Неприятен ми е дори допира на парите. Докосването до тях ме изпълва с неприятното усещане, че се докосвам до някой двукрак плужек, който докато си е претакал зелето, от нямане на работа си е броил парите отново и отново, мечтаейки това да е начинът за увеличаването им.

Според мен, парите се увеличават не с броене, а с влагането им в полезни начинания. За да увеличава някой парите си с безсмислени или вредни занимания, трябва първо да се е научил да лъже останалите, че безделието и уврежданията на останалите са добри неща. Няма как иначе някой да му брои пари за безсмислено пропиляното време и за онова, което вреди на останалите, или им измъква парите с преднамерено ялови обещания за възвръщаемост, която никога не се случва.

 Затова ми е неприятен допира до парите. Затова от десетилетия насам, винаги по най-бързия начин си влагам парите в иновации или добри идеи, и правя всичко възможно да не се докосвам излишно до тях. По същата причина, не искам да намирам портфейли с пари защото, ако намеря такъв, в него може да има пари на тип, който с наслаждение ги е лекедясвал със зелева чорба, а това ми изглежда доста отблъскващо и пагубно за интелекта на въпросния екземпляр, а не ми се играе на дядо Боже да ги раздавам на случайни хора, защото нямам претенции да разпознавам безпогрешно нуждите на хората.

 Освен това, не разбирам защо трябва да си губя времето за толкова скучно нещо като броенето на пари, след като това отдавна се извършва от машини както много по-бързо, така и по-точно.