Прочетен: 2956 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.08.2014 12:59
Не си спомням през последните години да ме е наранявала така лично новината за нечия смърт, колкото тази за Робин Уйлямс. Без да ми е бил нито кумир, нито дори най-любим, тъгата ме стисна така, че нямаше как да не се запитам защо го приемам така лично. Подобно чувство изпитах за Майкъл Джексън и за Уитни Хюстън, не защото са ми били любимци, а защото част от изявите им са оставили ярка следа във възприятията ми и са ме карали да намирам света за красив и очарователен.
Същото с не по-малка сила важи и за Робин Уйлямс. Нещо повече – трудно ми е да си представя по-предразполагащо към естествена усмивка нещо от екранното му присъствие. И ето, че човекът, когото съм възприемал като еталон за добросърдечност и добро настроение, вероятно не е могъл да понася повече злобата на онези, които напразно се е опитвал да разсмее. Прав е Шварценегер като казва, че е лесно да се съчувства на слабия, а завистта трябва сам да си я заслужиш.
2. Eва Звездева
3. Comma
4. Вики
5. Буров
6. Библията
7. BGweather
8. Stringmeteo
9. BGSTYLE
10. Investopedia
11. база данни
12. Световна банка
