Из протокол от заседание на ПБ на ЦК на БКП с решение за написване на многотомна история на България

21 май 1968 г.

П Р О Т О К О Л "А" № 200

НА ЗАСЕДАНИЕТО НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП ОТ

21 МАЙ 1968 ГОД.

 Присъствуват другарите: Борис Велчев, Боян Българанов, Живко Живков, Иван Михайлов, Иван Попов, Станко Тодоров, Тано Цолов, Тодор Живков, Цола Драгойчева, Лъчезар Аврамов, Пеко Таков, Ангел Цанев, Костадин Гяуров, Кръстю Тричков, Иван Абаджиев, Иван Пръмов и Венелин Коцев.

 В Ъ П Р О С И

НА ДНЕВНИЯ РЕД:

Р Е Ш Е Н И Я:
.
.
.

IV. За написване на многотомна история на България.

Политбюро на ЦК на БКП приветствува инициативата на Института за история при БАН, който в изпълнение решенията на IX конгрес на партията е започнал подготвителна работа за написване многотомна история на България. Издаването на този научен труд

трябва да завърши към 1978 година, когато ще се чествува 100-годишнината от освобождението на България от османско иго.

Десеттомната история на България трябва да бъде написана и издържана от позициите на марксистко-ленинската методология, на основата на всички досегашни научни изследвания и на значителен нов изворов документален материал. Тя трябва да разкрие цялостно и пълно трудния, но героичен път на българския народ от древността до наши дни, неговите непрестанни борби против чуждото робство и потисничеството, за свобода и независимост, за социален прогрес, приносът на нашата страна в съкровищницата на световната култура.

Издаването на многотомна история на България има не само научноизследователско, но и важно обществено-политическо значение. Показвайки всичко ценно, героично и революционно в миналото на българския народ, тя ще бъде непресъхващ извор за възпитанието на трудещите се в духа на социалистическия патриотизъм и пролетарски интернационализъм, ще засилва у тях чувството на любов и признателност към руския народ - наш двоен освободител, към народите на великата съветска страна. (8)

Политбюро изказва увереност, че тази голяма и отговорна задача ще сплоти още повече българските историци, ще мобилизира всички техни сили и способности за изследване и разработка на редица основни проблеми от миналото на нашия народ. Многотомната история на България трябва да бъде история на българските народни маси - истинските творци на материалните и духовните богатства на нашата страна. Заедно с това нужно е да се направи обективна преценка за ролята на историческите личности, които в различните периоди са стояли начело на народа и страната.

За периода на старата и средновековната история трябва ярко да се разкрие богатото съдържание на древната тракийска култура, чиито законни наследници сме ние; образуването, развитието и териториалния обхват на българската народност; размахът на широките народни и социални движения; мястото на старата българска култура в историята на световната култура; международното значение на средновековната българска държава за спасяване на славянството от асимилация и други.

В областта на новата история вниманието следва да се насочи към проблемите на образуването и утвърждаването на българската нация; към национално-освободителното движение и културния възход на българския народ през Възраждането; към изграждането на българската държава след Освобождението в 1878 г. и борбите на българския народ за национално обединение; към образуването на работническата класа и изграждането на марксистка партия в България; към борбите на трудещите се за демократични права и социален прогрес, за премахване на капиталистическата експлоатация и други. (9)

В най-новата история централно място следва да заемат такива коренни проблеми като развитието на революционното движение в България и влиянието на Великата октомврийска социалистическа революция; борбите на народните маси под ръководството на БКП против капитализма и фашизма;

подготовката и осъществяването на социалистическата революция в България; дълбоките социално-икономически, политически и културни преобразования и успехи на българския народ, резултат от победата на социализма; ръководната роля на БКП в живота на нашето общество; значението на българо-съветската дружба за развитието на България по пътя на социализма и комунизма; ролята на България в световната социалистическа система; външната политика на НР България и нейното значение за укрепване на мира и сътрудничеството между държавите; приносът на БКП за развитието на световния революционен процес и други.

За успешното написване на многотомната история на България Политбюро смята за целесъобразно да се проведат следните мероприятия:

да се предостави на членовете на авторския и редакторския колектив пълна възможност да ползуват всички документални материали за българската история, съхранявани в ЦДИА, ЦДА на НР България, ЦПА при ЦК на БКП, ВИА, БИА при Народната библиотека "Кирил и Методий", в архивите на Министерството на външните работи, на КДС, окръжните архиви и други архивохранилища в страната, свързани със съответните периоди от историята на България, за които са автори или редактори.

Комитетът за изкуство и култура да разшири, подобри и приведе в състояние за научно ползуване документалната база на държавните архиви, като утвърди най-целесъобразен режим за ползуване на намиращите се в тях архивни материали. (10)

Министерството на външните работи и Комитетът за приятелство и културни връзки с чужбина да окажат съдействие на членовете на авторския и редакторския колектив за издирване на нови архивни материали за България в СССР и другите европейски социалистически и капиталистически страни.

Документалните материали от чуждестранните архиви да се предоставят на Българската академия на науките за научно обработване и използуване при написване на многотомната история на България, след което да се дадат на съхранение в Централния държавен исторически архив.

В бюджета на Българската академия на науките за 1968, 1969, 1970 и 1971 години да се осигуряват допълнително по 10 000 лева капиталистическа валута и по 10 000 лева социалистическа валута. Тези средства да се изразходват само за нуждите по написване на многотомната история - за командировки на научни работници в чужбина, за издирване и микрофилмиране на документални [...]¹  материали за българска история, намиращи се в чуждестранни архивни фондове и др.

На Българската академия на науките, респективно Института за история, да се отпусне допълнителен щат и фонд работна заплата, както следва: (11)

за 1968 година - 7 научни щатни бройки, 5 научно-помощни бройки от

категорията "специалисти" и 1 административна щатна бройка за машинописец;

за 1969 година - 8 научни щатни бройки, 5 научно-помощни бройки от категорията "специалисти" и 2 административни щатни бройки за машинописци.

Изпълнителният комитет на СГНС да осигури подходящи помещения за настаняване на Института за история при БАН с оглед изпълнението на поставените му задачи. В близките години да се определи строителна площадка и се предвидят средства за построяване на сграда за Института за история при Българската академия на науките. (12)

Т.Живков

ЦДА, ф. 1 б, оп. 35, а.е. 199, л. 1, 16-27. Оригинали. Машинопис.

--------------------

¹ Пропуснатият текст не е по темата

Постингът се публикува с любезното съдействие на Камосутров.