“Огледай се преди да скочиш” – гласи поговорката от заглавието на постинга ми.

От Майдана насам гледам с невярващи очи невероятните изцепки на администрацията в Кремъл. Какво ли не ми мина пред погледа през това време – то фашисти ли не бяха милионите украинци, на които им беше писнало от кремълските глупости и предпочетоха сближаване с Европа, то върховен израз на патриотизъм ли не беше пладнешката кражба на Крим, то тържествени решения ли не бяха за ликвидиране на долара, то възторжени оди на върховна възхвала ли не славословеха бандитите от източна Украйна, припознати за супергероите на Русия, дори няма смисъл да ги изброявам нататък,  като си спомня за делириума на кремълофилите у нас. И от всички тези хора, немалко от които пътували на държавни разноски къде ли не по света, не се намери и един, който да спре да припуйчва на кремълските дивотии, нито да се обърне към съвестта си и да се запита правилно ли беше да се набутва уж милият им и многострадален руски народ в една хазартна авантюра с доста несигурни шансове за успех.

“На бодлива крава Бог рога не дава” – звучеше непрекъснато в ушите ми предупреждението на майка ми, когато в ранните ми години искаше да усмири незрелия ми устрем към амбиции, надхвърлящи възможностите ми. А нашите кремълофили сякаш не познаваха мъдростта на разума, който подсказва да не се подменя реалността с желанието. Защото едно е от къщи да ти се струва, че с един скок ще прескочиш планината, съвсем друго е да запълзиш изнемощял още в подножието й с изранени и премръзнали ръце и нозе, далеч преди да си зърнал дори силуета на върха. 

Не, че днес същите хора са престанали да припуйчват или са си припомнили мъдростите за подобна ситуация, синтезирана в безброй поговорки на почти всички народи, вероятно и на руския. Но днес под напора на прозаичната действителност, Кремъл е принуден да изостави бодряшкия хазартен устрем и да започне постепенно да се съобразява с реалността, колкото и трудно да му е това. И нашите кремълски петоколонници, научени да подстрекават останалите, а те само да берат от безопасно разстояние плодовете на подстрекателствата си, стоят в очакване на поредните подстрекателства, които няма кой да им подаде. А най-прилежните от тях са принудени да се задоволяват с изтъркатите идеологически клишета от времето на комунизма.

И понеже Кремъл никога не им е казвал, че зад победата над фашизма стои не само руската воля, но и същия групово ненавиждан, но лично възлюбен долар, който най-много от всичко мечтаят да ликвидират, те все още сънуват в най-щастливите си сънища, че са го погребали с лъжите си забравяйки, че лъжите ликвидират и съсипват всичко, но само там, където лъжата е по-силна от закона.

Преди Майдана:

След Майдана: