Че, у нас мнозина си изкарват прехраната с клакьорство, едва ли някой ще отрече. Макар и презирани, клакьорите понякога будят и съчувствие, защото работата им е да подкрепят някого, което не винаги е лесно или безопасно.

Какво да кажем обаче за онези клакьори, които вместо да подкрепят, служат на идеята да вредят? На които е поръчано: разрушавайте онази държава, докато не се превърне в руини, докато не отвратите и не прогоните всичко разумно и читаво от нея, докато не оклеветите всеки способен да помогне за защитата и укрепването й, за да можем да я купим на безценица от идиотите, които не само ще ви продадат и майките си, но ще ви благославят и ще повтарят прилежно след вас, че са я продали оклеветените и отвратените от вас.

Ако се съмнявате в съществуването на подобни типове, как ще обясните ехидството, с което у нас крадци викат “дръжте крадеца!”, или истерията, с която се крещи: „Кой ми … в гащитеее?” Как да обясним самодоволното: “Всички са маскари?”, сякаш да констатираш нелицеприятното е интелектуално откритие, или да объркаш технологичен брак с държавен преврат не е връх на невежеството или безскрупулността, а най-подходящия претекст да те лансират за най-новия политически спасител на нацията? С какво друго да си обясним натрапчивостта на онези, които действат на принципа: “Прави се, че плюеш и клеветиш във всички посоки, но никога не клевети в една от тях, а я подпомагай всячески в клеветите й”.

Какво друго, ако не този дяволски затворен кръг от лекомислени емоции и примитивни реакции изтласкват в девета глуха всички онези разумни обяснения и чувства, годни да служат като солиден фундамент и път за решаване на известните на всички от десетилетия проблеми? Кой, ако не преднамерен замисъл поддържа нерушимата спойка между лекомислие, примитивизъм и безскрупулност, кой ако не изпълнителите на този замисъл, се грижат този съюз безотказно да заклеймява и ненавижда здравия разум - поне от не съвсем неоснователни опасения, че ще ги лиши от препитание или положение, което им е отредено като възнаграждение за вредителството си?

Ето това е причината за просташките подстрекателства срещу всеки, в когото вредителите съзрат препятствие за вредителствата си. Който постави под съмнение ненаказуемостта на клеветите им. За натрапчивата и показна наглост, с която демонстрират безнаказаността на подигравките си със закона и приличието. За дебелашката показност на благосъстояние с прозрачните напъни да прилъжат лумпените, че парите са били и ще продължават да влизат единствено в ръцете на вредителите, стига да вредят без скрупули.

Ето защо, когато някой от ниските нива на вредителската йерархия настоява президентът на България да го съди, защото му е приписал някакво просташко определение, проблемът не е само в това, че прилагателните имена в този случай разкриват преди всичко простотията на вредителя, но са далеч от имитацията на конкретни факти, които да съставляват клевета. Няма да обяснявам тук разликата между простащина и клеветничество, но ако някой щатен вредител от системата реши да бъде коректен спрямо поне средно интелигентните хора, нека да не пробутва простотията си за клевета, а да бъде така добър да съчини истинска клевета, за което не му липсват нито опит, нито желание.  

...