Безброй пъти се питаме: Стигнахме ли дъното на националното си пропадане? Отговорът е различен, защото не сме се споразумели кое е онова събитие, което да отбележи падението, от което по-ниско няма да допуснем.  Което значи, че пропадането ни продължава и ще продължава и занапред.

Което значи, че хората ще продължават да протестират по улиците, но протестите ще продължават да въздействат върху слуха на управляващите колкото всеки друг ням филм, а случващото се на практика ще продължава да бъде ръководено от решимостта им за утвърждаване на вярата, че от хората нищо не зависи.

Ненавиждам използването на груби определения без изключително основателна причина, но има ли по-нагледно доказателство за горната констатация от вчерашните пресконференции на отявления простак Волен, който без капка отговорност и срам тръби, че самия той и простаците около него били обект на агресия и насилие от страна на околните, включително от страна на чуждестранна дипломатка?

Някои не без основание ще кажат, че Волен е марионетка. И ще добавят, че затова не трябва да му се обръща внимание. Марионетката изпълнява нечие желание, в което й е отредено определено място или роля, в случая – роля на националист. Доколко ролята е правдоподобна и дали вълкът ще играе себе си или бабата на Червената Шапчица е въпрос на авторов замисъл.

А замисъла черното да се нарича бяло и бялото – черно не само от осъдените престъпници, но преди всичко от управляващите, и превръщане на бялото в черно и черното в бяло да стане официална рутинна политика съпътства прехода ни към капитализъм от самото му начало. Подмяната на стойностите с тяхната противоположност отдавна се е превърнало от червена нишка в червеното корабно въже, с което спотаени неявни структури под множество благовидни претескти неистово се опитват да изтеглят на буксир държавата ни към тотална морална и национална деградация,  като се дресира гражданското общество да вярва, че от него нищо не зависи.

 Неслучайно, докато в зората на днешната ни държава, български политик е отричал пред чужденци реални репресии спрямо него, днес се случва точно обратното. Неслучайно тогава България е изживявала стремителен възход, а днес – неудържимо пропадане. Защото, както няма по-мощен двигател за една държава от правдивостта на гражданите й, така няма по-голяма опасност от порочността и лъжливостта им. Защото нищо добро не очаква една държава, в която на престъпници се възлага да се “борят” с престъпността. Или на хора със способности за овчари и квартални бакали, се възлагат за решаване национални въпроси.

 И в двата случая ще продължаваме да наблюдаваме това, което се случва пред очите ни вече 24 години – крадците ще продължават да викат “дръжте крадеца”, и ще го викат пак толкова оглушително, настойчиво и всепроникващо, че въпросът кой е крадеца никога да не дочака и да не чуе своя отдавна необходим отговор. А овчарите и бакалите, за да оправдаят бягството си от овцете и бакалиите, ще продължават да ни лъжат най-безсрамно в очите, че АЕЦ ще се изкупи по-бързо от овцете и инвестициите в търговия, услуги и инфраструктура или, че икономическото развитие не зависи особено от срока за изкупуване на инвестициите. Или ще продължават да лъжат без да им мигне окото, че външен инвеститор ще си вложи парите в АЕЦ, без да си гарантира с договор изгодна възвръщаемост на инвестицията от джобовете на 7 милиона потребители, излъгани безсъвестно, че ще печелят от проекта.

 Нищо добро не очаква способните в такава умираща държава, защото единствения начин да бъде запазено статуквото като бъдат  елиминирани способностите е, като бъдат оклеветени, намразени или прогонени. Същото се отнася и за всеки, решил да се ръководи от универсални принципи и ценности на съвременната цивилизация, защото такова неглижиране е непростим удар срещу достойнството на махаленските универсални всезнайковци и корифеи, скътали дълбоко в душите си упованието “С подходяща лъжа и разпалена омраза, всичко се постига”.

 Това са най-неизбежните последствия и ценностния избор на всеки, който превръща лъжата в политика, като използва имунитета си да свиква пресконференции и да упражнява властта си, за да клевети опонентите си и да провъзгласява лъжите си за истина. Което само по себе си е достатъчно, за да заключим, че макар вчерашното падение да бележи нов рекорд по дълбочина на постижението си, още по-голямото ни пропадане тепърва предстои...