Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2014 12:27 - “ДЕМОНЪТ НА ИМПЕРИЯТА”, ТОВА НЕУМЕСТНА ШЕГА ЛИ Е ИЛИ СЛУЧАЕН ГАФ?
Автор: vmir Категория: Политика   
Прочетен: 2177 Коментари: 0 Гласове:
44

Последна промяна: 11.10.2014 12:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Тези дни едно съчинение на блоговия ми приятел Глишев събра овациите на доста ортодоксални привърженици на червената идея, но набра похвали и измежду разумни хора, което ме кара да му отговоря. Не защото Глишев се заявява в ролята на обединител между принципно несъвместими разбирания, а защото обединяването на противоположностите е винаги временно и продължава до постигане на обединяващата цел.

Единственото решение, което предполага материалът на Глишев е: Избори до извървяване на пътя от демонът на империятадо пантeона на безсмъртието и заслуженото Апостол на свободата. Което печели овациите предимно на хора, за които политическия ментор и наставник на нарочения за апостол на свободата е най-зловредната и мразена фигура в историята на България. А това е не просто парадокс, а въпиющо свидетелство за целенасоченото лансиране на поредната измамна химера. Химера, която ще бъде лишена от настоящата си червена поддръжка далеч-далеч преди демонът на империятада се раздели с образа си на джингиби. Нищо, че сега ще го аплодират не по-малко възторжено, отколкото са аплодирали всички неосъществими амбиции на СДС, а после моментално са пренасочвали поддръжката си към всеки от безкрайните му критикари, отцепници и сатанизатори.

Не е за вярване, че четвъртвековните изтъркани трикове все още са в обръщение. Че все още им се връзват хора, чиито идеи би трябвало да са несъвместими с подобни ехидни прийоми на най-нечистоплътните хора у нас, манкиращи с най-чистофайнически претенции и претексти.

Няма да споменавам името на набедения освободител, защото е кощунство дори идеята за подобна алюзия с националния ни герой. Абсурдностите на Глишевата концепция са неизброими, а на всичкото отгоре тя сама и услужливо работи за същите, от които претендира да ни освобождава.

За да не задавам въпроса с какво набеденият за освободител е заслужил такова кощунствено сравнение, ще запитам с какво претенцията му се различава от претенциите на най-печално известните от всички, от които уж бил решен да ни освобождава? От онези ехидни мародери, които едва прескачат парламентарната бариера, но не престават да повтарят, че всички останали се занимават само и единствено с това да им пречат да ощастливят българите с евразийско поданство или поне да повишат в пъти доходите у нас. (Горките страдалци заради патриотизма си!) С какво уж десния политик се различава от такъв крайно ляв популизъм???

С какво аплодираният като втори Левски се различава от онези, за които нито текущи или бъдещи проблеми, нито икономика и реалности нямаха значение пред приоритета на приоритетите им, формулиран, пробутван, суфлиран, натрапван и упорито повтарян от 2008 насам: Не се страхуваме от Бойко Борисов и няма да допуснем страната да бъде управлявана от партия, която ще мутризира целия политически живот

Е, добре, поне 6 години откакто беше лансиран националния приоритет на приоритетите, ДА НЕ ДОПУСНЕМ ББ НА ВЛАСТ!!!”, авторът и ревностния блюстител на този приоритет беше изпратен от плашените си с мутризация избиратели в Брюксел, а днес някой си иска поне да повтори примера му, ако не и с подобен набег да се уреди за национален герой?

И понеже целия този блудкав примитивен популизъм тече под претексти за демократичност, свобода и права, искам само да запитам всички пишман демократи”, които години наред ревяха и сочеха случая Мишо бирата като единственото конкретно доказателство за мутризация, задкулисие и мафиотизиране на управлението, приписаха и собствената си истерия на Борисов, приписвайки му и инфаркта на Мишо бирата:

Щом от грижа за демокрацията в този случай успяха да привидят мафия в цялата й сила и същност, как така им се изплъзна от наблюдателните демократичнипогледи факта, че правителството на мутрата Борисовпърво в историята на България въведе практиката на открити заседания на министерския съвет на България?

Как пропуснаха да забележат, че пак същото правителство въведе практиката на широкия открит диалог с всички възможни социални партньори и заинтересовани страни преди вземане на важни за страната решения?

Как така не забелязват, че тези иновации в управлението активизираха гражданската енергия и в значителна степен ограмотиха, еманципираха и засилиха влиянието на гражданското общество, в резултат от което например Борисов се отказа от намерението си да строи АЕЦ Белене?  

Или българските демократи не се интересуват от възможностите за участие на гражданското общество в управлението, интересуват ги единствено възможностите да се клевети и плюе безнаказано и с тези две възможности изчерпват всички възможни изяви на гражданската доблест, съвест, грижа и отговорност пред бъдещето на страната?

Нима за българските демократи е без всякакво значение, че следвайки приоритета на Станишев Долу мутрата Борисов!”, миналата година можеха да ни завлекат в събития, подобни на украинските? Нима случая Мишо бирата е по-важен за един десенполитик от факта, че безбой руски фирми са се впили като кърлежи в българското стопанство, недосегаеми в източването на български ресурси, не плащат данъци, и да бори съпартиеца си в ЕНП Борисов с помощта на онези, за които това е точно толкова маловажно, колкото маловажни са и зловещите престъпления на комунизма? Дори повече – да бори съпартиеца си с помощта на онези, които ехидно оплюват журналистката, провела това разследване.

И ако това ти е вторият Левски, Глишев, аз сериозно се чудя дали няма да се зарадваш, ако една сутрин изненадващо осъмнем граждани на евразийския путински съюз. Каква по-прекрасна възможност от това да си заслужим втория Левски, нали? Пък че нямало да успее да ни върне в Европа вече, много важно – нали и Левски не ни е освободил от турско! За сметка на това пък какви възможности ще ни се отворят да се доказваме като патриоти, да хвърляме павета, да отправяме призиви към другите, да демонстрираме какви активни граждани сме - как да не му се прииска на човек да стане азиатец?      

Миналото лято разубеждавах Глишев, но сега се замислям дали призива му да полетят павета наистина беше лош, както ми изглеждаше тогава. Тогава си мислех за опасности, които скоро станаха реалност в Украйна и станаха претекст за намеса на Русия на страната на петата си колона там. Мислех си още, че щом Глишев се задоволява с призиви, а не хвърля сам паветата, някое къде повече или по-малко заблудено паве може да го улучи по главата, и ако от това държавата не изгуби един млад човек, поне ще го боли главата. Сега вече се сещам, че ако това беше се случило, днес Глишев може би щеше да бъде по-умен или поне нямаше да има желание да пише подобни глупости. 
...
 




Гласувай:
47
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vmir
Категория: Политика
Прочетен: 3204299
Постинги: 657
Коментари: 10310
Гласове: 52914
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930