Можеш ли да признаеш за честни поне някои от политиците си, ако сам не познаваш усилията да останеш честен в нечестна среда? По какво ще разпознаеш честния политик, ако по-важното за теб е да подиграваш честността и да я нарочваш за глупост и слабост? Как ще допуснеш, че някой може да бъде справедлив и честен, ако ти самия никога не си бил честен и справедлив? Ако си сигурен в хитростта си, че като гласуваш за различни партии, им отнемаш от времето за крадене, как можеш да бъдеш сигурен, че по този начин не ги принуждаваш да компенсират пропуските си с имитации на работа?      

ИЗВОДИ:

1. Ако случайно искаш да бъдеш управляван честно, научи се да разпознаваш честността и да я подкрепяш, дори когато не ти е изгодно.

2. За да се научиш да разпознаваш честността, трябва сам да бъдеш честен.

3. Докато за теб честността е в това да имаш не по-малко материални придобивки от останалите, дотогава или ще си избираш политици, които ще те крадат, или ще намразваш честните политици, защото тарикатите като теб ще виждат в тях единствено носители на бедност и мизерия.

4. И когато злоупотребяваш, крадеш и лъжеш заради облага, не забравяй никога, че винаги има хора, които са по-зле от теб, защото забравят ли го повече хора, за да оправдаят нечестностите си, скоро всички обедняват, а дори и на основателните викове за помощ, никой няма да обръща внимание.