Докато марксизмът строи светогледът си върху фундаменталната вяра, че печалбата е незаплатен труд (експлоатация), в същото време, протестантската етика разглежда печалбата като справедливо възнаграждение за удовлетворяване на конкретна потребителска нужда, което потребителят доброволно заплаща над себестойността на стоката или услугата според свободният си избор на максимално качество срещу приемлива цена.

Така в рамките на традиционната протестантска етика, пазарът се явява идеализираният прототип на демокрацията и тържеството на свободната воля, където съвкупността от личните преценки на всеки потребител се проявява чрез конкретна парична оценка на продавачите и тяхната продукция.  Оценени с количествено гласуване чрез парите, които купувачите плащат за предпочетените от тях стоки и услуги.  

По този начин, волята и предпочитанията на купувачите превръщат пазара в основен разпределител на циркулиращите в икономиката парични потоци, което не дава мира на марксистите. Защото, поради поради липса на афинитет към конкуренция и създаване на потребителски конкурентни предимства,  марксистите виждат личния си шанс главно в домогването си до  тази функция на пазара и правят всичко възможно да му я отнемат, за да оправдаят нахалната си претенция за по-справедлив разпределител на обществените ресурси от самия пазар.

Невъзможността да се замени успешно разпределителната функция на пазара е и причината, поради която при централизираната икономика, в която цените се определят от чиновницески апарат, като цяло конкуренцията залинява, разнообразието в асортимента намалява, качеството на стоките и услугите спада, себестойността им се увеличава, появяват се некачествени излишъци и дефицит на качествена продукция. А агресивната и безскрупулна посредственост се оказват по-важен фактор за личния просперитет от знанията и уменията, както и от приноса към качеството и количеството на предлаганите стоки и услуги.

Ето как, марксисткият светоглед дори и в условията на демокрация, продължава да толерира печално известните “капиталисти”, които между свободната пазарна и тоталиталната икономика виждат разлика ЕДИНСТВЕНО в това, че в “експлоатацията”, на която приписват печалбата, възпремат като свое неотменно право, докато според тях, при тоталитаризмът експлоатацията е премахната. И претендират, че въпреки "несъгласието" си с несправедливостта, те са си заслужили напълно неправомерната печалба, защото в пазарното стопанство според тях печели по-безскрупулния, по-наглия, по-безочливия и по-безсрамният лъжец, клеветник и измамник. Така, докато осъждат публично експлоатацията и я оправдават вътрешно като единственият им известен начин за препитание, те превръщат това лицемерие в политика, като насочват апелите си към галене слуха на онези, които са заложили на идеята, че ако гласуват за лицемери, лъжци и неуловими закононарушители, последните ще осигурят и на тях мечтаната недосегаемост от закона.

Ето защо трето десетилетие след премахването на централизираната икономика, у нас все още няма и един бизнесмен или богаташ, който да е посочил приноса си към купувачите, които с радост са му предоставили парите си заради привързаността си към неговата търговска марка или име заради предимствата им пред конкуренцията.

Ето защо, заради домогването до печалба у нас се смята за оправдано почти всичко и нерядко се лансира като голямо управленско умение всяко безнаказано беззаконие, както и умението да се игнорират законите, общественото недоволство и представите за добро и лошо, без оглед на последствията от всичко това.

Ето защо, на печалбата у нас не се гледа като на източник на инвестиции и основа на непрекъснато проспериращ бизнес,  а като на възнаграждение за личните качества, гарантиращи утвърждаване на практиките за извличане на максимум пари срещу минимум полезна работа. 

Ето така се появяват и печално известните образци на съвременните бай Ганьовци, въпиющата глупост на които не им пречи да се изживяват във фантасмагорични превъплъщения на акули, които виждат в останалите хамсийки за закуската си.  Или на икономисти, които си броят парите отново и отново докато претакат киселото зеле в мазата и сочат комбинирането на двете дейности като илюстрация на икономическите си умения, заявени вече достатъчно уродливо с открадната чужда марка, нямаща нищо общо с реалните им компетентности. Или пък в болното си въображение се виждат като волни ездачи, които забиват шпори в хълбоците на останалите, които са си и ще си останат вечно българи, за разлика от тях, които са и ще си останат съветски възпитаници. Заредени с бронебойната съветска вяра, че с гъделичкане низките страсти на болшинството могат да превърнат мухата в слон, слона в муха, бялото в черно или черното в бяло, и бронебойни патрони за тази вяра нямало открити...

Ето заради това цялата тази паплач се прави на ни чула, ни видяла на какво се възмущават и за какво протестират хората по площадите всеки Божи ден четвърти месец вече. Затова и правят всичко по силите си да наложат правилото, че няма никакво значение какво искат или предпочитат управляваните, и да увековечат като  единствено важното условие да се докопваш независимо с какви средства и начини до властта и да се възползваш от нея с подстрекателства срещу недоволните от теб.

Повече за печеленето на пари според Библията на долния линк:
http://w3.newsmax.com/newsletters/uwr/video_money_codea_s.cfm?promo_code=141BA-1