Болният мозък, за който споменах в предишният си постинг, продължава с глупостите си, цитирам го по мой адрес: “Внушението което се подразбира от постинга му е, че " хунтовой самолет красиво сбит" Тази реплика е на деца , заснети над останките на самолет и според автора това е доказателство, че самолетът е свален от бунтовниците в Донецк.”

1. Как е възможно аз да внушавам нещо, което други са казали?
2. Как болният мозък е видял цитираните деца над останки на самолет, след като аз, който ги цитирам, не съм видял изобщо подобно нещо, въпреки, че ми го приписва като "доказателство"?
3. Как е възможно деца над останки на самолет да бъдат доказателство кой го е свалил?
4. Как е възможно аз да доказвам онова, което се съдържа в определението на децата?
   

    

1. Как може читателят да знае, че цитата в кавичките, които ми е приписан като внушение, няма нищо общо с писаното от мен?  

Че тези хора остават слепи за факта, че децата намират фатален инцидент за “красив” говори не само за авджийската стойност на човешкия живот в очите им, но и за безразличието им към децата. В противен случай щяха да се запитат какво бъдеще ще имат деца, които се радват на чуждата смърт. И щяха да се запитат кого ли още в бъдеще ще определят като “хунтовски”, след като с лекота са определили 80 свои връстници по този начин, без да чувстват за нужно да им кажат, че както тази лекомислена грешка е струвала живота на връстниците им, така може да струва и живота на други невинни.