Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2017 21:12 - ОПИТ НА СРЪБСКИТЕ МОНАСИ В СУКОВО ДА ЗАЛИИЧАТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2609 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 19.03.2017 21:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
                                                                 С посвещение на г/жа Тота:

     СРЪБСКИЯТ СВЕТИ СИНОД СИСТЕМНО УНИЩОЖАВА

      БЪЛГАРСКАТА ПАМЕТ В ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ

 

      Това не е нещо ново, то се провежда от почти сто години и продължава неотменно до днес. В настоящата ми статия ще приведа някои примери, ще покажа и снимки на скритите сега кръстове от гробището на Суковския манастир.

    Сега ще опиша няколко манастира по долината на р. Ерма, която до 1919 г. е принадлежала към България под името Трънско. Идиотите от Ньой решават да разделят тази долина на три части по следния начин:

     Горното течение на реката с централно населено място Трънска Крисура /б. м. днес преименувано в Клисура/ придават към Тройното кралство.

    Средното течение на реката, наподобяващо клин, към който принадлежи най-главния град на Трънско - град Трън,  оставят към България.

   Долното течение на реката, което е огромно по площ придават към Тройното кралство.То и до днес носи името Трънски Одровци.

    И какво се получава:

    Началото на реката със селата по долината й и по скатовете на планините Кървав Камик и Въртоп остава заградено в снежен капан с щракната вратичка към Трън. По този начин нашите сънародници там са обречени от идиотите, измислили този ад на смърт или изселване от родните им места, за да запазят живота си.  Същото става и с българите, живущи в Трънските Одровци, които са затворени в друг стежен капан, заграден от планините Руй, Влашка планина и Гребен планина. В този снежен капан остават и българите по долините на реките Звонска и Кусовранска. Изселването от двата трънски снежни капани, както и от Годечкия снежен капан по долината на р. Висоцица и от снежния капан на Босилеградско тече до днес и поради това от 180000 българи по тези места днес трайно остават 12000. И намаляват всее повече…

   Сърбия в своята история винаги е присъединявала чужди територии, особено ако няма кой да си ги поиска. Но някои си ги върнаха, а парещ проблем за Сърбия остават регионите на Прешево, на Воеводина и на Санджак. Ние обаче нали сме им приятели с братята сърби, /колко време вече мафията крие там Цветан Василев/ така и не си поискваме нашите територи с административни центрове гр. Пирот и гр. Босилеград, които обхващат към 5000 кв. км.

   Сега един поглед към долинната на р. Ерма, един истински бисер:

    Река Ерма извира от планината Кървав камик. Изворите се два, като две рекички гръгват в посока обратна на нормалната, към Трън, после се извиват и тръгват в правилната посока. В горното течение на реката природата е прекрасна. Един висок превал, свързващ планините Руй и Кървав камик я дели от изворния басеин на р. Морава. Спускайки се надолу р. Ерма навлиза в тясна долина, образувана от планините Кървав камик и Въртоп, като леко разширение има чак при с. Клисура,  където няма място за земеделска земя. Следва Малкото Знеполе, затворено от връзка между планините Кървав камик и Руй. Там е с. Стрезимировци, разделено в две държави. От него започва Голямото Знеполе, което свършва чак при Трън. След Трън започва ждрелота на р. Ерма. Тус е първото стеснение на реката, като надолу тя тече между планините Руй и Гребен. От страната на планината Гребен скалите са назъбени и наподобяват гребен, което е дало името на планината. Така долината на Ерма достига до мястото, където се събира с реките Звонска и Кусовранска. След това р. Ерма се провира между планините Влашка и Гребен. Към километър-два долината на реката е спокойна, но какво става след това! И от ляво и от дясно се спускат скални спусъци с наклон според мен 80-85 градуса спрямо хоризонталата. Може би няма да съм точен, но мисля, че тези спусъци са 6, всичките идват от дясно от към Гребен планина. От другата страна е нещо страшно. Ние ползваме понятието препасници за такива карствои скални страхотии.

   Тези скални спусъци през 1941-1944 г. германците пробиват, правейки тунели за теснолинейка от Трън до Цариброд. Има и доста метални мостове между съседни скални спусъка. В този участък на ждрелото в чудно красива местност се намира Погановският манастир. След пробиването на тези тунели снежният капан по долините на реките Ерма, Звонска и Кусовранска пада и хората вече могат да се придвижват до Цариброд и Пирот. Предишната връзка е била само с Трън.

   Ждрелото на р. Ерма свършва при с. Власи. След това долината се разширява, има място за ниви, за градини, за паша за животните. След с. Суково р. Ерма се влива в р. Нишава.

   А сега за манастирите ни там:

   Те имат близки съдби. Сърбите ги оставят да се разрушат сами, после ги изграждат отново и ги водят сръбски.

   Първият манастир по течението на р. Ерма е този при с. Пайа. Съдбата му е точно такава – оставен да се разруши сам и после възстановен, така сега го водят древносръбски. А той е старобългарски. Какво уважение има сръбският синод към останката от нашия манастир се вижда от факта, че на огромния каменен кръст сърбите са счупили хоризанталната му част и са ооформили от тялото на кръста стъпало пред страничния вход на църквата.

   Пак там наблизо има още един манастир „Св. Николай”, чакат го и него да падне. Дворът му се ползва за склад на трупи.

   Следващият манастир е този между селата Искровци и моста на река Ерма при мястото, където в нея се вливат още две реки. Той е изцяло построен отново.

   За разлика от тези манастири Погановският не се е разрушил и после да бъде възстановяван, той е запазен. Построен при останките на много древен манастир, които също се пазят. Там обаче монасите сега са сърби.

   По-надолу по реката при с. Суково сега се реставрира тамошният манастир, много голям. Църквата му не е разрушена тя се ремонтира. Стопанските сгради според мен бяха изградеени отново. Отново тук дойдоха сръбски монаси, които не изглеждат много сериозни, спроде мен имат пазарно излъчване. Майстори са на ракията и кашкавала.  Попитах един от тях има ли оброк на отсрещния хълм, където се вижда огромен прастар дъб. Той отговори, че е чувал да има, но не бил ходил там. Аз обаче отидох. И намерих орбочния кръст, срастнал се с дъба. Сръбските монаси за да заличат българските корени на вярата тук извадиха оброчния кръст пред църквата и гробните от гробовете на итумените на манастира и ги скриха. Аз обаче ги потам всеки път кога ще ги върнат на местата им. Гостите обаче не питат поради две причини – по-интересна им е ракията на монасите и кашкавала им, а кръстовете – те откъде да знаят, че ги е имало. Землището на манастира е огромно, годно за всичкии видове култури, опасва го реката.

   В този регион има още един древеен български манастир „Св. Николай” с църква от времето на Иван Асен. И там има сръбски монаси. До нея е изградена нова църква и патриаршеска резиденция. Мястото на манастира е приказно красиво.

   Ще спомена още два манастира наблизо. Смиловският манастир „Св. Кирик” е ремонтиран, има сръбски монахини. Като ме видяха те ми заобясняваха, че по едно време манастирът бил завладян от бугарите, но сега отново бил сръбски…Уважавам монахините, но тези неща пред мен не вървят. Аз направих луди веднаж Божиите „служители” от параклисчето пред НДК, пред което побиха кръст, откраднат от гроба на бай Цветан от гробището на Гинци.

   Такава е съдбата и на огромния манастир „Св. Георги” при с. Темщица. Той е запазен, отлично подържан, там има сръбски монахини.

   Светият синод на постомунистическа Сърбия много ми мяза на Светия синод на Путин – казвам така, защото патриархът на Русия е от КГБ и по тази линия е подчинен на Путин. Сръбският Свети синод също се меси в политиката на Сърбия спрямо българското население там, а тази политика е обезбългаряване на местата, където живеят българите в Западните покрайнини. Ето защо наричам тези, които ни наложиха Ньойския договор идиоти.

    Описанието ще продължа под снимките, които ще поместя:

 


image

  Паметникът на убитите през ВСВ сръбски партизани от Суково в бой с германските и бугарските фашисти. В това населено място, където етносът е български да се помести този надпис е провокация, подобно на смяната на името на Цариброд с Димитровград.Да не би в Цариброд хората да са се напивала с мастика като тараби, та са си кръстили града на Жоро Мастиката и не желаят да го сменят, а царибродчани пък не желаят да го приемат. Такива паметници има във всяко село с българско население за вменяване на чувството им за вина.

image



image

Синоним на дереджето в Сърбия днес. Какъвто е този камион от времето на Тито.

image

                    Новата жилищна сграда на Суковския манастир

image

                                            Старата жилищна сграда

image



image



image

                                           Камбанарията

image

                                                Църквата

image



image



image



image



image

Оброчният кръст. Запознатите с тази тема ще го нарекат "кюстендилски"

image

Два гробни кръста на гробовете на починали български гумени,
днес - "прибрани" от сръбските монаси на склад. 

image

Още няколко от кръстовете, прибрани от сърбите на "склад".

image


image

Днес теези кръстове hи няма, мисля, че ги извадиха през 2012 г.
image

  Тук ждрелото, започнало от Трън свършва. В ясно от тази теснина е село Власи.
image



image

                     Село Власи. Има доста къщи купени от перничани.

image

Пътят е подръжан, но е много тесен. През тунелите разминаване
на автомобилите е невъзможно.

image



image

Jрън и Цариброд, двата български града германците мислели да
свързват с дековилка. Успяли да покопаят само тунелити, за линията
не останало време. Само че не те, а световната мафия спечели 
войната и докара всички днешни беди на хората по света.

image

                               Ждрелото на р. Ерма към края му

image



image



image

Железен мост - тунел - път. Троица, устойчива като тази на
директора, на партийния секретар и на председателя на
профкомитета в държавите-примати.

image

Малко по нагоре съм си устройвам многокартно лагер. Когато се прибера от "разходката" ако има още слънце се къпя в реката, ако слънцето се е скрило
изведнаж става много студено.Една вечер полицайчета ме нъбудиха да ме 
проверяват, но след разговора ни обещаха, че повече така няма да правят.
Бяха местни българи, добри момчета.

image



image

Тази снимка има аналог - пътят от с. Темщица за с. Топли дол.
Само че там скалата са дялали с длетата си римските роби.

image

Ето един скален пример, защо до прокопаването на тези тунели
преминаването покрай реката е било невъзможно и хората са
прехвърляли Влашката планина или Гребен планина, за да излезат
от скално-снежния капан и да се спуснат до гр. Цариборд или Пирот.

image



image



image



image

                      Официалният вход на Погановския манастир "Св. Йоан"

image

                                     Следват снимки от Погановския манастир.

image



image



image



image



image


image

image

                   Две колони от прозорците на църквата

image



image



image



image

                     Къщата за гости на манастира

image

                                     Магерницата








Гласувай:
4



1. tota - Коста, поздрави за постинга и гражданската ти позиция!
19.03.2017 22:14
Разказ за българските земи, останали извън пределите ни, заедно със светините, съградени от предците ни. При това богато илюстриран. Разглеждайки снимките, за миг се пренесох на тези места сред красивата природа. Тъжна е съдбата ни като народ и държава. Необяснимо е за мен, защо се случва това и днес, а уж сме братя със сърбите. А те, всячески се опитват да заличат българското в тези наши земи. Не е само със светите места, така е и с традициите, с фолклора, езика, историята ни. Нали сме православни християни, двата Синода трябва да седнат да се разберат и де се сложи край на всякакви опити и посегателства на всичко, което е българско. Мисля, че е редно да сезираш Светия Синод за това, което си установил и споделил тук: За опита на сръбските монаси в СУКОВО да заличат българското история.
Благодаря за посвещението!
цитирай
2. planinitenabulgaria - Обяснимо е случващото се мужду нас и сърбите
19.03.2017 23:27
на основата на вкараните в чиповете ни качества. Сърбите са шовинисти, ние сме нихилисти. Имам предвид управляващите. Иначе ние българите и сърбите сме доста подобни, но и се различаваме. Нас като мислене и като манталитет ни промени колективизацията. При сърбите такива неща нямаше, поради което те по-силно държат на нацията си, повече от нас спазват Божия закон. Където и в Сърбия да отидеш около селата е като градина, няма неразработена земя, здраво работят сърбите. При нас в голяма част от селата хората вместо да се трудят са превърнали в поминък дребната престъпност. Сърбите не познават понятието битова престъпност, там не се краде на тези нива. Вменяването на сърбите, че са лоши хора не е вярно - добри са и са раблотливи. Те ообаче с в смъртната хватка на Путин, който ги държи чрез бившите СЮК-овци и УДБА-ши. Те вземат пенсии по 1000 евро, а на пенсиониращите се селяни и работници дават пенсии по 120 евро. Класата с големите пенсии е още силна и за сега промени в Сърбия в смисъл по-добри отношения със съседите, отваряне на пазара им с ЕС не се очертават. Това води до пълзяща бедност, при която държавата не може да си плати газа, бензина, да внесе нови технологии. Спасението на хората е в производството на хранителни стоки, но пък за тях няма пазар, защото всички ги произвеждат. Ако имаха пазар навън за тези стоки щяха да са по-добре, но бетонните глави искат комунизъм, който води до капсулиране и вътрешни противопоставяния между разните автономни райони в Сърбия.
Тази тема е дълга, ако се видиим някога ще говорим по нея. Имам доста постинги за проблемите на Сърбия, мои разговори със сърби и българи там, присъствал съм на много лекции на Кръг "Слово", чрез което се борим за връщането на българските региони, незаконно задържани от Сърбия след разрада на Тройното кралство към България. От страна на която такива желания няма...
цитирай
3. rosiela - Абсолютно достоверен разказ, Коста.
20.03.2017 15:56
Била съм по тези места и всичко, написано от теб, е истина.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12184292
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031