Много още блогови и общовалидни подлости могат да бъдат посочени като характерни особености на публичните нрави от последните десетилетия у нас. Например, прословутият “пещерен” антикомунизъм на “истинските” комунисти у нас. “Възмутени” от “ренегатството” на бившите си съпартийци, “истинските” комунисти често са най-непримиримите съдници на бившите си съпартийци и не пестят усилия да ги сатанизират, фашизират или подиграват, че само се правели на демократи. Напук на тази свръхкритичност към бившите си съпартийци, едва ли някой може да посочи случай "правоверен" комунист да си признае, че не разбира демокрацията, обратното - всички до един изгарят от нетърпение да учат останалите що е то демокрация, без ни най-малко неудобство от миналите си и настоящи оплювки по неин адрес. 

Резултатът е гротескно изпълнение в истински театър на абсурда, където правоверни комунисти "демократично" заклеймяват бивши комунисти за недемократичност!  Като капак на тази комедия на абсурда, кресливи "антикомунисти" подемат заклеймяванията на правоверните комунисти и назидателно набеждават в комунизъм хора, които никога не са имали нищо общо с БКП или БСП и производните им, докато заклеймителите и подгласниците им старателно избягват да отговарят на въпроси за настоящата и бившата си партийна си принадлежност! 

Пародията достига своя връх, когато лоялните привърженици на тоталитаризма се вживяват в ролята на вездесъщи и всезнаещи познавачи на демокрацията, които едновременно изобличават в недемократичност бившите си съпартийци, а истеричните "борци" срещу тоталитаризма повтарят "аргументите" им като доказателство за тоталитаризма на настоящите си съпартийци или съидейници. И догато тоталитаристите от атеистични позиции не допускат свободата на убежденията, прясно покръстените вресливи "антикомунисти" повтарят глупостите им като папагали, забравяйки и свободната воля, и християсккото покаяние, и свещеното задължение да поправяш грешките си с дела, обявявайки за ерес не само отказа от комунизма, но и самата демокрация, в името на която го правели, увековечавайки пострекателствата на правоверните комунисти.

Абсолютно същите подлеци, уж за наказването на “гнусното” ренегатство, нерядко демонстрират политическа солидарност с най-върлите политически противници на партията си и ги подстрекават срещу бившите си съпартийци. Забележителното в тази тактика  са предупрежденията на “истинските” комунисти, че ренегатите са прикрити комунисти, които искат да върнат комунизма. Не е за вярване, че такова елементарно лукавство все още замъглява съзнанието на най-върлите “антикомунисти”, които се поставят в пълна услуга на такава примитивна измама. Последното би било вярно разбира се, само ако приемем истеричната им претенция за посветеност на антикомунизма за достоверна, в което аз лично дълбоко се съмнявам и то не без основанията на сериозни практически наблюдения.

Не по-малко подла е позицията, в която “истинските” комунисти започват да възхваляват и лансират “надпартийни” политици, които правят всичко възможно да превърнат подлостта и вероломството, както и използването им за политически и лични цели в настояща национална политика.  Десетилетните неистово упорити усилия в тази насока създадоха политици като “безпартийния” лидер Станишев,  който съвсем неслучайно тези дни заяви, че ако управляващите не отстъпят властта, тя ще им бъде отнета насилствено.

Въпросната класическа комунистическа мантра, за толерантните западноевропейци може да изглежда като езикова грешка,  или някакъв вид политическа екстравагантност.  Като българин, чиито съзнателен живот е преминал под мрачната сянка на същата печално известна мантра, нямам право да премълчавам убедеността си, че въпросната мантра не е неволно изпускане на Станишев, а е същинският рутинен и естествен фундамент на всички подлости и измами, които неизбежно биваха вграждани предимно в т.н. “ляво” политическо пространство у нас, особено след падането на комунизма. Приоритет на левичарите никога не е бил просперитета на България, а да дискредитират политическите си опоненти, без оглед на средствата за целта. Просто са превърнали в норма поръчението, че трябва да елиминират или саботират всичко читаво и  годно, което е извън техния контрол и влияние.