За мача Кличко - Пулев се изприказваха много верни и неверни неща. Странното е, че на никого не му мина през ум баналната истина – за да има шанс да продължи напред, Пулев беше длъжен да си изпроси и отнесе боя. Останалото са второстепенни подробности. И щуротии за геополитики и заговори.

Според мен, Пулев достойно се справи със задача си и направи всичко по силите си да оправдае честно близо трите милиона левчета, които ще получи като справедлива компенсация за якия пердах, който му се наложи да отнесе. Направи дори и повече от необходимото – опита се да превърне пердаха си в национална кауза и за да не го натрапи в  пораженческия смисъл, се остави да го навием, че може да нокаутира шампиона, при това - още в началото на мача. Някои дори му възложиха върховната си глупост: “Коба, пребий фашистката мутра!”

Моля, не търсете конспирации или лицемерие в тази ситуация.

Това, че малко българи биха се отказали да отнесат и по-голям пердах за далеч по-малко пари, не доказва или не опровергава нищо, ама наистина нищо. И няма място за тържества на глуповатите “интелектуални открития” от сорта: “Ясно – всичко е било заради парите!”. Защото никой не дава и стотинка да гледа как пребиват някого, избрал сам да го бият като шкембе в дерек.

Защото върховното спортно майсторство е преди всичко едно солидна инвестиция. Която по времето на комунизма всички ние правехме, допускайки спортиста ни да се води на щат като седми разряд стругар в предприятие, което спортистът дори не знае къде се намира. А после, къде с държавния спортен тотализатор, къде с целеви награди или правителствени премии, да допълваме тази инвестиция, защото спортистът като всеки друг човек има семейство, което трябва да храни така, че графикът му да не бъде нарушаван от факта, че жена му е трябвало да бъде на опашка за тоалетна хартия, телевизор или нещо подобно, което са “пуснали” в момента и само на еди-кой си магазин.

А Пулев не е боксьорче от многобройните аматьорски категории по олимпиадите, където пращахме нашите мними стругари да се боксират срещу истински стругари и после ревяхве: “Велики сме!”. Пулев е в най-авторитетната, всъщност единствена, “свръхтежка” категория на професионалния бокс, която държи лъвския дял на целия боксов бизнес изобщо. И за да отговори на изискванията към тази лъвска категория, не е желателно графиците и ангажиментите му да бъдат застрашавани от това, че жена му е трябвало да ходи по промоции или да се примирява с изненадите на съмнителни евтини стоки, без които повечето хора почти не можем да си представим живота.

Затова е нелепо да набеждаваме в меркантилност онези, които правят бизнес от нуждата на други да гледат как ще набият някого след тържествните звуци на националния му химн. Нелепа е и идеята за национално единство заради набиването на чужденец, защото могат да набият и нашето момче, с което поставяме единството си в залог на непредсказуемото. Нелепо е да се пъчим като патриоти, защото сме заложили в букмейкърските пунктове, след като медиите са ни проглушили ушите, че нашето момче ще размаже противника си като конфитюр върху филия.  

Но най-нелепо от всичко е да продължаваме да очакваме, че някой ще изтъкне величието ни. Особено на свои разноски. Това би трябвало да сме го научили поне отпреди дузина години, когато си направихме царя премиер. А после ревнахме изумени, че си търси законната собственост. И забравихме на какво омразно оплюване беше подложен дузина години от същите, които внезапно го докараха и направиха коалиция с него. И пропуснахме да видим, че единствената възможност, която му оставихме да си възстанови законните права, беше да стане премиер. И го заклеймихме като “крадлив дедо” забравяйки, че сами му възложихме тази роля. Сега се опитваме да заклеймим и Кубрат затова, че си държи на бизнеса. 

За всеки случай да поясня, че с горното исках да кажа, че не само Кубрат си изпроси пердаха, но и ние покрай него. Разликата между него и нас е, че той има някакъв шанс да се научи да носи на пердах.  Стига да спре да ни уйдисва на акъла. ...