Довчера ревяха дори срещу законното подслушване, днес сами използват незаконното подслушване за преследване на политически цели. Довчера се кълняха, че дори  законното подслушване е доказателство за диктатура, милиционерщина и погазване на демокрацията, а днес не обелват думичка, че престъпници подслушват партиен лидер и вероятен министър – председател. Нито редят сополиви дитирамби, че щом и "големците" не са защитени, представете си в какво положение са редовите граждани...

Съвсем наскоро същите направиха безочливата уговорка, че ако Доган е поръчал престъпление, разгласяването на този факт е престъпление и трябва да се санкционира с цялата тежест на закона, а днес сами съдействат на разпространителите на лични разговори и превръщат престъплението в средство за политически рекет.

Изметнали се напълно от твърденията си, че подслушването е заплаха за демокрацията, отказали се изцяло от равенството на всички пред закона, вместо да настояват за незабавно задържане на престъпниците, сега те искат преследване на подслушваните...

Докога крадецът у нас безнаказано ще вика: “ДРЪЖТЕ КРАДЕЦАAAAA!"?                 

Докога съучастници и извършители на престъпления, ще настояват да съдят жертвите на престъпленията си? Докога топ-политици с неизбежното си “ама...” ще игнорират безнаказано правото, закона, приличието, ще подстрекават криминогенните нагласи и лумпените и с безпринципността и безкрайните си обструкции, ще превръщат всичко това в политика и норма за съществуване у нас?

Докога законът у нас ще е “врата у поле” за балъците, а престъпниците ще го смятат задължителен само спрямо онези, които са им неудобни?...