Кредитът е незаменим финансов инструмент, съобразяването с особеностите на който е от решаващо значение за успеха или провала на политиката или целта, която ще бъде следвана чрез него. За зла участ на страната ни, партийните интереси трайно наложиха не само игнориране на тези особености, но и  крайно вредни спекулации за омаловажаване на предприетите политики, и еднозначното им представяне за целенасочено и организирано разграбване на държавата.

Горчивата ирония на тези фатални за икономиката, демографията и здравето на населението спекулации е в това, че бидейки предварително информирани за неизбежността на мерките по излизането на страната ни от колапса на централно ДИРИЖИРАНАТА икономика, не друг, а истинските инициатори и извършители на разграбването, успяха да припишат собственото си мародерско дело на изкушените в мародерстването бедни реформатори. Въвличането на част от реформаторите в разграбването стана въпрос на политическо оцеляване, защото общественото мнение беше най-брутално похитено от парите, с чиято употреба и най-похвалните и патриотични начинания биваха представяни като сатанински и антинационални.

Ето така, с купената медийна и социална подкрепа, (моля да се прави разлика между социална политика и купуването на социално слаби, дори когато с медийната подкрепа се слага знак за равенство между двете), пътят за излизане от следкомунистическия икономически банкрут, беше превърнат в минно поле за реформаторите, които бяха пословично бедни и изолирани, за да могат да се справят с предплатените си сатанински медийни образи.

Докато поръчваха сатанинските медийни образи на реформаторите и ги набеждаваха, че с премахването на държавните цени целят да ограбят народа, истинските сатани на прехода не спряха да замазват факта, че не друго, а непосилните външни кредити предизвикаха последвалата неплатежоспособност, респективно фалита на държавата. Разгласяването на истината, че либерализацията на цените е крайно наложителната отключваща мярка за  привеждането на националния доход към равнищата, които да преодолеят непосилната тежест на външния дълг, респективно - възобновяване на непосилните разплащания и изваждането на икономиката от състоянието на фалит, беше посрещано с бясна омраза и обвинения в целенасочено ликвидиране на държавата. 

Беззаконието, хаоса и произвола бяха медийно и социално осигурени с натрапването на билетчето от 6 стонинки и хлябът от 30 стотинки за еталон на икономическия и социален просперитет. Естествено, това, че въпреки цялата пасмина от прекупвачи, посредници, тарикати и обикновени мошеници, ограбващи крайния потребител, днес цената на съобщения, дрехи, техника и джунджурии за работа и производство, са пъти по-малък товар за семейния бюджет, отколкото бяха при прехваления комунизъм, все още се посреща с дива истерия, за да не се разбере колко са ни стрували хлябът от 30 стотинки и билетчето от 6. И оше, за да не стане ясно, че парите от поскъпването на хляба не са отишли в джобовете на оклеветените реформатори, а при онези, които продължават да ги клеветят, за да могат още по-безпрепятствено да крадат от крайния потребител. С помощта на безсрамната пропагандна лъжа, че сме си живели прекрасно при комунизма, ама изведнъж дошли едни лоши врагове на народното благоденствие, и развалили хубавия безгрижен социализъм...  

Отношението към истината най-добре проличава по отношението към кредита. Самата власт произтича от кредита на доверие, но доверието не означава непременно истина. Истината е в погасителния план на кредита и в отношението към този план. (Неслучайно и до днес се посреща с истерия истината защо външния дълг на България надвиши БВП в началото на 90-те години.) Отношението към погасителния план изисква осигуряване и познаване на приходите от използването на кредита, за да се очертае и разгледа приходно-разходната картина от изпълнението на конкретната политика или цел на кредита. А осигуряването и познаването на приходите от използването на кредита е невъзможно без финансова дисциплина, финансов контрол и стабилност.

Днес разумното отношение към кредита е публично смазано от множество публични провокации. При скорошния референдум се стигна до абсурда да ни обещават, че чужд инвеститор щял да ни спести кредита за АЕЦ, стига да гласуваме “ЗА”!!! И това безотговорно обещание вървеше бодряшки ръка за ръка с още по-абсурдното и още по-безотговорно обещание за 200 милиарда печалба!!! Печалба от пазар, на който и днес не можем да стъпим, без да субсидираме външните потребители с парите на нашия вътрешен потребител!!!  Пазар, който в бъдеше ще се свива все повече с инвестициите в няколко електроцентрали около нас, ще се свива и с инвестициите в икономии за намаляване потреблението на глава от населението, ще се свива и с дотговореното задължително откриване на нови наши енергомощности!!!

Най-скандалното от всичко е, че влиянието на всички тези независещи от България тенденции, щели да бъдат елиминирани с един замах заедно с утежняването им от демографския отрицателен прираст, като построим АЕЦ, защото, по израза на основния адепт на АЕЦ “Белене”, “ЦЕНАТА на електроенергията от АЕЦ Белене е два пъти по-ниска от ПАЗАРНАТА ЦЕНА на електроенергията". Който се съмнява в автентичността на цитираната представа за “цена” и приравняването й със себестойността, може да кликне тук и да се увери, че това не е грешка на езика, а израз, който се повтаря ностойчиво в интервюто.

Може ли да очакваме от хора с инфантилни икономически представи, които не признават разликата между “цена” и “себестойност”, да си обясняват несъгласието с кредитния погасителен план по друг начин, освен с враждебност срещу самите тях? А нима някой е длъжен да ги обича, когато с напористата си неграмотност са готови да обясняват всичко с враждебността, без да се замислят за последствията на собствената си опасно зловредна упоритост?

Ако намеря време, ще направя още един постинг с конкретни изчисления как неадекватното отношение към кредита и икономическата ситуация отнема възможности, или бърка в джоба на всеки, който ги заменя с общи приказки и политически мотивирани твърдения. 

...