Неотдавна работих в един офис с накачени по стените надписи „Мисли!", девиз на Международната корпорация за офис оборудване, възприет и от мно­го други фирми. От самото начало тези надписи ста­наха ябълката на раздора между мен и моя работода­тел, но не защото не им обръщах внимание; винаги съм отделял специално внимание на разпорежданията по стените, особено на лаконичните. Заставах например очи в очи с „Усмихвайте се" и лицето ми се изкривя­ваше в израз на блаженство, което някои хора нами­раха за непоносимо, а пред „Продължавайте да про­дължавате" клатех глава като глупак, повтаряйки: „Разбира се, разбира се". Надписите „Мисли", едни от които виждах от бюрото си всеки път, когато вдигнех глава, бяха също така ефикасни. В резултат, сутринта на първия ми работен ден бях толкова потънал в раз­мишления, че шефът, червендалест дебелак, наречен Хари Багли, спря пред бюрото, очевидно поразен от унесения ми и празен поглед.

—  Какво става с теб? — попита той.

—  Нищо, мисля — изтръгнах се а з от съсредоточава­нето си.

— За какво?

—  За парадоксите на Зенон — отговорих. — Осемте парадокса, с които той се опитва да  постави под съм­нение вярата в плурализма и движението, които са до­стигнали  до  нас  чрез   произведенията   на   Аристотел   и Симплнциус. Спомням си най-вече оня, за Ахнл и костенурката. Сигурно го помиите. Ахил никога не може да настигне костенурката, защото докато изминава разстоянието между мястото, откъдето тръгва, до мястото на костенурката, тя се придвижва на известно разстояние, и докато Ахил измине и него, костенурката също отива напред, н тъй нататък, до безкрайност. Следователно Ахил може да бяга до безкрайност, без да настигне костенурката. Еrgo, няма дви­жение.

—   Ползата от тези разсъждения за работата тук не подлежи  на  съмнение — каза  Багли.

—   Философията на Зенон е твърде остаряла и както казахте,   безполезна  от  практична   гледна   точка.    Но точно това се опитвам да ви обясня и аз. Смайващо е колко  много от нашите духовни ценности все оше се основават  на  тази  класическа  логика   и  затова   може би семантициите по времето на Корзибски, а после и на Хаякава,  са  б или  прави,  като  са  ни  набивали  в  гла­вите един не толкова абсолютизиращ подход към нещата.

—   Виж  какво,  я  по-добре  се  заеми  с  това  — рече Багли,   като  посочи  купа  книжа,  който  растеше  цяла сутрин.

—   Разбира се — отговорих и той се поуспокои. Заех се с желание и упоритост и до обед се спра­вих  чудесно  с  всичко.  Но  когато   седнах    на   бюрото следобед,  погледът  ми  попадна  на  предупреждаващия надпис, който властвуваше от стената насреща и скоро потънах пак в размишления, на които въпреки че лип­сваше  дълбочината  от сутрннта,  не  бяха   изцяло   ли­шени от компетентност и ерудиция. Сигурно отново е било изписано напрежение на лиието ми от вложеното усърдие, защото Багли спря пред бюрото  ми.

—   Сега пък какво? — попита той.

Оставих  ножа  за  разрязване  на   хартия,  който  раз­сеяно извивах.

—   Мислех  си  — казах,  —  че  в  исторически  аспект фантастичното като елемент в графичното   изкуство   е толкова  широко разпространено, че  е чисто  нахалство сюрреалистите да претендират, че имат някакви заслу­ги, освен, че дават съвременна трактовка на една установена, да не кажа древна, тенденция. Вземете напри­мер химеричния елемент в много фламандски и рене­сансови картини, студените, ужасяващи призраци на Йеронимус Бош...

—  Напиши си молбата за напускане.

—  Но защо? Нима правя нещо по-различно от това, което  пише там  насреща?  —  протестирах  аз.

—  Не става дума за този вид мислене — каза Багли.

—  А за какъв? За какво искате да мисля?

—  Мисли за работата си. За производството. За това мисли.

—  Добре, ще опитам. Ще се опитам да мисля за тър­говията. Но какво по-точно? — попитах аз, защото ком­панията   продаваше  на  едро  най-различни  хранителни продукти. Постарах се да напомня на Багли за това. — Как трябва да мисля за храната — по принцип илк за някой конкретен продукт?  Или за  разпространението?

—  Небеса, откъде да знам — каза той нетърпеливо. — Мисли  за   специалитета,  който   сега   пускаме   на   паза­ра.   — Той   изчезна.

Специалитетът, който пускахме тогава на пазара, беше пакетирани смесени ядки, небелени. Фирмата се опитваше да установи какво е предпочитаното съотно­шение на смесените ядки — в какво съотношение трябва да бъдат орехите, лешниците, бадемите и т. н. — изразено в относителните продажби на различните асортименти, които компанията предлагаше едновремен­но в различните райони. Не виждах с какво моето мис­лене можеше да помогне да се дойде до заключение, още повече моята работа, която се състоеше в проверка и подреждане на кредитни фишове, не ми даваше никаква информация в тази насока. Затова прецених, че най-добре бе да разсъждавам върху ядките по прин­цип, което и направих.

Малко след 4 часа усетих туловището на Баглн над мен и погледа му, който ме фиксираше.

—  Е?

Обърнах се към него с въртящия се стол, кръстосвайки крака.

— Мисля, че ядките имат качества, които ги отличават от всички останали храни — започнах аз. — Не мисля за по-очевидния им аспект — символ на есента, поетичните асоциации, които будят с празничното ве­селие. Притежават и още нещо, не знам как да го на­река, мисълта за което често ме преследва, когато ги ям, но която все не успявам добре да формулирам, въп­реки че творческата материална идентификация е ос­новната сфера на действие на ума.

— Изкарваш ме от търпение — предупреди Багли.

—   Мисля,  че  сега  вече  говоря  съвсем  конкретно  за необикновеното   качество,   което   притежават   —   казах аз. — Ядките в същност са нещо, което се яде.

— Пиши молба за напускане. — Станах.

—   Не разбирам какво искате —  извиках аз. — Прие­мам,   че  наблюдението  е  чиста  дреболия,   но   има  ли някаква причина да се уволни човек? Дайте ми малко време.

—   Имаш час до края на  работното време. Дотогава ще ти бъде уредена заплатата — каза Багли.

Заплатата ме чакаше в края на работния ден. Ко­гато я получих, си помислих, че надниците ми в тази фирма се състоят почти единствено от обезщетението, което се дава при прекъсване на трудовия договор. Багли се беше оплакал, че трябва да плати обезщете­ние за две седмици, но го бе платил.

Скоро след това намерих друга работа. Все още съм там. Отново има надписи, които обаче не ви карат да се усмихвате, мислите или нещо подобно. Във всеки случай аз си запомних урока за мисленето. А ако ня­кога отново се изправя пред надпис, който ме кара да мисля, два пъти ще си помисля, преди да го направя.

 

Превод от английски: Божидар  Стойков

 

благодаря ти , съветите и тук не са никак лоши ...
:)

поднасяш ни чудесен разказ!
Навремето в нашия офис стоеше надпис копиран от Труман Капуоти - "Не е необходимо да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага!

Виши, разказът е допълнение към твоя постинг.

Кроти, и аз съм от тези, които се вдъхновяват от подходящи мисли, твърдения и съвети. А цитирания от теб ми е един от любимите.

Благодаря ви!

Благодаря за всички разкази в блога ти!
Благодаря за всичко!;)

Бих искал действително да съм ги заслужил...
Приятна вечер! :)))