Казвал съм го, ще го повторя за кой ли път – не членувам в ГЕРБ, нямам идея, нито съм се  интересувал някога къде се събират членове или симпатизанти на тази партия. Защото знам, че обвързаност или дори само идейно сближаване, прави хората зависими от предразсъдъците и прийомите, в които се вкопчват като удавници за сламка в неблагоприятни за групата времена. Когато пък в това вкопчване индивидите провидят ЕДИНСТВЕНИЯТ начин за груповото си оцеляване, тогава започват взаимно да се самонавиват, че личното им оцеляване зависи от груповото, и тогава отпадат личните скрупули и ориентири.

Така груповщината ражда обещания за 200 милиарда долара печалба от  предварително обречени на загуба проекти. Когато се изясни, че няма клиенти, които да платят доброволно въпросните 200 милиарда като бонус над себестойността+данъците върху закупеното, груповщината подема друга измама – че можело да се печели и при продажби под себестойността, че даже и без продажби! Когато и тази измама не мине, груповщината моментално сменя посоката на 180 градуса и сочи правителството като виновно за високите цени на тока...

Когато бъдат посочени измамите на груповщината, тогава груповщината набляга на нелегалните прийоми и започва да бомбардира общественото пространство с фалшиви досиета или да привижда в нищо незначещи листи ако не световни, поне местни конспирации със световно значение.

Самата груповщина е законово неуязвима, защото е нахлузила маската на правата на човека, според които правото на сдружаване е неотменимо човешко право, а това позволява на груповщината да претендира, че самата тя защитава права и свободи. С тази претенция груповщината е готова да прикрива и най-очевидни престъпления, клевети и измами, както и да се представя самата тя за жертва на преследвания, дори когато самата тя е най-жестокия и безмилостен преследвач и насилник.

Груповщината не е функция на демокрацията, а на престъпните човешки наклонности, търсещи законоподобна форма за изявата си. Явлението е добре познато и разцъфна по времето на узряващия социализъм, когато шефчета от всякаква величина се обграждаха с лично доверен антураж, за който законите и правилата нямаха никаква стойност пред височайшите всемогъщи протекции. Личната свръхлоялност отначало се проявяваше под формата на партийно другарство, борещо се срещу “недоубитата буржоазия”, но впоследствие и особено след перестройката, се преориентира към стопанските далавери с помощта на безпартийните натегачи, готови на всякакви услуги срещу съответните лични облаги.

Тогава “Партията” се отвори към народа, приемайки напористите услуги на онези, които не смяташе подходящи за допускане в редиците си. “Ама ние не сме само партийни членове” – звучеше по времето на перестройката като атестат за перестроечен успех и индулгенция за предишни грехове едновременно. С това надпартийната далавера беше издигната в култ още по времето на комунизма, а перестройчиците, без значение партийни или безпартийни, познаха изгодата от спекулациите с легитимните структури на обществото и в името на далаверата, взеха на абордаж недосегаемата до момента “Партия”. Партията пък прие напъплилите я безличници с удоволствие, за да ги въвлече в далаверите си и да има кой да споделя и подкрепя заинтересоваността й от оправдаване на нечовешките й злоупотреби с властта. Тогава започна зарибяването с маргиналната идея, че "всеки интелектуалец е против властта", издигнала самочувствието на безброй некадърници, решили, че да плюеш по властта е единствения признак за интелектуална издигнатост.

След падането на комунизма, груповщината бързо откри своята идеология в лозунга: “Всички са маскари”, който се оказа идеалното прикритие за полулегалното съществуване, готово да се включи във всяка далавера, без значение партийна или безпартийна, защото еднакво успешно владее както партийните изяви, така и безпартийните им превъплъщения. Звучи невероятно, но и днес е пълно с екземпляри, които смятат почти пълната си непригодност за каквото и да било, включително и за членове на някогашната БКП, за някакво тяхно право, което задължава останалите към тях. Партийната груповщина с удоволствие ползва услугите на подобни безпартийни безличници, и гради имиджа на своята толерантност, сама поощрявайки "антикомунизма" на тези безобидни за партийните им игри "врагове", готови с ентусиазъм да подхванат и да разпространяват за своя сметка всяка тяхна клевета за реалните им политически опоненти.

Преди малко зърнах мизерно заглавие на първа страница на блога – партийните членове и симпатизантите били врагове на БВП, на напредъка и жизнения стандарт... Дори не ми се чете под заглавието, толкова ми е лесно да си представя клеветите и  измамите, които следват от подобно заглавие. Ако тези хора притежаваха поне малко чест и достойнство, отдавна да съм станал милиардер само от басове за клеветите и измамите им. Но измамник признава за измамите си толкова, колкото крадеца преди да го хванат, демек – хич. Когато пък опасността го наближи, крадецът започва да вика "дръжте крадеца".

Понеже започнах с ГЕРБ, за да няма недоразумения, ще поясня, че за мен тази партия е трън в очите на всевъзможни груповаци,  защото отхвърли основния принцип на груповщината - екстремната солидарност срещу държавата и безцеремонно героизиране или укриване на собствените престъпници. ГЕРБ първи въведоха практиката на широкото публично обсъждане между всички заинтересовани страни, независимо от приоритетната задача на всички  груповаци да използват това срещу самите тях. Не ми е никакъв проблем, ако забележа признаци на груповщина, да стана критик на ГЕРБ. Засега обаче, те оправдават надеждите ми за разграничаване от това грозно явление, което в добавка нанася огромни икономически щети на държавата ни.

 ...