Ако днес думите трудно служат като средство за разбирателство и постигане на национално полезни споразумения и решения, това е заради претоварването им със значения и отношения,  които конкретните думи реално не притежават. Това обезсмисляне и в голяма степен ликвидация на езика като средство за комуникация (оглушките пред исканията на протестиращите са жив нагледен пример) не би било възможно без грубите користни посегателства върху него.

Днес думи като "морал", "етика", "почтеност", "порядъчност" нямат особена стойност, обратното - вместо осветители на човешката джунгла от пороци, грешки и неправди, тези понятия нерядко се възприемат с насмешка, подигравка и сарказъм. Вероятно повечето хора помнят случаи, когато са призовавали към тях, и са бивали посрещани от "възмутените" клевети на негодяите, които ехидно са им приписвали собствените си най-безобразни деяния. 

Днес можем да чуем, че всяко безобразие било "право" на извършителя му и  неодобряването му било израз на недопустимо посегателство върху правата на гражданина. И колкото по-голямо е безобразието, толкова по-зверска е "защитата" на извършителя му. Нали при демокрацията всичко било позволено, защо да не се защити в аванс  човекът, без да подбира средства и методи. Естествено, превантивната "защита" не подлежи на коментар, защото коментарите били нападение, похищение, вмешателство, фашизъм и затова заслужават единствено решително заклеймяване, за което не трябва да се пестят средства и действия... Тежко на онези, които разчитат на думите, на съвестта и разума (предпоследното пък какво беше, за разума е ясно, че се измерва с надлъгването).

Лишавайки езикът от функциите му, насилниците над него лишават обществото от  възможността за постигане на разбирателство и справедливи решения. Отнемат възможността да се изясни завъртяна в употреба  теза, защото се оказва, че имащите отношение съм нея, нямат адекватна представа за смисъла на понятията, и решенията нямат сериозна връзка с тях.  Мястото на реалния смисъл е заменено с устойчивостта на сетивата, и така една спукана от лумпен глава претендира да представлява  по-голяма обществена мъдрост от милионите човекочасове игнорирани усилия в изпращане на послания към управляващите.

Ето как, лъжата, клеветата и измамата стават норма и ежедневие независимо, че са инкриминирани деяния, извършителите на които би трябвало да са в затвора. Ето така, законът става “врата у поле”, а нарушителите му стават герои и пример за подрастващите как се постига успех в живота с набеждаване на другите в собствените престъпления.

След като безскрупулно бяха обезсмислени почти напълно повечето думи от състава на политическата, социалната и стопанската лексика, днес виждаме съсредоточаване на значителни усилия в обезсмислянето на думата “олигарх”. Разбира се, поредната атака срещу езика едва ли е от омраза към самия език, а е породена от нуждата да се отстреля президента Плевнелиев с фриволното му, но упорито нарочване за олигарх.  

Днес виждаме толкова дивашко насилие над езика, организирано чрез тълпи, събрани от идеал за президент тип “Митко Бомбата” или “Майор Деянов”, когото боготворят и легендаризират заради личните му ходатайства и с умиление измерват държавническият му капацитет по това колко известни “другари” e уредил по “втория начин”.  Или, ако каже партията, защо не и “Батето” - готов с нехайната артистичност на майор Деянов да заяви, че е “чист като момина сълза” дори, когато камерите са го държали във фокус, докато е уговарял копупционна сделка.

 За каква тук мъдрост може да става дума в поговорки като “крадецът не е крадец, докато не го хванат” или “крадецът вика “дръжте крадеца”” след толкова вдъхновяващи примери на будалкане на жалките наивници, които си въобразяват, че ще им отстъпят властта,след като вече са вложили толкова огромен труд за омаскаряване на противниците си? Какви са тези жалки поговорки, след като една тълпа, повтаряща “олигарх” за когото и когато трябва, може да ги направи да изглеждат бълнувания на несретници, незнаещи що е политика? Не са ли чували  тези жалки нещастници на жълтите павета, че власт се дава само с кръв???

Езикът ни за пореден път е невинна жертва на традиционната политическа технология да бъдат превръщани ниско образовани, престарели, декласирани, отчаяни и зависими в инструмент за гласуване и натиск за елиминиране на политическите опоненти, без оглед на фаталните увреждания, които тази клеветническа технология нанася вече почти четвърт век върху езика, обществения интерес и държавата ни.

Кога ще престане упражняването на кошмарния терор над езика? Когато се премахне официализирането му и посегателствата започнат да бъдат санкционирани в съответствие с реалния смисъл на деянията, които представляват. Когато престъпниците престанат да се гаврят със жертвите си, скрити зад безумието на сенилни старци и провалени самолюбци и далавераджии. Когато на нарочилите за "мръсни" кости на избити без съд и присъда отнемем  "правото" да наричат "мили хора" дегенерати, превъзнасящи като герои катилите, готови на всякакви мерзости за домогване и задържане на властта.

...