Исус беше разпнат по настояване на Синедриона, който за вярата на юдеите изпълняваше онази роля, която днес изпълнява Синода за българите. За целта Исус е обвинен в тежко закононарушение – излекувал е болният Лазар в деня за почивка.

След осъдителното деяние Исус, вместо да се покае или да моли за опрощение на греха си, показва незачитане към благочестието на религиозните водачи и унижава тяхното великодушие, готово да го дари с милост срещу неговото разкаяние. Така фактически се получава, след като Исус настоява, че законът не трябва да пречи на обичта към ближния  и, че няма лошо в това да помогнеш на нуждаещите се, макар и в събота. И дава пример с това как никой не оставя овцата си паднала в трапа, защото законът му забранява да работи в събота.

Разбира се, самозащитата на Исус поставя духовните водачи на юдеите в ролята на лицемери, които са далеч от реалните проблеми на хората и дори нямат отношение към тях. Красноречието и обясненията на Исус настървяват опонентите му, а твърденията му, че духа е по-важен от буквата на закона, са обявени за непростимо богохулство, заради което е осъден на смърт.

Припомням въпросните подробности, защото в последните дни се наслушах на уставни, процедурни, административни и въобще всевъзможни светски трикове, хватки и похвати, които пречат не на някакъв каприз, чудо или неадекватно искане от икономиката на материални ресурси, с които тя не разполага, а пречат за следване завета и примера на основателя на църквата и първоучителя й – Христос. Наслушах се на патетични възхвали за колаборационизма на църквата с безбожници и аферисти.

Защото Синодът днес заприличва на  някогашният Синедрион, който бърза да елиминира Христос, за да не накърни блажената неприкосновеност на настоящата си лицемерна благочестивост, зад която прозират чисто светски домогвания, апетити и нагон към безконтролна власт. За разлика от Синедрионът обаче, Синодът не се крие зад Богослужебните си текстове, а зад светски творения, които се опитва тихомълком да приравни с Боговдъхновените. За разлика от Синедриона обаче, Синодът си няма работа с неформален служител на Божието Слово, а със самия свой първоучител, заради Завета на който съществува самата църква, и самия Синод. И защото Исус ни завеща да следваме Духа, а не буквата на закона.

За което свидетелства апостол Павел : ”Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява” - 2 Коринтяни 3:6


p.s.  Вероятно някой, не без основание ще ми възрази, че няма как да не е жива църквата, докато има свещеници като отец Иван от Нови Хан в нея. Нека да бъде така приятелю, но нима с добрите дела на едни трябва да оправдаваме небогоугодните дела на други, прокарвани ловко със светски похвати и хватки? На каква вяра църквата учи миряните, ако е забравила Завета на своя основател, заради разпространението и поддръжката на който тя съществува? Нима България цъфти заради това, че някои хора в нея се скъсват от работа и едва свързват двата края, а други синекурно и безгрижно придобиват състояния, защото са поставени в необходимия момент на необходимото място? Докога у нас едни ще работят, а други ще просперират, САМО, защото са намерили начини да се провират между законите и правилниците, докато други си вършат работата? Кога и как ще се научим да правим, поправяме, да разбираме и прилагаме законите си така, че да просперират добротворците и съзидателите, а тарикатите, наглеците  и паразитиращите да отиват там, където няма повече да зловредят, да обезсърчават и пречат на останалите?