Някакъв гьопсурат, който редовно гордо излага на показ съветското си възпитание и убеждението си, че да си българин е компрометиращо, си изтипосал на първа страница снимка на орден “червено знаме на труда” като доказателство колко много се бил трудил някога за жалките българи и колко много печели в момента, само така, между другото. Демек, колко несправедливо нещо бил капитализмът, а ние го искаме.

Думата ми не е за това, че медалът е отпреди времето, когато български граждани отиваха от селцето си в Москва, а се връщаха от Москва като собственици на верига магазини в София. Собствеността и парите дават власт и влияние днес, но тази власт няма как да бъде безнадеждно дълго време толкова извратена и противна, каквато беше властта в ръцете на напористите селянчетата от комунистическо, врекли се на борба с капитализЪма до последния си дъх.

Днес тези селянчета с всички сили се опитват да демонстрират майчинските заръки на Москва, че някогашната им просташка безпардонност е оправдана и непреходна и, че някогашните им своеволия и престъпления спрямо останалите са били нещо съвсем нормално и присъщо на всички времена и обществени устройства, включително настоящето. Че, миналите и настоящите им безобразия и простащини, са единственият проверен и доказан от живота път към личния просперитет.   

Да се върнем обаче на нашия херой, изтипосал гордо пред всички ни трудовите отличия независимо, че е възможно да са купени от битака. Защото, дори купени за два лева, приписването им за собствени постижения разкрива безпогрешно мисленето на този тип хора и функциите им в обществото. Да видим за целта как настоящия капиталист отговаря на въпросите и обяснява отличените си по времето на комунизма заслуги спрямо другите.

Как хероят опровергава подозренията на мацките в не особена престижост на заслугите си? Отговаря, че получил медала си за контрабанден внос от “второ” направление, без да го хванат! Контрабандист, нема лошо, даже в някои случаи и аз съм склонен да похваля за подобно начинание, ако контрабандата е на животоспасяващи лекарства, или на литература, например. Все пак, животът, знанията и творческото вдъхновение стоят над конюнктурните злоби и ежби на деня. Но не бих одобрил контрабанда, която посяга на трайните ценности заради конюнктурни домогвания. И не бих одобрил не само контрабандна, но и всяка друга форма на посегателство върху тези непреходни ценности.  

Какво отговаря на въпроса нашия хартиен тигър, ли? Удостоен бил с медала на трудовата слава заради контрабанден внос на КОМПЮТРИ. Само няколко години след като светът беше луднал по първите компютри на Стив Джобс и Возняк, вдъхновени от идеята си да извадят компютрите от изчислителните центрове да ги направят удобни за ползване в домашни условия. Когато България под дърво и под камък търсеше начини да оправдае лозунга на Партията: “Българската нация – нация техническа, нация – комунистическа”.

Когато по тъмни доби някъде у нас разпарчатосваха компютрите на Джобс, за да видят какво има вътре и да правим некадърните им подобия. Когато всички останали бяхме лишени от достъп до американските компютри, а прегряването, бученето и рестартирането през няколко минути на жалките им родни имитации или приемахме за нещо напълно нормално, или не смятахме за дразнещо, опиянени от безумната лъжа, че сме изобретили и сме единствените производители на компютри в света.

Когато цялата тази жалка дандания с компютрите беше необходима, за да се замаже още по-жалката ни излагация с карите, които в изолацията си не знаехме, че не само съществуват по света, но и се използват от десетки години. Когато години наред се хранехме със сладката заблуда, че ни купуват карите, защото сме единствените им производители и навсякъде гордо ги изтъквахме за българско изобретение, а чужденците тактично си мълчаха, защото печелеха от глупостта ни. Едва, когато братушките вдигнаха цените на суровините и за икономия се наложи да намалихм количеството на металите в балансиращите противотежести, а поръчките на български кари започнаха да намаляват пропорционално на масата на металите, които влагахме в тях, започна да се изяснява защо са ни купували карите.

И какво остава от напъните да ставаме техническа нация? Ако бяха останали само медалите на няколко лъжливи гьонсурата, с мед да ги нахраним, дето се вика. Но нематериалните последствия са много по-съществени от материалните, защото предопределят или повторенията на безумните бутафории от социалистическото ни минало, или застоят ни до преодоляването им.

На първо място стои въпросът само българска ли е заслугата за провалът на мегаломанските български индустриални начинания? Вярно е, че основно българи избираха и посочваха кой да ръководи тези бомбастични начинания, че между избраните често попадаха и чудовищно ограничени и лишени от елементарна компетентност и усет хора, които с некадърността и неадекватността си пакостяха чудовищно и самите те бяха гаранция за провала на всеки възложен им проект.

Които четвърт век след срива на социалистическата система, все още не могат да проумеят какво се е случило и преповтарят простоватите щуротии на Москва за богатата и просперираща комунистическа икономика, която за зла беда, на път за среща със сияйния принц, срещнала стар развратник, който незнайно как, случайно я прилъгал да си махне прашките, (защото бил толкова недееспособен, че дори прашките на прекрасната мома му пречели), и безскрупулно я озлочестил... Факта, че бяха връчвани държавни отличия за нарушаване на международни споразумения, (което делегитимира и изолира България в международно отношение), и се намират кретени, които до днес продължават да се гордеят с приноси съм подобни антибългарски идиотщини, говори, че приносът далеч не е само български. Да не говорим, че игнорирането на творците за реализиране властовия нагон на напористи негодници е стара руска формула за обществена консолидация в услуга на властимащите и лоялността към личната им власт.

Пагубно за България е да вярваме на злонамерените лъжи, че сме имали славна и просперираща индустрия. Славата на социалистическата индустрия не може да бъде друга, освен печална, и когато си спомняме за някогашните митологии около начинания като българските компютри и кари, не трябва да игнорираме настоящата им антибългарска зловредност. Още по-малко е допустимо да игнорираме факта, че мегаломанията на тези начинания произтичаше от договорени междудържавни задължения, които се възлагаха в рамките на СИВ.

Развитието на машиностроенето и електрониката бяха ВЪЗЛОЖЕНИ на България като ангажимент към СИВ, със задължението да развием тези отрасли на световно ниво и да задоволяваме нуждите от техните индустриални продукти на Соцлагера. Това, че ангажиментите ни към СИВ пропадаха, защото социалистическите ни партньори предпочитаха да си вършат работа с капиталистически машини, а социалистическите ни машини намираха удовлетворителен за мащабите ни прием на западния пазар, често заради разточителността на природни ресурси в тях, не е и няма как да бъде САМО и ЕДИНСТВЕНО български гаф. Защото и пазарите, и необходимите инвестиции, както и ресурсите за обезпечаване на индустриите, качеството и количествата, както и цените, са предмет на междудържавни задължения, фиксирани със съответните цифрови изражения и дати.

Доколко въпросните междудържавни задължения и ангажименти са били реалистични, може много лесно да се прецени по факта, че всички тези цифри и дати бяха извлечени от решенията, директивите и насоките на КПСС на СССР, които многократно обещаваха след това неизменно отлагаха настъпването на комунизма, изпреварването на капитализма в икономическо, хуманитарно и морално отношение, от което на нас българите ни остана махаленското будалосване, че настигаме американците и скоро ще ги задминем дори.

Доколко целия този политически фундаментализъм на печално сриналата се планомерна междудържавна мегаломания е бил реалистичен, ресурсно обезпечен и икономически обоснован, може съвсем лесно да се види от съпоставка между данните за социалистическите икономики и икономиките, които в продължение на десетилетия твърдяхме, че задминаваме. Отговорът на този въпрос е толкова съществен, колкото и дали шофьорът на излязла от завода “Жигула” или “Москвич” е виновен, ако не е успял да спечели състезание срещу  излязло от завода “Ферари” или “Мазерати”. С допълнителна съществената подробност, че в продължение на десетилетия, мнозина заплащаха скъпо и прескъпо за щедрите обещания на други.

Време е да сложим край на политическия фундаментализъм и противопоставяне у нас.  Защо противниците на Запада, вместо да носят вода от 999 дерета, за да плюят държавите, които не само не настигнахме, но и изостанахме от тях допълнително, вместо да ни разиграват московската многострадална версия, че СССР бил суровинен придатък на СИВ и соцлагера, не работят по въпроса? Точно обратното – наливат масло в огъня на противопоставянето с фундаменталните си лъжи за поредната многострадалност на руснаците, сякаш сме съществували едва ли не на руски разноски.  Ами, щом са убедени в това, нека бъдат добри и преди всичко друго да убедят руските си работодатели да разсекретят и покажат на цял свят данните за икономиката на СССР, за да се убедим всички, че задавайки задачите пред бившите социалистически държави и националните им индустрии, СССР са притежавали ресурсите и средствата, гарантиращи изпълнението на плановете и показателите, необходими за изпреварването на капиталистическите държави. Защото е ясно, че който не е гарантирал ресурсно и финансово изпълнението на планови начинания, няма как да ги реализира и начина да скрие собствената си неподготвеност и неспособност да ги реализира, е да оправдае недостига на средствата, като изкара некадърни част от ангажираните в изпълнението им, а други награди с медали, за да станат говорители на суфлажите му и лъжата за добрите му намерения.  

За официално доказване на истината, липсват официални данни за икономиката на СССР. Което показва, че тези данни все още са държавна тайна. А, докато са държавна тайна, политическото противопоставяне ще продължава да приема формите на непримирим политически фундаментализъм, и България ще продължава да загива в името на Русия и рахатлъка на петата колона на Москва у нас. Дотогава, първа мечта и смисъл на живота на много хора у нас ще е да фалира Америка, за да изчезне и възможността за сравнение с икономиката й, при което стават видими чудовищните размери на безскрупулните лъжи за мощтта на комунистическата система.  Дотогава и ще ни баламосват, че САЩ са на прага на изчезването, както ни баламосваха първо 45 години, а после и още 24.

...