За Клео

 

Младият и влюбен нека бяга,

страшен ужас над двореца ляга!

 

В спалнята на своята съпруга

Кралят  зърна плащ със кройка друга.

 

Бърчи вежди сиви, ядно вие,

ала тя любимия си крие.

 

«Кой е,  кой е?» - гръмва буря бясна,

но мълчи кралицата прекрасна...

 

Кралят гневен свиква свойта свита –

за присъда с тях да се допита;

 

млади   царедворци не покани,

само стари - негови акрани.

 

И се почна.  Всеки нещо каже,

искат всички тя да се накаже.

 

Но безгрешен ли е, който вкара

младата кралица в изневяра?

 

И глава най-стара, беловежда,

чело мръщи, Краля попоглежда:

 

«Да посегне на кралица свята –

значи, сложил е глава в торбата.

 

Тази дързост, от нас и от Бога,

не ще мине без присъда строга.

 

Ей го хълма, дето празна чака

древна кула, каменна и яка;

 

там кралицата ни нека гине,

тъй грехът й не ще се размине.

 

Чуе ли плача й, в миг тогава

онзи ще търчи да я спасява.

 

Но като орел сред небесата

не ще вири повече главата.

 

Таз десница, хилава и стара,

още може да мъсти за Краля.

 

Да не се повтори пак лъжата,

аз ще бъда стражник до стената.»

 

Тъй и стана. Щом се спусна здрача,

старецът по кулата закрачи;

 

но   сърцето му покой не знае –

слуша как кралицата ридае.

 

В полунощ, щом месецът проблясна,

понадникна през пролука тясна:

 

лунен   лъч косите посребрява,

той ги гледа и му дожалява.

 

И на пост завари го зората

до прозореца навел главата;

 

ту  въздъхне, ту самин говори –

на  кралицата накрай отвори...

 

Съмна. Кралят запъхтян връхлита,

всички за съперника си пита

 

и   край кулата със свойта стража

хвана, както бе загледан, пажа.

 

«Где си старче? Момъка безпътен

заловен е, за да бъде съден.»

 

Старецът от кулата извика:

«Аз съм днес виновен, остави го!

 

Пламне ли сърце, не се угася,

 то посрамя даже бели власи;

 

с туй сърце човек глава залага –

пуснах аз кралицата да бяга!»

:))))))))))коментира ли се мъдростта?Тя винаги в един миг става наша реалност!:))))))))))

:)))

Мъдрост е,но ка*ана по ра*личен начин:)Ето ти я в друг вариянт"Колко трудно е да пожертваме желанието,което е бли*ко до сърцето *аради ра*ума,който е далеч"
Ще се об*алагаме ли?:))))))))))))

страхувам се, че бих изгубил облога.
:)))

Очарователно е:))))))))

много ценя мнението ти.
Приятен уикенд!!! :)))