Непрекъснато се уверявам, че у нас сериозна работа не може да се свърши, защото всяко необходимо решение се подменя с дузина ненужни. Затова ще разкажа как способността ми да смятам, ме изкара изедник и народен душманин само заради опита ми да обясня пресмятане на процент. Елементарната задачка възникна вчера в един блог, в който частно между две числа беше обявено за процентна разлика.

Посочих несъответствието, пресмятането беше повторено единствено с размяна местата на двете числа, с резултат, който естествено не съответстваше на словесното изявление. В добавка получих и обяснение, че не приемам резултата, защото съм от “банкянската икономическа школа”, с което задачата беше прехвърлена от сферата на аритметиката в сферата на политиката и неуместните лични нападки.Политизираното обяснение получих от човек, който е заявявал публично, че мечтае да впряга съгражданите ми като катъри и да ги шиба с камшик. Отговорих му със самата истина, че прадядо ми е преподавал математика и граматика и това е причина да държа на съответствието между словесната дефиниция и аритметичното действие, което тя предполага. И тъй като прадядо ми е съгражданин на онези, които кандидат впрегачът искаше да използва вместо катъри и да ги шиба с камшик, опитах да върна задачата отново в сферата на аритметиката, като се обосновах, че ръгането на кравата с гегата в гъза от дядо му не го освобождава от нуждата да знае как се пресмята процентна разлика.

И тук на кандидат - ездача се притече на помощ негов политически съратник, когото аз наричам “патологичен лъжец”, а той пък твърди, че дори да иска, не можел да лъже по здравословни причини и в добавка само дето не се е покаял за честността си. Допълнителен атестат за честността му е и факта, че е възпитан в среда на АБПФК (активни борци против фашизма и капитализма), а самият той днес е капиталист, непоколебимо убеден, че колелото на историята ще се върти до окончателната победа на комунизма.

И като ме подхвана възпитаникът на АБПФК, и както подобава на същински народен закрилник, пата – кюта, кюта-пата и ми скъса “аристократичния” (според него) задник от бой. За малко да ме разконспирира като изедник и народен душманин и добре, че беше демокрацията, че иначе си отивах където ми е истинското място. Оказа се, че той на 15 години също бил ръгал кравата с гега в гъза и добре, че е толкова добър да ме научи, че нямало срамна работа, защото на мен не ми беше минавало през ум, че да ръгаш кравата в гъза било срамно, и без него щях да си остана със заблудата, че съществуват други неща, заради които човек не би трябвало да се гордее, че с тях си печели парите.  

Освен това, добрият човек ме научи, че да ръгаш кравата с гега в гъза развивало исключителни математическите способности, което веднага онагледи с имената на великите математици Лобачевски и Паскал. Това в началото толкова силно ме впечатли, че забравих за определението си “патологичен лъжец”, забравих и за предупреждението на Платон, че хората на простия труд не могат философстват умно, и отначало приех за чиста монета, че Лобачевски и Паскал вероятно наистина са ръгали кравите с геги в гъза докато са си извеждали формулите. Чак когато любопитството надделя и отворих уикипедията, се върнах отново към определението “патологичен лъжец”, защото се оказа, чи никой от двамата няма допир поне със село, а не ми се вярва да са ръгали кравите с гега в гъза по градските улици, защото на Лобачевски баща му е бил чиновник (макар и беден, ама то в Русия богатите не са много) а на Паскал баща му е бил съвентик в кралския двор, където едва ли се е занимавал с говедовъдство.    

И още нещо ме научи добрия човек, ама преди да открия невежеството си – че като ръгаш кравата с гега в гъза, после ръгаш гаджетата, докато неръгалите кравата с гега в гъза ръгат гаджетата само насаме под одеалото. Защото си купуваш мотор, а гаджетата си падат по пичове с мотори. Което прави очевиден факта, че ръгането на кравата с гега в гъза дотолкова развива математическото мислене на човека, че после спокойно можеш да замениш математическите занимания с мотоциклетизъм и каквото още решиш, защото вече си научил математиката един път завинаги и даже наподобяваш Лобачевски и Паскал.

И започнах да съжалявам, че не съм имал възможността да ръгам крава с гега в гъза, ама пак преди да открия невежеството си. Защото значително преди 15 годишната си възраст години наред съм ходил ежедневно на частпром и знам какво е. За да успея да си купя бегач. Затова мислих, мислих, и накрая успях да открия решението на задачата – как така ще си купиш мотор от гледане на крава? На 15 години? За една ваканция? В среда на активни борци против частната собственост и бизнес? Когато официално това беше забранено? И изведнъж, без да съм математик като Лобачевски, Паскал и въпросния блогър, ми просветна! Може, бе, може! Даже съм го гледал този филм. Неведнъж.

Ето как става: Кравата – аванта. Фуражът – аванта. Оборът – на ТКЗС – то. Доенето – тоже. Чистенето, грижите – също тоже. И т. н., като изключим единствено собствеността – кравичката приватизирана, т.е – лична, всичко останало – обществено, както си беше по закон. Да дадем заслужено признание на очевидната скромност, все пак, защото по тази схема не е проблем да се купи и кола. Стига да има кой да те пази от закона и от бдителните АБПФК и домогващите се до възможностите им. 

Забравих да кажа, че задачката за процентите все още е нерешена, защото като истински изедник и народен душманин, никак не обичам да си нарапвам услугите.

Следователно, няма нищо чудно в това, че въпросния блогър изкарва БВП на комунистическа България 250 милиарда долара, след като в действителност той е над 10 пъти по-нисък... Нито в това, че някой друг бил разграбил заводите и индустрията, които те били оставили поне 10 пъти по-скъпи. А собствеността им не е преминавала никога в техните ръце, защото те са я създали в условията на демокрация. И комунизмът бил настъпил, само дето не сме знаели, и трябвало те да ни кажат, за да разберем.