Въпрос на време беше някой като Мишо Петното да изплюе камъчето и да признае с гордост, че през живота си не е прочел и една книга, за да не изпадне под чуждо влияние. Отдавна съм отегчен от пренаселеността с хора, които в резултат от потресаващата си неграмотност, са непоколебимо уверени, че познават живота по-вярно от всеки специалист в професионалната си област.

Трудно ми е да повярвам, че Мишо Петното (или който и да било друг), не е прочел и една книга през живота си. Не, защото ми изглежда особено грамотен, а защото, ако това беше вярно, той би трябвало да се чувства непълноценен с такава бездънна лична празнота. И нямаше да тръгне да я афишира. Нито щеше да тръгне да търси съпричастност и разбиране от премиера, че и него не го оценявали(?!).

Не вярвам също, че човекът, не прочел и една книга, има много общо с типичния българин. Общото обаче е в политиканската вяра на повечето хора у нас, че написаното слово лъже. Проповядването и преднамереното разпространяване на тази корумпираща вяра, е причината за достигането на настоящия политикански връх на катастрофалната девалвация на всяко реално знание и компетентност.  

Не е трудно да забележим, че истинска политиканска лумпениада отдавна е подчинила на изискванията си цялостния образователния процес у нас. Например, за икономическа специалност в университет у нас, кандидатстудентският изпит по математика все още е рядкост. За икономическа специалност в университет у нас, най-често се кандидатства с география, история и дори с ИКОНОМИКА (!!!), но съвсем рядко с математика.

Политиканщината в образованието е приела такива чудовищни форми, че посочването на горния абсурд отприщва бент от “компетентности” за значението на географията, историята и гимназиалните знания за изучаването на икономическите дисциплини. И точно, както политиканите са пропуснали да възприемат, че предназначението на политиката е да служи на обществото, а не на политиканите, така и въпросните “компетентности” безнадеждно изпускат факта, че икономиката е управление на ресурси. Че, няма как да управляваш без неконтролируеми материални загуби, ако нямаш представа от изчисляване на оптималното разпределение на ресурсите. И най-злокачественото последствие от игнорирането на математиката: Че, когато управляваш ресурси с географски и историчекси съображения, а не си в състояние да изчисляваш количествено и да сравняваш алтернативи, нямаш дори теоретичен начин да избегнеш фалита и на най-перспективният в определен момент бизнес. Което, превърнато в национален маниер означава, че просперитета в бизнеса е  предопределен не от качеството и полезността на стопанската дейност, не и от кадърността на мениджмънта, а от традиционните му географски и исторически обвързаности, легални и нелегални подкрепи и политически съдействия. Неслучайно откровението си за обръчите от фирми, Доган обоснова с това, че “от икономист бизнесмен не става”, макар да имаше предвид нещо съвсем различно от критикуване на системата.   

Печален пример за безпардонното политиканстване в икономиката са няколкото стопански проекта, започнати преди около 40 години – метрото, автомагистралите и разбирасе, АЕЦ “Белене”, за построяването на които, пропагандно “богатият” комунизъм можеше единствено да мечтае. И, докато на метрото и магистралите до момента заместители не са измислени, алтернативите на АЕЦ не само съществуват, но с всяка година стават все по-ефективни, а енергията им – все по евтина и безопасна. В добавка към това, че горивото за АЕЦ става все по-оскъдно и скъпо, а преработката и съхранението на ядрените отпадъци – все по-скъпо и опасно, а международните споразумения предвиждат непрекъснато увеличаване дела на ВЕИ, са и научните титли по икономика на настоящия премиер. Тези титли обаче явно не са му донесли умението да оцени десетилетните еднопосочни тенденции в енергетиката, за да говори за възстановяване на АЕЦ “Белене”, сякаш освен всичко друго, и референдум не е произнасял по въпроса.  

С което приравни и себе си и партиите, които го крепят, но най-вече феновете им (партиите са повратливи и винаги готови да се изметнат) до познавателния идеал на Мишо Петното, който удивително успешно дефинира политиканският подход в политиката “Не съм прочел нито една книга, защото не вървя по стъпките на другите”.

Защото Мишо Петното не просто накара тъпомера да регистрира невиждан исторически връх. Мишо Петното дефинира една политика, за превръщането на която в мода и задължително изискване, отдавна се полагат неимоверни усилия. И, ако Мишо Петното и политфенове наистина не са прочели и една книга, премиерът би трябвало да е прочел поне десетина-двадесет от 100 – 200-те книги които, като всеки друг докторант, е цитирал в дисертацията си. Единомислието му с Мишо Петното би следвало да се изчерпи със солидарност в недооценяването му.  Единомислието отвъд тази граница, би следвало да осигури професорски титли на протестиращите пред НДК срещу младите протестиращи, или поне да присъди на тези сенилни старци дипломи за икономисти и други специалности, за да има кой да дава акъл и недай Боже, да работи, когато младите образовани хора намерят приложение на квалификациите си извън граница.

Израз на социална грижа ли е, да снижиш цената на ел. енергията, когато енергетиката е в колапс? Мишо Петното няма как да знае това, но със сигурност ще отговори положително, както вече го направи Мишо Шамара. Защото, откъснато от последствията, намаляването на цената заради момента, може да се нарече социална мярка. Отвъд настоящият момент, нито Мишо Петното, нито Мишо Шамара знаят социалните последствия от намаляване на цената, нито се интересуват от тях. Защото те ВЕЧЕ са подготвени за тях и ЗНАЯТ причината за тях – Сорос, неправителствените организации и служителите им. Има си даже и идея за решаване на проблема – издирването и задържането на тези хора. Какво ще прави Петното с тях и с близките им, можем да се досетим, стига първо да намери повече подръжници, за осигуряването на които може да бъде забелязана цяла мрежа от координирани клакьори. Също като с АЕЦ “Белене” – не ги интересува какви преразходи от пренос и разпределение на ел. енергия възникват от централизирането на две ядрени електроцентрали една до друга на границата, но са готови да продължат строежа, който вече надвишава кредитите на енергетиката и още отсега неудържимо я дърпат към фалита.

Нима е моя работа да напомням, че книги все пак трябва да се четат? Че, без уменията да разпознаваш и извличаш необходимата информация, да я обработваш и анализираш, да оценяваш тенденции във времето и последствията от развитието им, да правиш необходимите количествени съпоставки и да проверяваш спорните твърдения, няма как да имаш собствено мнение, а напразно ще търсиш съпричастност срещу недоверието, с което ще бъдеш посрещан? Че, дори да се сдружиш с такива като теб, това няма как да ви реши проблемите, а освен да пакостите на кадърните, само ще ви носи приспивното временно успокоение, че има по-зле и от вас?

Нима е успокоение да те информират, че американците критикуват корпорациите си, а информаторът крие от теб, че членуващите в корпорации американци са невъобразимо повече от членуващите в България и след критика обикновено стават повече, а в България след критика намаляват под критичното ниво, необходимо за стопанската им дейност? Какво успокоение може да бъде например викането ти срещу корпорациите по принцип, ако дори не знаеш какво значи да си член на корпорация, нито какви права и възможности ти дава това, нито какъв е икономическият смисъл от тях?

И, какъв е смисъла да искаш да издирваш и залавяш четящите, ако ти не си разбрал за какво служи книгата и какво е значението й за напредъка и просперитета на всеки човек и на всяка нация?

...