Най-тъпото в случая със село Розово е, че вместо да се направи незабавно каквото трябваше, по традиционен преходен сценарий се навлезе в глупави безкрайни мъдрувания. Защото живота е това, което се случва, а не онова, което се мъдри. И какъв е изобщо смисъла от мъдруването, ако живота изпревари “мъдреците” и сам им отнеме възможността да си решат проблема подобаващо? Както стана и в случая с днешния тежък инфаркт на прогонения от Розово с простотия сириец. Причиненото няма как да се върне от никакви оправдания, че не са искали да се случи така. А всеки непредубеден знае,  че да не искаш нещо значи да правиш така, че то да не се случи.

А говедото, дори и мъдруващо, няма как да заприлича на човек по простата причина, че няма как да се досети, че като притеснява някого заради собствения си каприз или страх, е възможно да му причини страдание, нещастие, да застраши здравето и дори живота му. То и затова говедото е говедо, а не човек. И още по-малко ще се сети, че ако възможното нещастие се случи, свидетелите на резултата от говеждото му мъдруване ще го разнасят по света до края на живота си или поне ще го съдят до дупка. Защото цивилизацията се е погрижила за оцеляването си от злобата на простотията със закони. Иначе всеки по-агресивен простак щеше да дере кожите на околните с номера “имам право на мнение” и да представя посегателствата си над хората в беда за свое неотменимо право.

Е, поне отчасти ще се разбере защо отношението към българите не само в чужбина, но и у нас е толкова розово и защо е нелепо говеда да претендират за човешко отношение, когато самите са в нужда. Ами как да не е такова отношението, като на толкова много българи като на истински говеда не им пука не само какво и защо се случва с хората в беда около тях, освен ако не им е спуснато като опорна точка? За защита не на реално застрашените, а на простаците и говедата, на които не им пука колко народ си е заминал преждевременно от този свят в България заради тормоз, притеснения или лишаване от медицински грижи, медикаменти или подобни “глезотии” заради някое местно говедо, нарочено за надзирател или превъзпитател на околните...

Как ще имат жал към чужденеца тези говеда, като те никога не са имали жал към своите?  Как ще имат жал към здравето, след като и днес продължават да се гаврят с най-светите и съкровени чувства, на стотици хиляди българи, съдбите на чиито близки родственици са игнорирани заради рахата на простаци със синджири и анцузи като онези в Розово?

“България за българите” е лозунг отдавна изпразнен от всякакво реално съдържание от същите ослепели от алчност за власт и пари говеда, които и днес героизират изтребването или прогонването на будните българи и скъсяването на живота на милиони подложени на репресии в продължение на десетилетия. Ако изхабеният от корист, подлости и лъжи лозунг трябва да олицетвори нещо, то е постепенното затъпяване, в което е въвлечен примитивният българин от още по-примитивните си ментори.  

Ше завърша с напомняне към феновете на примитивните и изостанали нации, които вярват, че патриотизмът е да лъжеш и мажеш безогледно в полза на “своите”: Не друг, а българският народ е сътворил от хилядолетния си опит приказката за лъжливото овчарче. МАНИФЕСТИРАЙКИ С ТАЗИ ПРИКАЗКА не само, че прави съществена разлика между лъжа и истина но и, че разбира последствията от лъжата. Затова, ако някой претендира, че е патриот и иска да направи нещо добро за България по случая, една добра възможност за това е да се моли получилият инфаркт сириец да оздравее, защото евентуалната му смърт малко или повече, ще се вплете в един от ключовите символи на България – розата, която по безмилостна ирония на съдбата се оказа със сирийски произход, за да напомня за безмилостното отношение на българите към създателите й.   

 p.s. Току - що видях по TV човешкият прием на прогонените сирийци от Розово в съседното му село. Невероятно е да видиш колко красиви стават добре приетите хора, дори преди това да са били прогонени като крастави псета. Една жена видя в тях децата си, които са в чужбина и се разплака от вълнение и състрадание. Ето това са българите - агресивни гадняри съжителстват с добри и състрадателни хора. А българите са като България и всяка друга държава - зависещи главно от това кои са надделели - говедата или човеците.