Събота 18.04.2015 беше велик ден за мен. Момчетата, които подготвях за състезанието “Виртуално предприятие” явяващо се олимпиада по икономика, спечелиха сребърния медал на финалния национален кръг на предизвикателството, което в началото на февруари започнаха над 200 екипа с над 1000 ученика от цялата страна. Състезанието е базирано на компютърна симулация, която изчислява реакцията на пазара и потребителите на решенията, които топ мениджърите на всяко едно от конкуриращите се помежду си производствени предприятия вземат периодично, за да осъществят управлението на предприятието си. Екипите започват състезанието при равни начални условия и управляват предприятията си по общи и абсолютно задължителни за всички правила и ограничения, произтичащи от текущото състояние на икономиката, правителствените и банковите политики.

Момчетата ми са възпитаници на софийската математическа гимназия и в работата с тях наблегнах силно на математическите им способности, усет и умения да анализират количествено икономическите взаимодействия на езика на математиката. Всичко в бизнеса, икономиката и финансите може да се изчисли, а надеждността на изчисленията зависи от адекватността на представите и основните познания за печалбата, капитала, особеностите и обема на потребителското търсене, анализ и разпознаване на конкурентните тактики и стратегии. А там, където логиката и математиката са изместени от постулати като “печалбата е вредна за обществото”, изчисленията са обезсмислени още преди да бъдат направени. Или по-лошото - засекретени за посветените, за да не пречат на  вакханалията на невежеството и посредствеността, които в Норвежката икономика привиждат болшевизъм, в Ботев – пролетарски поет, а в баба си – научен корифей, който в сданието на операта открива най-неопровержимото доказателство за верността и непреходността на марксизма.

Тактически и стратегически момчетата ми играха перфектно и успяха да постигнат най-големите продажби и пазарен дял с най-голяма печалба при най-ниски производствени разходи, най-качествен продукт и най-ниски цени, подпомагайки максимално благосъстоянието на потребителите си. От конкурентите ни се отличиха възпитаниците на Природо Математическа Гимназия “Иван Вазов” в Димитровград, които също играха впечатляващо добре и адекватно на динамичните промени в икономическите условия и пазара. Грешката, заради която изгубихме първото място беше неоправдан разход за реклама в шестото предпоследно тримесечие на състезанието, който дори добрата ни печалба в седмото последно тримесечие не можа да компенсира. В съответния момент конкуренцията ни от Димитровград направи по-добър анализ на пазара и успя да си оптимизира тези разходи преди нас, с което постигна 530 точки пазарен индекс срещу нашите 518 и заслужено ни измъкна златния медал поради по-голямата си неразпределена печалба. (Поздравления за димитровградчани!)

Чудесно е, когато по-подготвените си спестяват ненужните разходи и печелят повече, дори това да е конкуренцията. Конкуренцията, която в условията на правов ред и законност печели по-добре от нас е най-добрият ни ориентир и дори учител как да печелим с добро управление  без това да е задължително за сметка на обществените интереси. Потребителите нямат нужда от прекалено много реклама, защото качествата на продукта са не по-малко важни от рекламата и хвърлените на вятъра пари за прекалена реклама бяха наказанието ни за подценяване на потребителските критерии. Решаващата роля на потребителските оценки са единствения начин да се ограничи вулгаризацията на икономиката, при която привилегировани безотговорни “фактори” натрапват неадекватни на реалните предпочитания на потребителите допотопни и нископроизводителни производствени концепции и прикриват загубите с идеологически мантри от сорта “печалбата е престъпление и социална несправедливост”. Това не е друго, освен старата практика за демагогско прикриване на печално известния принцип “Моето си е мое, а чуждото – общо”.  

Накратко - конкуренцията ни обикновено са наши съидейници и съмишленици, с които сме по-близки отколкото с гмежта мошеници и тарикати убедени, че печалба се постига единствено чрез измами и престъпления. Последните или не се опитват да печелят чрез създаване на полезни стоки и услуги, или неуморно се натрапват като гаранти за това, но без какъвто и да било риск за личните им придобивки или дори усилия. По тази причина боготворят терора и тоталитарната власт, защото само те могат да им осигурят безнаказаност на неутолимите претенции и неуморни лъжи, с които забогатяват лъжейки и ограбвайки същите, които претендират, че защитават.

Истината е, че същите безочливи “борци за справедливост” неизменно провъзгласяват възможните временни печалби за своя лична заслуга, обсебват лъвския пай от тях и ги откъсват от работещата икономика под формата на собствено непроизводствено имущество, силно увреждайки възможността за инвестиции в модернизация, производителност и качество. А в дългите периоди на загуби неизбежно източват националния бюджет чрез субсидии под благовидния претекст, че това произтичало от “социалния характер на държавата” или от “гениалността” на привилегированите, чиито мечти не надхвърлят нуждата да притежават достатъчно послушен и охранен антураж, който да ги боготвори и да държи на мушка всеки, който не е очарован да работи за личните им привилегии и неграмотни прищевки.

Да бъдеш победен от по-добрия не е беда, а единствената социално полезна привилегия, защото по-добрия не смята за нормално да си присвоява резултатите от чуждите усилия, а сам полага усилия да печели от увеличаване броя на потребителите като се стреми и успява да произведе по-качествени стоки и услуги на по-ниски цени. Източникът на инвестиции за него е неговата печалба, а не печалбата на по-успешните и по-талантливите от него, както пропагандират феновете на централо дирижираната икономика, за да оправдаят некадърността и лъжите си. В която доброто и талантливо усилие се усеща от претенциозната некадърност като смъртна опасност, обединена в общ фронт срещу възможността друг да забогатява от осигуряване на все по-качествени и евтини потребителски стойности, за които потребителят “гласува” не през четири години в избирателни секции, а ежедневно на момента с парите си в магазина. Не печалбата, не капитала, а точно този фронт на посредствеността срещу всичко истински читаво, кадърно и инициативно е причината за слабата и неефективна икономика.

Състезанието беше уважено от заместник министърката на образованието, която връчи медалите, грамотите и наградите на класиралите се на първите три места. Макар, че с присъщата си самокритичност учениците ми приеха сребърните медали като поражение, аз съм напълно удовлетворен от състезанието и представянето на екипа и се моля всички български правителства да продължават да пощряват такива предизвикателства. Просперитета на всяка нация е неразривно свързан с духът на конкурентност, компетентност и стремеж към реинвестиране на печалбата в създаване на повече, по-качествени и по-евтини стоки и услуги, а демагогията със социалната справедливост не произвежда, а изяжда националното благосъстояние чрез устите на привилегировани хвалипръцковци и охраняващите ги охранени готованци, които ако не държат кадърните на мушка и не ги клеветят, ще трябва да разчитат единствено на социални помощи.

Прилагам част от индустриалния отчет с класирането и крайните резултати от последното седмо тримесечие на вчерашния национален финал между осемте най-добри екипи в страната. Както вече споменах, първите са димитровградчани, а моите момчета (представляваха София) са втори. Трети са Национална Търговска Гимназия - Пловдив.

Поздравления за конкуренцията и пожелания за нови успехи!