“Аз убих Луканов” – това беше анонсът от вчера по БНТ, който ме накара да чакам търпеливо тази сутрин авторът им да го обясни от екрана. Защото Андрей Луканов е български премиер и никак, ама никак не ми е безразлично кой беше заинтересован от ликвидацията на един български премиер с ключова роля върху процесите от началото на прехода.

И дочаках. И видях чужденеца, осъден след пълни самопризнания за убийството на Луканов, а след това оневинен и пуснат да си ходи по живо по-здраво по непонятна причина - точно като нашия Гълъбин Боевски. Само дето Боевски не се е признавал за виновен като него. А той си бил признал, защото го били. И даже изтъкна като доказателство пострадалите пръсти на колегата си, който за разлика от него имал злощастието да попадне в къщата на ужасите. “Убедително”, нали?

Няма да говоря за останалите му “убедителни” обяснения, защото според мен са обида за логиката и разума. Само ще поясня, че “Аз убих Луканов” e заглавието на книгата, която въпросният персонаж е написал, превел на български, отпечатал, и дошъл с нея в България да я поднесе като художествен роман на българския читател с идеята, че убийството на Луканов е чисто вътрешна българска работа. Не, че имал каквото и да било доказателство за това, но нали имал право да опише някак предположенията, до които достигнал с божието съдействие и светата си вяра в Исус Христос. А “Аз убих Луканов” всъщност били думите на българския следовател за него.

Нещо като Боевски да напише и издаде книга: “Аз пренесох кокаина”. Ама на испански. И да отиде в Бразилия да я поднесе лично на бразилците. Или, медицинските ни сестри да напишат книга: “Ние заразихме децата ви със СПИН”. И да отидат в Либия лично да я представят на ощастливените с вниманието им либийци. Хитро, а?  

Може би нямаше да напиша всичко това, ако в няколко минути не бях ставал свидетел и на друга удивително сходна сценка. Само дето в нея отрочето на висш сирийски комунистически функционер повтаряше мазно и неуморно, че българската му опонетка наричала в ефир децата на сирийските бежанци “изчадия”. За какво се бори този тип така и не каза, но стана повече от очевидно, че по-важно от всичко останало беше да търси всеки възможен претекст и без връзка с каквато и да било кауза да повтаря, че българката е лъжкиня.

Само ще обърна внимание, че жената, набеждавана да нарича в ефир сирийчетата “изчадия”, в момента също беше в ефир, и категорично отричаше обвинението, без да дава кавото и да било основание за подобно съмнение. И се питам що за изчадия лазят по улиците и кабинетите у нас, щом в ефира на националната ни телевизия чуждестранни интриганти от най-ниска човешка проба се опитват да ни правят на глупаци и да ни вменяват вина за нечовешко отношение към сънародниците им дори, когато отделяме от оскъдните си наличности, за да им помогнем? Докъде я докарахме, щом доживяхме физическите убийци на български министър-председател, току-що покръстени и издайнически непохватни в използването на вярата за нечисти цели, да се завръщат в България с претенции за наши поучители и едва ли не духовни наставници...

Господи, кога ще ни дадеш ум и разум да поставяме подобни безочливи интриганти на мястото им? ...