Въпросът ми е към онези, които в насилието между чеченци и руснаци привиждат “характери”, пред които се прехласват. Докато бях в казармата, същия този тип човече, което също се беше прехласвало на часови, който застрелял арестант заради опита му да протестира, пред очите ми отне живота на най-доброто и невинно момче във взвода ми. Що за ненормалник трябва да си, за да се прехласваш на подобна изродска “решителност” с която се разстрелва човек, защото се опитал да се пазари?

Няма да говоря за това на какви безгранични лъжи и легенди са способни разстрелващите или феновете им за оправдаване на подобно "юначество", нито прехласващите се пред подобна “мъжественост”, която прави и най-мизерния подлец с пистолет победител в спора с най-умния, смел и силен, но уви-невъоръжен опонент. Човешкото падение и изобретателност в такива ситуации е толкова безгранично, колкото и клеветите за оправдаване на престъпленията.

Знам, че на жалките и недоразвити човечета им трябват подобни примери, за да оправдават низостите си и по тази причина няма да спрат да плюят всяка идея, която предполага равнопоставеност и зачитане на другите. Защото винаги е имало и ще има типове от онзи не лош, а непоправимо извратен човешки материал, който за домогване до целите си разчита на клевети и омаскаряване на другите, за да изпъкне лично.

Затова стандарт за цивилизоваността на обществата е да не се толерират подобни “юначества” и “решителности” уж в името на “справедливостта”, камо ли да се превъзнасят като национални добродетели. Колко умствено и морално ощетен трябва да е някой, за не може да схване, че докато се сатанизира противника, клеветата ще процъфтява и ще властва престъпността с наглата претенция, че защитава невинните и слабите до следващите изстъпления на сатанизираните и клеветените?

Колко недоразвит или користен трябва да си, за да не схванеш, че антагонистичните отношения между местни и поощрявани от правителството дошляци са функция на държавната политика и е опасна игра с огъня да се изчерпват с културните различия и навици, както и с медийните образи на замесените? И какво ще оправдаете, ако с медиите убедите половината свят, че сте юнака срещу самия сатана? Това, че ще бъдат заселени рядко населени райони ли? Ами, ако китайците и индийите приложат същия принцип спрямо онези, които го прилагат спрямо коренните кавказци, нали китайците са десетки и стотици пъти по-гъсто населени от руснаците?

Това, че ще растат поколения оклеветени хора с цел на живота да отмъстят на осквернителите на паметта и достойнството им, ще направи ли клеветниците им достойни хора, или достойнството ще стане равносилно на клеветничеството, и така – до безкрайност, докато единия издебне другия да го гръмне или направи временно свой безмълвен роб?

В Чечня ли искате да превърнете България? Тогава плювните по либерализма ще бъдат оправдани, но необходима ли е тази мерзост спрямо съотечествениците ви?

...

Големият абсурд на това подражателско фаворизиране е, че се отитва да наложи като обществени и тотални едни чисто лични любовнически отношения и връзки. Това, че кой какво е правил с рускини или с руснаци си е лично негов проблем, който не касае останалите българи, е най-безобидната страна на проблема. Дори българо-руското любовническо интригантстване и близо вековната му партизанска форма на кървава война срещу българските правителства, успешните опити за обезглавяване на българската държава и поставянето й в ролята на дълбока руска провинция, не са най-лошото в случая.

Същностния проблем е в това, че подобна практика гарантира историческата безперспективност и постепенното неизбежно ликвидиране на България като държава, способна на самостоятелно съществуване и бъдеще. За какво бъдеще може да става дума изобщо, след като руските вековни проблеми и изконни практики, от десетилетия се явявявят медийно натрапваната мирогледна (извинявъм се за вкоренения русизъм, българската дума е “светогледна”) система у нас, без да имат каквито и да било основания в реалната българска практика, освен личните любовнически отношения на значителна част от управляващите? Когато българо-руските любовнически отношения са били решаващият аргумент за овластяване у нас в продължение на десетилетия?

Какво общо могат да имат личните любовнически отношения на българите с многовековната обществена драма на руснаците, заставяни век след век да залагат живота на децата си заради съмнителното самочувствие да повтарят в несвяст или пиянство, че няма по-велики и по-могъщи от тях (у нас поне не пращаме децата си да мрат за такова нещо!)? 

Какво общо може да имат проблемите на малка България с няколкото си етноса и руските мегапроблеми с десетките периодично изчезващи народи в Русия?  Народи, обитаващи рядко населени необятни територии, но духовно сгъчкани като сардели в консервата на имперските задачи да живеят заедно в името на величието или прокламирането му, без оглед на цената, трудно удържаната омраза и целенасоченото им вторично, третично и прочие подивяване? 

Какво общо може да има между лишената от природни ресурси България и изобилстващите ресурси на Русия, които дори в апогея на Съветското могъщество, не можеха да осигурят на 20 съветски граждани доходът на един-единствен японец въпреки, че японците имат по-малко природни ресурси дори от България?

              Какво общо може да има инфантилната масова вяра на руснаците и българските им любовници, че природните ресурси ще ги направят богати с баналния факт, че добивът на ресурси не е направил нито един народ богат, защото богатство се създава от принадената стойност на търсения потребителски продукт, каквато природните ресурси не притежават? С игнорирането на баналния факт, че цената на природните ресурси е калкулирана в цената на потребителския продукт като  част от него и няма как народа да забогатее от притежанията на природни ресурси, защото с цената на потребителските стоки ще си плаща с лихвата собствения монопол и монополна цена на олигарсите си, които ще пращат синовете на другите да мрат за новите им добивни предприятия. 

              Нима чистата печалба с петродоларите от реекспорта на съветския нефт през 1980 – те години построиха започнатите преди тях метро, АЕЦ “Белене”, автомагистрала “Тракия” и безумните стопански мастодонти, които щяха да ни позлатяват, а се оказа, че трябва и тях да издържаме да не умрат поради технологична, стопанска и организационна несъстоятелност?