Няма начин сблъсъка в Украйна да стопански, защото икономиките на ЕС и САЩ заедно са около 20 пъти по-големи от руската. Без да слагаме в сметката южно и източно азиатската икономика, която е още около 10 пъти по-голяма от руската и е много по-съвместима със западната, отколкото с руската, включително тази на „комунистически” Китай, където компартията полага титанични усилия да игнорира икономическите постулати на марксизма като доказано вредни за благосъстоянието и икономическия просперитет на нацията.

Да се вярва, че азиатската икономика, инвестирала десетилетия смирен робски труд, пот и нечовешки усилия в завладяването на западните пазари с издигане в култ на предприемчивостта, усърдието, упорството и зачитането на пазарните правила и интереси на партньри, конкуренция и потребители, ще черпи мощ от наивните руски претенции, че е неподвластна на всички тези стихии, защото държи в ръцете си кранчета на газ и петрол е не само инфантилно, но и невежо.

В същото време, въпреки наличието на толкова злочестини и крещяща нужда от помощ и съдействие в бившия съветски лагер, вече можем да констатираме, че няма форма на международна или общочовешка помощ или солидарност, която да не е отдавна заклеймена  или “разобличена” от съчувстващите на съветската власт като извратена, изедническа, разрушителна, гейска или педофилска. Така страдащите, че са им отнели възможността лично да решават според настроението и изгодата си съдбите на „непослушните”, си изливат злобата върху тях и им отмъщават, като ги изолират от възможните облекчения, които доста хора от запада на драго сърце биха им осигурили, ако не съществуваше непреодолимата практика да бъдат използвани срещу тях...

Болшевиките, както и настоящите им наследници са на принципа: „Дайте ни парите на нас, защото ние най-добре знаем кой има нужда”. Затова посрещат на нож всички НПО – та, фондации, граждански инициативи и сружения, дори когато самите те са ги създали, за да прилапват паричките на наивните западняци, които в общия случай ги изпращат с най-благородни подбуди. И не стига, че гепят парите, ами и ги използват да ни проглушават ушите, че Запада купувал НЕЗАВИСИМОСТТА на държавите ни.

И това го правят същите, които не се срамуват да постулират, че Украйна била „задния двор на Русия”, в който руснаците имали право да си правят каквото си искат, и който не трябвало да позволят да им отнемат, защото имали ядрени арсенали да унищожат човечеството многократно.

Ето как Украйна се оказва с вързани ръце и крака, изнемогваща от глад, мизерия, корупция и престъпност в краката на североазиатски махаленски бабаит, обкрачил нехайно буре с барут, прегърнал с една ръка шише водка и веселяшки размахващ цигара в другата ръка. Същински наш безгрижен веселяк Кушел с приповдигнато настроение, който приближава цигарата към бурето всеки път, когато някой се опита да подаде ръка на изнемогващия...

А какво ще стане, когато и самите руснаци масово осъзнаят, че освен неприязън, този бабаитски спектакъл няма как да им донесе нито обещавания просперитет, нито мотиви за развитие на стопански инициативи и предприемчивост, нито надежди за добро бъдеще? А когато осъзнаят, че икономика, базирана на все по-трудоемкия добив на изчерпващи се ресурси е примка, която сам си слагаш на шията без шанс да оцелееш пред ненаситната й нужда от ангажиране на все повече човешки ресурси и ръчен труд до оголване, занемаряване и отмиране на секторите с висока принадена стойност? Че, ресурсоориентираната ти икономика няма как да ти отреди друга роля, освен на суровинен придатък на интелигентни производства и продукти, в цената на които делът на суровината ти ще си остава обречено нисък, колкото и да вдигаш цената й, или да спираш кранчето, от което ще се вдига и цената, която самия ти плащаш. По много простата причина, че твоя доход от продажба на суровина е калкулиран като разход в цената на продукта, който искаш да си купиш …Елементарно…

Как ще се почувства добродушния Иванушка, когато по-осезателно забележи, че го правят на дурак същите онези, които го карат да мрази света с безплодната идея, че е негов властелин не поради предпочитания към коректността, труда и търсене на постиженията му, а поради непредсказуемите му хейтърски тълкувания на стопанските и пазарни взаимоотношения или на договорености за независимост, ръка върху кранчето и животински страх да не би да се напие и хвърли папиросата върху ядрените си арсенали? Ами, ако един ден му писне да си обяснява живота единствено с лошотията на чужденците и осъзнае, че е останал един от последните в света, непотърсил сметка от управляващите го за едновековното безгрижно заиграване с надеждите на предците му и лекомислено пропиляване на безброй възможности и огромният човешки и стопански потенциал на страната му?

Питам, защото не само в Русия, но и у нас мнозина подхранват безпардонността си с напомняния за несметните ядрени арсенали на Русия и безогледно афишират носталгията си към някогашния терор и насилия. И неуморно настояват за пълна мирогледна обвързаност с най-ретроградната и назадничава руска пропаганда, която не вярвам да се радва на популярност дори в самата Русия. И защото, дори в качеството си на лелеяната „Задунайская Губерния”, нищо добро не очаква лишената от ресурси България в контекста на ресурсоориентираната икономика на Русия. ...