглостта да съобщи за продажбата на поданиците си с манифест, (без да е провеждал референдум) представете си!

И за слепеца днес е ясно какъв превъзходен плацдарм за разполагане на ракети с ядрени бойни глави би представлявала Аляска днес в ръцете на братушките, но не е трудно човек да си представи, че в руски ръце, тази територия днес нямаше да бъде нищо повече от пустош, осеяна с ракети. Дори само това, че нямаше да могат стотици наши студенти да ходят всяко лято на бригади в Аляска и да се връщат с пари, които някои от тях цял живот нямаше да могат да спестят тук, е достатъчно, за да оценя продажбата на Аляска като добро за България дело. Но нали нашия настоящ цървул е свикнал да се прехласва пред ненадминатият ядрен шантаж от Студената война, не може да преглътне факта, че на американския континент няма руски ракети с ядрени бойни глави. Щото малко са им на братушките да си ги имат три пъти повече от американските.  И понеже не разсъждава като българин, нито като икономист, обзет от яд към руския цар за пропуснатата настояща шантажна възможност, го определя като “продажник”.

Пропуснал е обаче да добави : “Ако баба ми беше мъжка”.

p.s. Тези синковци явно не могат да си представят, че някой може да продава държавно имущество добросъвестно, коректно, без мошеничества, подставени лица и подкупи. На всичкото отгоре са толкова алчни, че не им дава мира страха, че някой може да ги изпревари по продажничество. И като повтарят, че всички са продажници, си мислят, че това прикрива или оправдава собствените им продажничества.