И ревна блоговата мастия, че Здравко го бил псувал на лични. И, за да бъде ревът по-въздействащ, нарочи изпросените псувни за “дискусия”, за да отвлече вниманието от това, че са му написани на място, защитено от полезрението на останалите. И, за да въвлече останалите още повече в измамата, че той е самата невинност, нападната вероломно от злия Здравко, определи “дискусията” като “културна”. За да си мислят балъците, че е получил не дълго просената си псувня, а заявка от Здравко за културна изява. Все едно мастията е някакъв фактор в културното пространство и Здравко очаква неговата благословия свише.

Това не е тъп сън, а самата реалност. Същата реалност, в която най-големите крадци у нас най-силно викат: “Дръжте крадеца”, най-големите подлеци са се самопровъзгласили за морални стожери, а най-големите простаци – за защитници от простащината. Реалността, в която некадърниците прокуждат кадърните, за да им заемат местата, а престъпниците поучават почтените и заемат пози на многострадални Геновеви.

А всичко е много просто. Ако моралът не достига, законът е посочил ЯСНО разграничителната черта между престъплението и приписването му на друг в случая, за да се види ясно кой извършва престъпление в Бълтария, докато приписва на другите престъпления, които не са извършили.

Защото ЗАКОНЪТ ясно и недвусмислено квалифицира като осъдителни гореспоменатите деяния, според това дали са извършени ПУБЛИЧНО или не. А Здравко НЕ е направил ПУБЛИЧНО онова, на което се дава ПУБЛИЧНОСТ без негово знание и съгласие, с което се нарушават правата на Здравко и се генерират публични скандали, несъизмерими с личния израз на неговото отношение към подлостта и простащината в държавата ни.

...