Не алчните, а всезнайковците ще унищожат света.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.11.2012 11:39 - АХ, ТЕЗИ БРАТУШКИ! (2)

Автор: vmir Категория: Политика

Прочетен: 1994 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 18.11.2012 13:33

След разговорите си с руския инженер наивно реших, че съм попаднал на някакъв странен чудак, отшелник някакъв, вероятно срещан и в СССР по логиката, по която чудаци се срещат и във всички останали държави по света. Живота обаче непрекъснато ми поднасяше някакво поредно опровержение на тази прибързана констатция. Месеци след ралито попаднах в казармата, а там ми беше поверен един връх на съветският военно-технологичен гений. За тази уникална машина се говореше шепнешком и с недомлъвки едва ли не като за машина на времето. Никой от професионалните военни, служещи на тази машина, не се съмняваше в неотразимото й манипулативно и убийствено въздействие върху цели вражески армии, отдалечени на хиляди километри. Поне на мен ми изглеждаха толкова уверени през нямаше и 20 годишните ми очи на всезнайко. Инструкциите повеляваха да се включва машината винаги САМО, ако в разиус от 150 метра няма никой извън солидно заземения й защитен корпус. Иначе – окапват ти топките. Да, ама не. Защото, когато се озовах погрешка не на 150 метра, а само на сантиметри от излъчвателя и оператора беше включил машината, топките ми не само не окапаха, но и сякаш ме зареди с либидо за няколко живота напред. Ако такъв е бил замисъла, значи, че машината е въздействала ефективно. Обаче официалнното предназначение изобщо не се връзваше с този резултат. Да речем, че главата и топките ми са били някакви чугунени или нещо от сорта. За две години обаче, аз не успях да видя и най-малкото доказателство, нито на учебни симулации, нито на учебни мобилизации и специални акции, че въпросната машина е в състояние реално да върши поне едно от юначествата, които й се приписват с гордост от щатния й екипаж. Казармата ме научи, че високия боен дух може да се възпитава и поддържа и с измислени способности на техниката. Когато бойният дух се закали, отчайващата реалност става без значение, а войникът се изправя смело срещу танка с прашка в ръка, непоколебимо уверен, че камъчето на прашката му е специално и ще пробие без затруднение вражеската броня. И понеже бях се врекъл на машинното инженерство, военната техника си ме интересуваше не по-малко от всяка друга техника. Отдавна бях чел “Повест за истинския човек” за летеца Мересиев, “Цел на живота” за изтребителите на Яковлев, знаех наизуст данните на съветските самолети от ВСВ и се изумявах на феноменалното постижение на летеца изтребител Покришкин, свалил невероятните 42 вражески самолета разбира се, благодарение на недостижимите качества на съветските хора и съветската техника. Дойде обаче демокрацията и благодарение на нея успях да науча, че феноменалните 42 свалени самолета на Покришкин били само една десета от свалените от финландски летец самолети. Финландецът обаче се биел с немски самолет. Научих също, че множество немски летци-изтребители имат на сметката си свалени над 300 вражески самолета и така, представата ми за недостижимия Покришкин с легендарните му 42 самолета, се приземи най-демократично и легално. Същото се случи и със сухопътната легенда на ВСВ – танкът Т34, който разбирам, все още е на въоръжение в Северна Корея, готова без колебание сама да пребори целия световен капитализъм. И така, едва наскоро успях да разбера, че още през ВСВ, последната и най-добра модификация на Т34, била уязвима за тогавашните немски “тигри” и “пантери” от 10 пъти по-голямо разстояние, отколкото немските танкове били уязвими от Т34. Което вероятно не пречи на севернокорейските танкисти да вярват, че няма съвременен танк в света, който да се противопостави на Т34. Тези повтарящи се едни десети подозрително напомнят на десетте пъти повече жертви, с които братушките обикновено са осигурявали непобедимостта си през ВСВ. (Продължава)

Нагоре

Тагове: братушки,