Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2013 10:44 - КОЙ И КАКВО ДА ПИШЕ В ИСТОРИЯТА?
Автор: vmir Категория: Политика   
Прочетен: 4057 Коментари: 0 Гласове:
35

Последна промяна: 26.03.2013 03:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

1.      ДОКУМЕНТИ, КОИТО ПОКАЗВАТ КАК СЕ Е ПИСАЛА СЪВРЕМЕННАТА НИ ИСТОРИЯ

Решение на ПБ на ЦК на БКП за изпращане на български историци в СССР за обсъждане макет на том II от История на България с приложени техни характеристики и кореспонденция с АН СССР

18 март 1955 г.

Р Е Ш Е Н И Е "А" № 71

НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП ОТ 18 III 1955 г.

Не възразява да заминат за Съветския Съюз, за да вземат участие в обсъждането на макета на том II от История на България другарите: проф. П[етър Георгиев, проф. Димитър Косев, проф. Христо Христов, проф. Жак Натан

В. Червенков

Антон Югов

Р. Дамянов

Г. Цанков

Г. Дамянов (1)

Д О К Л А Д Н А З А П И С К А

В отдел "Наука, образование и изкуство" на ЦК на БКП е постъпило предложение от Българската академия на науките за изпращане в СССР българските историци: проф. Димитър Косев - директор на Института за българска история на БАН, проф.Христо христов - зам.директор на същия институт, проф. Жак Натан, доцент

Кирил Василев – директор на Института по история на българското революционно движение и Комунистическата партия при ЦК на БКП и доцент Веселин Хаджиниколов. Тези другари са редактори на том II от История на България, макетът на който ще се обсъжда1 в Института за славяноведение при Академията на науките на СССР. Чрез Българската академия на науките, Съветската академия е поканила поименно горните български историци да вземат участие в обсъждането, като е уведомила БАН, че разходите, свързани с пребиваването на българските историци в Москва ще са за сметка на Съветската академия.

Другарят Жак Натан понастоящем се намира в Берлин, поради което не е целесъобразно той да бъде включен в групата, която ще замине за Москва.

Другарят В.Хаджиниколов е сравнително млад и още недостатъчно укрепнал и утвърден работник в областта на историческата наука.

Целесъобразно е в групата да бъди включен др. Петър Георгиев, който с големия си опит и подходяща теоретическа подготовка, ще допринесе за подобряване на работата при обсъждане на II том от История на България.

Отдел "Наука, образование и изкуство" внася в Политбюро съответно предложение за решение.

16. III. 1955 година Зав. отдел "Наука, образование

С О Ф И Я и изкуство" на ЦК на БКП:

/С.Гановски/ (2)

ХАРАКТЕРИСТИКА

ЗА ЧЛЕН-КОРЕСПОНДЕНТ ДИМИТЪР КОНСТАНТИНОВ КОСЕВ, ДИРЕКТОР НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ ПРИ БАН

Роден е на 23 декември 1905 година, в с.Грозден-Карнобатско. Произхожда от дребно селско семейство. Гимназия е завършил в гр. Сливен през 1923 година, а висше образование по история в Софийския университет през 1930 година. Същата година заминава на специализация в Полша където прекарва почти две години. Поради заболяване бива принуден да прекъсне специализацията си и да се завърне в България. След оздравяването си стажувал в III-та Софийска мъжка гимназия, а след това учителствува в Златица, Станке Димитрово и София.

През 1945 година постъпва на работа в Университета като асистент по история. През 1947 година става доцент, а през 1950 г. извънреден професор. Сега е завеждащ катедрата по нова българска история в Университета и директор на Историческия институт при БАН.

През 1952 година др. Косев бе избран за член-кореспондент на БАН

Преди 9.IХ.1944 година е участвувал активно в борбата против фашизма. През 1923 година за участие в подготовката на Септемврийското въстание, той бил задържан за няколко месеца, а през 1925 година бива осъден и лежал в затвора за участие в борбата против фашистката диктатура.

След 9.IХ.1944 година става член на БКП, какъвто е и сега. Взема активно участие в обществено-политическия живот на БАН. Като научен работник др. Димитър Косев е добър. Сътрудничи редовно на списание "Исторически преглед" и е един от редакторите на същото.

По характер е тих и въздържан.

София, 15 март 1955 година

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Димитров (3)

ХАРАКТЕРИСТИКА

НА ХРИСТО АНГЕЛОВ ХРИСТОВ – ЗАМ. ДИРЕКТОР НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ ПРИ БАН

Роден е на 9.I.1915 година в гр. Харманли. През 1934 голина е завършил средно образование в гр. Харманли, а през 1940 година – история в Софийския университет.

От 1934 г. до 1936 г. е бил основен учител в гр. Златоград – Смоленско.

От 1936 г. до 1946 година е бил гимназиален учител по история в гр. Търговище, Пещера, София и Брацигово.

От 1946 г. до 1949 година е асистент, а от 1949 г. до 1953 г. е редовен доцент по нова българска история при Философско-историческия факултет на Софийския университет.

От 1.VI.1954 година е зам. директор на Историческия институт при Българската Академия на науките.

Млад, но надежден научен работник. Още като учител е показал сериозен научен интерес, поради което е привлечен на научна работа. Като преподавател се развива много бързо. Написал е ценен научен труд за Захари Стоянов, с който е хабилитиран за редовен доцент. От скоро прави изследвания за живота и дейността на Димитър Благоев.

Написал е доста научни статии. През 1950 година е бил преподавател по история на БКП във вечерната партийна школа на ГК на БКП.

През 1933 – 1934 година е бил член на РМС, но след това се отказва от организацията. Движил се е сред прогресивни среди.

От 1945 година е член на БКП. Бил е секретар на първична организация. Сега участвува активно в живота на Партийната организация при Философско-историческия ф-т и БАН.

Съзнателен, дисциплиниран и предан член на БКП. Скромен и работлив. Ползва се с авторитет между студентите.

София, 15.III.1955г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Димитров (4)

ХАРАКТЕРИСТИКА

НА ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ х. НИКОЛОВ – ДОЦЕНТ ПО ОСНОВИТЕ НА МАРКСИЗМО-ЛЕНИНИЗМА И НОВА ИСТОРИЯ ВЪВ ВИСШИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ ИНСТИТУТ "К. МАРКС"

Роден е на 7.V.1917 година в гр.Пазарджик. Произхожда от занаятчийско семейство. Баща му е починал отдавна. Самият той още от детинство е започнал да работи за своята прехрана и издръжка като прислужник в манифактурен магазин, продавач на тестени изделия, вестникопродавец и т. н. През 1937 година завършва духовна семинария в Пловдив. След което, като

стипендиант, е завършил Богословския факултет. По това време философските му разбирания са били идеалистически – отнася се до периода от 1939-1940 година. Като такъв не е бил активен. Впоследствие постепенно се преориентира, изостава богословието, записва Юридическия факултет и около 9 септември 1944 г. започва да симпатизира на прогресивното движение.

След тая дата се включва активно в РМС и работи с всички сили по културно-просветната, организационната работа на РМС и партията в гр. Пещера. По-късно е бил приет в БКП като 9 септемврийски набор, където е дал много добра работа. Използуван е бил както в Градския комитет на БКП, така и в ОК на РМС по изнасяне на доклади и беседи. Член е на съюза на журналистите на СБСД и на ЕОПО. Проявява интерес към изучаването на политическата икономия и история още от първите години на своето следване. Написал е доста научно-популярни статии, някои от които доста ценни. С Марксистко-ленинското учение е добре запознат. По компетентното мнение на наши другари – професори в Висшия Икономически институт др. Николов се справя добре с работата си. Като човек е честен и предан на Партията. Морално е запазен и се ползува с авторитет сред гражданите и студентите.

София, 15.III.1955г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Димитров (5)

БЪЛГАРСКА

София 14 март 1955 г.

АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

НАУЧЕН СЕКРЕТАРИАТ

№ Р-18-1862

До

ЦК на БКП – Отдел "Наука, образование и изкуство"

Т У К

По повод изпратените екземпляри от макета за т. II от История на България, написана от българските историци, Ръководството на Института за славяноведение при АН СССР е устроило обсъждане от своите сътрудници от 18 до 20 март т. г. Президента на АН СССР др. акад. А. Н. Несмеянов е отправил чрез Председателя на БАН покана до редакционната колегия на т. II от историята – чл. кор. проф. Димитър Косев, проф. Христо Христов, проф. Жак Натан, доц.Кирил Василев и доц.Веселин Хаджиниколов да гостуват за 15 дни в Москва, за да могат да вземат участие в обсъждането.

Ръководството на БАН направи постъпки пред Министерския съвет за издаване разпореждане за заминаване в СССР на редакционната колегия в споменатия по-горе състав, с оглед внасяне на подобрение в История на България и разширяване научните връзки между съветските и български историци.

Приложено изпращаме Ви за сведение писмото на акад. А. Н. Несмеянов.

ГЛАВЕН НАУЧЕН СЕКРЕТАР: /акад. Ас.Хаджиолов/ (6)

КАНЦЕЛАРИЯ

НА

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

№ С-36-4

14 март 1955 г. ДО ДРУГАРЯ БОРИС ТАСКОВ

СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП

Другарю Тасков,

Изпращаме Ви препис от писмото на Института за българска история при Академия на науките, със следната резолюция на другаря В. Червенков:

"Др. Б. Тасков

Преди всичко, ЦК трябва да утвърди състава на делегацията, а за подаръците решение на ЦК не е нужно.

В. ЧЕРВЕНКОВ

12.3.55 г."

НАЧАЛНИК НА КАНЦЕЛАРИЯТА: [подписа не се чете] (7)

Препис!

София, 12 март 1955 година

ДО ДРУГАРЯ ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ Председател на Министерския съвет чрез другаря Председател на Българската академия на науките

т у к

Уважаеми другарю Червенков,

Както Ви е известно, по покана на Президиума на Академията на науките на СССР, редакторите на "История на България" ще гостуват на Института за славяноведение в Москва. Заминаването ни е предстоящо. Ръководството на Института за българска история при БАН смята, че би било много уместно да се поднесе на съветските историци за Института по славяноведение портрета на Георги Димитров, притежание на нашия Институт – копие от оригинала на ЦК на БКП от Борис Митов, направено от него.

Институтът за българска история и българските историци по този начин ще засвидетелствуват своето внимание и своята обич към съветските си колеги и ще изразят конкретно своята благодарност към съветските другари за оказаната помощ.

С почит:

Д И Р Е К Т О Р:

/п/ Д. Косев

ЧЛЕН-КОР. ПРОФ. Д. КОСЕВ

До другаря Вълко Червенков

Председател на Министерския съвет

Т у к

С ходатайство.

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ:

/п/ Академик Михаил Димитров

ВЕРНО С ОРИГИНАЛА: Л.Йотова (8)

п р е п и с

БАН, Поверителна служба, вх.№ 71 от 8 март 1955 г.

АКАДЕМИЯ НАУК СОЮЗА СОВЕТСКИХ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИХ РЕСПУБЛИК

Москва, Б. Калужская, 14 3 марта 1955 г.

ПРЕЗИДЕНТУ АКАДЕМИИ НАУК НАРОДНОЙ РЕСПУБЛИКИ БОЛГАРИИ

академику ТОДОРУ ПАВЛОВУ

По просьбе Директора Института болгарской истории Болгарской академии наук, проф. Косева, Институт славяноведения Академии наук СССР организует в марте 1955 года обсуждение макета 2-го тома "Истории Болгарии", подготовленного Институтом болгарской истории.

Президиум Академии наук СССР считал бы целесообразным участие в этом обсуждении болгарских историков-редакторов упомянутого макета. Если с Вашей стороны не будет возражений, разрешите пригласитъ в качестве гостей Академии наук СССР 18-20 марта 1955 года сроком на две недели редакционную коллегию в составе: директора Института болгарской истории, члена-корреспондента Димитра Косева, заместителя директора Института, профессора Христо Христова, профессора Жака Натана, директора Института истории, Кирилла Василева и научного сотрудника Института истории, Веселина Хаджи-Николова.

Расходы, связанные с пребиванием болгарских историков в Москве, Академия наук СССР берет на себя.

С искренним уважением

ПРЕЗИДЕНТ АКАДЕМИИ НАУК СССР

академик (п.) А. Н. Несмеянов

В е р н о,

при БАН

Делеводител: М. Груева (9)

ЦДА, ф. 1 б, оп. 6, а.е. 2492, л. 1-9. Оригинали и преписи. Машинопис.

-----------------------

1 Следва зачеркнат в оригинала текст: “от 18 до 20 март т. г.”

 

2.      ИНФОРМАЦИЯ ДО ПБ НА ЦК НА БКП ОТНОСНО ПОСЕЩЕНИЕ НА ИДЕОЛОГИЧЕСКА ДЕЛЕГАЦИЯ НА КПСС В СТРАНАТА И СЪВМЕСТНО ИЗРАБОТЕНИ МЕРОПРИЯТИЯ ЗА РАЗШИРЯВАНЕ СЪТРУДНИЧЕСТВОТО В ОБЛАСТТА НА ИДЕОЛОГИЯТА

4 май 1968 г.

По покана на ЦК на БКП от 24 до 30 април т. г. на посещение в нашата страна беше делегация на КПСС в състав: Пьотр Демичев - кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС и секретар на ЦК на КПСС, ръководител на делегацията, Григорий Золотухин - член на ЦК и първи секретар на Краснодарския крайком на КПСС, Р. Бабаджанова - секретар на Ташкентския градски комитет на Комунистическата партия на Узбекистан, Александър Яковлев - първи заместник завеждащ отдел "Пропаганда" на ЦК на КПСС и Юрий Бернов - завеждащ сектор към отдел на ЦК на КПСС.

Делегацията се запозна с опита на БКП в идеологическата работа и обсъди с делегацията на БКП някои мероприятия за по-нататъшно укрепване и разширяване на сътрудничеството между двете партии на идеологическия фронт. Съветските другари посетиха Толбухински окръг и гр. Варна, запознаха се с идеологическата работа на Софийския градски комитет на партията, разгледаха Рилския манастир и разговаряха с редица ръководители на наши творчески съюзи. Др. П[ьотр] Демичев бе приет от др. Т[одор] Живков и води продължителен разговор с него. (28)

В Централния комитет на партията делегацията на КПСС беше информирана от ръководителя на делегацията на БКП за най-важните задачи, които партията решава в настоящия момент и по-специално за работата на нашия идеологически фронт.

В обстойно изложение др. П[ьотр] Демичев запозна делегацията на БКП с актуалните проблеми и задачи на идеологическата работа на КПСС. Той изтъкна, че периодът след Октомврийския пленум /1964 г./ се характеризира със сериозни усилия за изправяне на недостатъците и деформациите, които бяха допуснати след XX конгрес на КПСС.

Първата деформация бе свързана с оценката за култа към личността. Хрушчов често говореше експромто, подмяташе, че войната е можело да се развие иначе, че колективизацията би могла да се проведе не така и т. н. Някои органи на печата проявиха разпуснатост. Списание "Новый мир" започна да атакува светините на нашия народ. То откри дискусия за подвига на Панфиловци, постави под съмнение победата на Червената армия над немците при Псков през 1918 година и др. Всичко това внасяше колебания, убиваше у хората вярата в правотата на нашето дело. Трябваше да се внесе трезвост и обективност в оценката на култа към Сталин, да се преустанови очернителството на нашето минало, на нашия строй. И това бе сторено. (29)

Втората деформация, която трябваше да изправим, беше да се сложи край на постоянното подчертаване ролята на САЩ. Лозунгът да настигнем и надминем Съединените щати по редица най-важни показатели неволно създаваше у хората чувството, че САЩ ни превъзхождат, че те едва ли не са образцова държава. През последните години ние вече само в редки случаи прибягваме до сравнения със Съединените американски щати.

Третата деформация - това е неправилната пропаганда на лозунга за мирно съвместно съществуване. Някои дори казваха, че това е генералната линия на партията. А нашата генерална линия е победата на комунизма. Тази пропаганда се отрази отрицателно върху всички сектори - в работата на кинематографията, на научните работници и т. н. Когато след всеки две думи се говори за мирно съвместно съществуване, а заедно с това се подхвърля, че офицерите млади и здрави на 40 години стават пенсионери, у мнозина се поражда въпросът защо ни е вече армията, любовта към нея намаля. Трябваше да положим огромни усилия, за да възстановим авторитета на армията. Създадени са цял ред филми и други произведения за подвизите на нашата армия. Голяма дейност за войнското възпитание на младежта разгръща и Комсомолът.

Четвъртата деформация се състоеше в това, че до голяма степен беше занемарена организационната и идеологическата работа на партията. На преден план бе поставена икономиката, но, така да се каже в гол вид, без да се държи достатъчно (30) сметка за това, че хората осигуряват нейното развитие. Направи се разделяне на партийните комитети на промишлени и селскостопански. Стигна се до вулгаризацията да се твърди, че идеологическата работа се измерва непосредствено със стопанските резултати. Партийните органи подменяха административните органи, губеха своя политически облик.

Идеологическата работа след Октомврийския пленум е насочена към изправяне на тези деформации. Ние нанесохме цяла серия идеологически удари. Главният удар беше нанесен на XXIII конгрес на КПСС, а след това в Тезисите на ЦК по случай 50-годишнината от Октомври, както и в доклада на др. Брежнев на юбилейната сесия. В тези документи е ярко очертана политиката на партията на съвременния етап. Другарят Демичев изтъкна, че през последните години голямо внимание се отделя за подобряване пропагандата на марксизма-ленинизма. Много широко в това отношение се използуват радиото, телевизията и печата. Вестник "Правда" все по-често публикува целенасочени теоретически статии, които имат определен адрес. Например статията за ръководната роля на работническата класа в социалистическото общество.

Ние мислим сериозно да укрепим някои наши идеологически учреждения, да укрепим кадрите на идеологическия фронт. Като правило досега съкращенията на партийния апарат ставаха за сметка на идеологическите работници. Др. Брежнев обърна внимание, че трябва да се отиде на увеличение на идеологическите работници в партията. (31)

Особено внимание се обръща на работата с интелигенцията. Но това не става за сметка на работата сред работниците и селяните. Голяма грижа за нас представлява повдигане деятелността на творческите съюзи. Ние сериозно обмисляме въпроса за съчетаване работата на творческите съюзи с тази на държавните учреждения. Предвиждаме създаването на Академия на литературата и художественото творчество. Това ще бъде държавна организация, в която творческите съюзи ще се включат като секции. Академията ще разработва проблемите на естетиката, на естетическото възпитание на хората и т. н. Въпросът не е решен, но се обсъжда в тази насока. Много важно е също така във висшите учебни заведения по изкуствата да се подбират подходящи хора, които имат известен житейски опит и стоят на здрави позиции. Др. Демичев помоли и ние да направим необходимото що се отнася до студентите, които изпращаме в съветски учебни заведения по изкуствата.

Пред учените сме поставили задачата да се заемат със задълбочена разработка на теоретическите проблеми, на новите явления в живота. Науката не търпи застой. Вакуумът в теоретическите разработки е вакуум в съзнанието на хората. Нужна е аргументирана критика на буржоазните теории, на социалдемократическия реформизъм, на маоцзедунизма и на другите ревизионистични отклонения. Организираме цял ред нови научни институти - Институт за Азия и Африка, Институт за военна история, Институт за социологически изследвания и други. Изменихме функциите на Института по (32) марксизъм-ленинизъм при ЦК. Възложихме му да се занимава не само с исторически изследвания, а и да разработва творчески новите проблеми.

В борбата срещу буржоазната идеология на международната арена през последните години ние до голяма степен бяхме в отбрана. Защото трябваше да изправяме деформациите в нашата работа, пък и слабо бяха разработени новите проблеми. Чествуването на 50-годишнината от Октомври показа, че ние можем успешно да контраатакуваме. Сега главното е не да се отбраняваме, а да настъпваме. Трябва с общи усилия и координирано да водим тази битка.

Ние се стараем - каза др. Демичев, идеологическата работа да се води от всички партийни организации, от всички партийни бюра, от цялата партия. Това е един от големите въпроси, който беше обсъден на последния пленум на ЦК на КПСС.

На срещата с др. Т[одор] Живков др. Демичев даде висока оценка на работата на нашата партия на идеологическия фронт. На членовете на съветската делегация са направили особено силно впечатление три момента в нашата дейност:

Първо. Голямата целеустременост, с която БКП води борбата срещу буржоазната идеология и чуждата диверсия за комунистическото, класово-партийното и патриотично възпитание на народа. (33)

Второ. Фактът, че през последните години и особено след Майския пленум на ЦК и Деветия конгрес на партията, целият партиен актив е въвлечен в политическата работа, че членовете на Политбюро, секретарите на ЦК, бюрата на окръжните партийни комитети участвуват непосредствено в идеологическата работа. Това способствува за превръщането на идеологическата работа в дело на цялата партия, което е главният залог за нейния успех.

Трето. Съветските другари внимателно следят и високо оценяват социалния експеримент, който ние осъществяваме с преустройството на ръководството на културния фронт и по-специално съчетаването на общественото с държавното начало в тази важна област.

На заключителната среща между двете делегации бяха уточнени мероприятия за по-нататъшното развитие на сътрудничеството в областта на идеологическата работа между БКП и КПСС. По предложение на нашата делегация др. П[ьотр] Демичев се съгласи да съдействува да се увеличи с 3 хиляди тона над плана контингента от вестникарска хартия за 1969 година.

В лични разговори др. П[ьотр] Демичев бе подробно запознат с антибългарската кампания в Югославия, със становището на нашата партия по македонския въпрос. В подходяща форма бе поставен и въпросът за отношението на някои съветски учени към този голям и сложен проблем. На др. Демичев бе дадена специална справка за неправилните концепции по македонския въпрос, които някои съветски историци, литературоведи и др. застъпват в свои трудове и публикации. (34)

Предлагам на Политбюро да одобри съвместно изработените мероприятия за разширяване сътрудничеството между БКП и КПСС на идеологическия фронт.

4 май 1968 г.

РЪКОВОДИТЕЛ НА ДЕЛЕГАЦИЯТА НА БКП

/В.Коцев/ (35)

ЦДА, ф. 1 б, оп. 35, а.е. 199, л. 28-35. imageПрепис.  Машинопис.



Публикува се с любезното съдействие на Камосутров.




Гласувай:
44



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vmir
Категория: Политика
Прочетен: 4093198
Постинги: 672
Коментари: 10309
Гласове: 54870
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031