Той седна на мястото си, номер 32 до пътеката. Са­молетът не беше съвсем пълен и имаше едно празно място между него и пътничката до прозореца. А тя беше изключително симпатична жена. Немлада, но и той не беше млад, парфюмирана, носеше тъмна рокля и много бижута. Изглеждаше, че принадлежи към тази част от света, в която той най-лесно се движеше.

—  Добър вечер! — каза мъжът и се настани. Тя не му  отговори,  а  издаде  някакви  обезкуражителни  зву­ци,   като  мърмореше   нещо   и  скри  лицето  си  в  една неподвързана книга. Той се опита да види заглавието, но  тя  го  закри  с  ръце.  Срещал  бе  стеснителни  жени по самолетите и преди. Наистина не често, но ги беше срещал. И им влизаше в положението — те се пазеха от пияници, донжуановци и досадници.  Разлисти един брой на вестник „Манчeстър  гардиън".  Забелязал бе, че вестниците понякога вдъхват самоувереност на стес­нителните.  Когато  човек чете уводни  статии,  спортна­та  страница  и  особено  финансовия  раздел,  стеснител­ните непознати понякога са готови за разговор. Само­летът излетя. Сигналът — забрана за пушене — угас­на,  и  той  извади  златна  табакера  и  златна  запалка. Те не лъщяха, но бяха златни.

— Ще възразите ли, ако запаля? — попита той.

—  Защо пък аз да възразя? — отговори му тя, без да го погледне.

—  Някои възразяват!  — каза той, като си запалва­ше цигарата.

Тя бе почти толкова красива, колкото и недруже­любна, но защо да е толкова студена?... Щяха да бъдат един до друг в продължение на десет часа. Есте­ствено бе да се разчита поне на един малък разговор. Дали той й напомняше за някого, когото тя не оби­ча... някой, който я беше обидил?... А той беше изкъпан, избръснат, прилично облечен и навикнал да се сприятелява. Може би тя беше една нещастна жена, която не харесва света. Но когато стюардесата мина, за да вземе поръчките им за питиетата, усмивката, която тя отправи към младата непозната, беше широ­ка и заслепителна. Това така му повиши настроението, че и самият той се усмихна. Ала когато тя забеляза, че той се опитва да се натрапи в едно общуване, кое­то се предвиждаше да се проведе с друго лице, обър­на се към него, хвърли му вледеняващ намръщен по­глед и се върна към книгата си.

Стюардесата му донесе едно двойно мартини, а на спътницата му — шери.

Той предположи, че силното му питие би могло да увеличи нейното чувство на неудобство, но реши да поеме този риск. Тя продължаваше да чете.

—  Може   ли   да   попитам   какво   четете? — учтиво каза той.

—  Не! — сряза го тя.

Когато стюардесата им донесе вечерите, той й по­даде таблата през празното място. Тя не му благода­ри! Той започна да яде, да се наслаждава на този прост навик. Яденето беше необикновено лошо и той се изказа в този смисъл.

—  Човек не трябва да бъде придирчив при тези об­стоятелства! — каза тя.

Стори му се, че усеща някаква следа от топлина в гласа й.

—  Сол би могла да помогне в случая — каза тя, — но не са ми дали. Ще ми услужите ли с вашата?

—  Разбира се! — каза той.

Положението определено се подобряваше. Той отво­ри своята сол и като я подаваше, малко се разсипа на килима.

—  Ще Ви се случи нещастие! — каза тя. — Вие я разсипахте, а не аз!

Злорадството й беше явно. Тя посоли котлета и из­яде всичко, което имаше на таблата си. След това про­дължи да чете книгата си.

Накрая спътницата му се оттегли към задната част на самолета и се върна с шапка на глава и с лице, цялото покрито с някакъв бял крем. Нагоди си въз­главницата и одеялото и се приготви за сън.

—  Приятни сънища! — смело каза той.

Тя въздъхна. Той никога не спеше в самолет. Отиде до бара и изпи едно уиски. Стюардесата беше хуба­вичка и приказлива и му разказа за своя произход, разписанието, за годеника си и проблемите си около пътниците, които изпитват страх от летене.

Отвъд Алпите самолетът започна да слиза и той видя Средиземно море и пи още едно уиски. Видя Елба, Джилио и яхтите в залива на Порте Сарколе, където се виждаха вилите на неговите приятели. Като се върна на мястото си, спътничката му си беше сва­лила шапката и махнала крема. Могъща беше красо­тата й на утринната светлина. Той не можеше да оп­редели точно какво усещаше. Може би носталгия... Чертите й, бледността й, очите й — всичко у нея съот­ветствуваше на неговото чувство за красивото.

—  Добро утро! — каза той. — Добре ли спахте?

Тя се намръщи. Като че ли това й се стори нахално.

—  Може ли човек изобщо да спи добре! — каза тя в кресчендо.  След това  сложи  книгата  си в  една  чанта с  цип  и  си  събра  нещата. Когато  се  приземиха  във Фиумичино,   той отстъпи   встрани,   за   да   я пусне   да мине. Вървеше все зад нея през всички служби — пас­портна , санитарен контрол, митническа — и застана до нея  на  мястото, където се получава  багажът.

Но гледайте! Гледайте! Защо той посочва нейния куфар на носача и защо, когато двамата са си полу­чили вече куфарите, той върви след нея чак до такси­тата? А сега, ето че влиза в таксито, в което тя влезе! Нима той наистина е необезкуражимият Дон Жуан, от когото тя се страхува! Не! Той е съпругът й...

Тя е жена му и майката на неговите деца, жената, която е боготворил страстно в продължение на почти 30 години...

 

Превод от английски: Владимир Радионов

 

М ного хубаво четиво , с много живот в него !

Живота често е онова, което ни се струва абсурдно или невъзможно.
Благодаря ти! :)))

Не зная как е устроен светът на този, който вижда в другия все същото като преди, въпреки миналите дни от толкова години... Твърде лесно ми се вижда да захвърлиш всичкото, което имате през този тъй съвместен период, заради липсата на „сол”, която е забравил да поставя другия. Твърде трудно, непосилно ми се вижда да живееш в свят, където другата страна жиевее своя свят и не поглежда твоя. Не зная, живот все пак е, затова е и така, навярно...
Много е добро... Поздрав!

Ако например, жената се посвещава истински и без остатък на децата, това е достойно за възхищение и мъжа не трябва да прави трагедия, че е пренебрегнат заради децата.
Благодаря ти!
:)))

Ами, приятелю, аз самата не съм дала предпочитание... Просто наблюдавах реакциите на двама души, които са героите на разказа и се запитах, както всеки...
:)

Това пък беше моята хипотеза... :)

Навява ми мисълта докъде довежда формалното общуване между хората , твърде често срещано , дори прикрито под най - висшата любезност. Двама си приказват , но не си говорят , гледат се , но не се виждат , чуват се , но не се слушат...Тук са скрити причините , виждаме следствията , но и двете могат да убият всяка страст , която за мен е най - невероятното в историята - цели 30 години !!!
Благодаря ти и хубава седмица :)

съжителство заради децата, съседите, роднините, работата, къщата , колата - актуална ситуация, в която хората не са щастливи. Дали като си говорят на ВИЕ, почти служебно, той ще продължава все така страстно да я обича вечер в леглото? Съмнявам се - сигурно спят в отделни стаи...
Кому е нужен такъв живот за пред хората???

Благодаря, Воймир, аз коментирах ситуацията в разказа - нищо конкретно и лично, но познавам и този тип "семейства"...
Въпрос на избор!

Струва ми се, че категоричните мнения в случая може би не са най-удачните, защото се отнасят до множество скрити от погледа неща. Съгласен съм, че всичко това може да бъде израз на осъдителен конформизъм, но според мен има ситуации, които биха ни накарали да погледнем по-благосклонно на героите.
Благодаря ти! :)))

Съгласен съм с всичките ти констатации, но си мисля, че някои от тях вероятно биха могли и да бъдат оправдани. Трудно ми е да взема страна, а не ме блазни ролята на адвокат, когато не съм категорично убеден в нещо. Не бива да се пренебрегва и фактът, че понякога хората са попаднали в капана на обстоятелствата, измъкването от който не винаги е лесно, а понякога дори – невъзможно!
Благодаря ти! :)))

Може би трябваше да кажем и няколко думи за страстта. Според мен, много от недоразуменията възникват от разминаванията по този въпрос. Страстта в една двойка избухва спонтанно, а опазването й иска грижи. Но, обичайното явление е и двамата да се облегнат на “старите лаври” и да забравят за усилията и начините, по които някога са успели да възпламенят въображението и желанията на партньора си. Битовите несгоди са силни страстоубийки. Роднинската намеса в това отношение практически не може да бъде игнорирана, защото, ако една шантава майка е в състояние да води открита или подмолна война с партньора на отрочето си (и да мобилизира роднински кръгове за целта), игнорирането й пък създава нежелателен пример за децата и така нещата са навързани и обречени на тягостна повторяемост. Повечето хора в България нямат нагласата да придават съответната важност на тези въпроси, защото отношението към семейството все още не е приватизирано в преносния смисъл на думата и не се е появила представата, която да измести соцпропагандната илюзия, че държавата е създала приемливи условия и ред за същеиствуване и развитие на семейството. От тук и големите ни, но нереалистични очаквания към семейството, а в частност и към любовта и страстта.

Приятен ден! :)))

Знам за подобни семейни ситуации, нали в живота всичко се случва...Проблемът в тези случаи е взаимен и...съгласуван в нещо като семейна конституция:) Той може да съществува десетки години. Въпросът е на кой първи ще му изгори бушона:)))...
Приятно е за четене особено в самолет, когато до теб седи елегантна възрастна дама, склонна за флирт:)))).
Поздрав и лек ден!

То за нашето българско семейство , трябва да потърсиш друг разказ ! Проблемите на „практиката” на обичта са разнообразни , у нас например казваме , че детето се целува , само когато спи . Американците пък смятат , че колкото и да глезиш едно дете , никога не е достатъчно...Явно е и за страстта , семейството , традициите в това отношение , затова разказът е труден за тълкуване ! Различни сме в общ свят , живеем във времена на ограничения и условности , зависещи от много фактори , но пък и бедността в материален или духовен аспект у нас , не може да бъде вечното оправдание за лошото развитие на семейството , ако трябва да си го кажем реално. Трябват усилия от много страни , но май вече пък измествам темата !
И понеже сме в забавленията , да те развеселя с едно съпружеско „говорене” , нелишено съвсем от страст , според мен ;)

Жена пържи яйца на закуска.
Изведнъж в кухнята влиза мъжът и:
-Внимателно!!!Внимателно!!!Сложи повече олио!!!
Боже мой!Пържиш прекалено много яйца наведнъж!ПРЕКАЛЕНО МНОГО!!!
Обърни ги!Обърни ги веднага!!!Трябва им повече олио.ОТ КЪДЕ да вземем олио?Сега ще залепнат!!!Внимателно!ВНИМАТЕЛНО!!! Казах ВНИМАТЕЛНО!!
Никога не ме слушаш, когато пържиш яйца!!!НИКОГА!!!
Обърни ги!БЪРЗО!!! Ти да не си малоумна?!?
Съвсем ги развали!Не забравяй да подсолиш!Винаги забравяш да ги подсолиш!Използвай СОЛ за Бога!С-О-О-О-Л!!!
Жената учудено гледа мъжа си:
-Какво ти става днес?Смяташ, че не мога да изпържа едни яйца?
Мъжът спокойно обяснява:
-Исках само да ти покажа какво ми е, когато карам колата.

Весел пример за нашенска дипломатичност , нали ?!
Благодаря ти и успешен , усмихнат ден!
:)))

Да, и аз не намирам нещо особено нередно или осъдително – нали не можем да сме сигурни как точно стоят нещата, живее се не само с недостатъците, но и с достойнствата на партньора и никой не е длъжен да демонстрира тези достойнства на публично място.
Лек ден и на теб! :)))

Това за детето у нас се прилага много рядко и на практика, по отношение на глезенето, надминаваме американците. Според мен, обаче, проблема не е само има ли го или го няма, нееее!!! Всякакви идеи има при нас, даже май повече, отколкото в Америка. Проблема е, че с многото идеи идва и голямото умуване, което у нас лесно поема противоречиви посоки.

Даваш чудесен пример за съпружеско говорене, и отново не само е български патент. За мен лично, проблема е в противоречивостта.
Благодаря ти!
:)))

Че Джон Чийвър е написал този разказ - негова си работа (прави се на оригинален), но че ти от всичко възможно точно него си постнал - не разбирам. Джон живее в този театър и го описва, правейки друг театър. Остави бижутата и маските на богатите американци настрана - суета на суетите. Какво те интересува? Търсиш да намериш нещо под??? А, пак суета...

да е атрибут само на богатите или пък единствено на американците... Не вярвам и в несъпоставимостта на ситуациите... Вярвам, че основните мотиви в човешкото поведение са сходни навсякъде, но на различните места хората отдават значимост на различни подробности...

Хората сме едно, което значи носим същата божествена душа, но я вием и изстискваме, завоалирваме и мамим... нали ти казвам...суета
една при богатите, друга при бедните...но все тая...самозаблуда. Но забелязвам много желание за събуждане и даже сред американците...ха-ха-ха...особено сега с кризата... щем не щем събуждаме се всички за истината...това е закон на развитието от по-простото към по-сложното.

даже според мен страхът е по-лош от суетата. Страхът най-често сам създава проблеми. Страхът, че ще останем недооценени, например. Или изоставени. Често този страх ни прави изкуствени и нелогични, с което още по-сигурно губим. Колко много жени се заблуждават, че като угаждат на мъжа, той ще ги обикне по-силно! Но, когато прецакат децата си за да го впечатлят, връзката им се разпада. Защото няма нищо по-логично от това, мъжа да си помисли: “Ако прецаква децата си, няма начин да не прецака мен!”. Обратното: Ако жената е готова да брани децата си като тигрица дори от егоизма или глупостта на собствения им баща, това не може да не го респектира и задължи, стига да не го възприеме като театър и трик за надмощие, което също зависи най-силно от жената и проличава в реалните й грижи... Рисковано е да се говори по тези въпроси накратко, но обикновено това е полезно...

Мойта жена като ме прецаква, все шушне на лявото ухо( с длугото не чувам): Видя ли сега колко си умен?
А мене ме страх да я прецаквам, защото съм сигурен, ще ми изкрещи на дясното ухо та да чуят и децата: Абе защо си толкова глупав!

Ха да ни е сладка семейната нощ!

правила за мирно съвместно съществуване все пак се намират!
Благодаря, сладка семейна нощ и на теб!

"Виждам и не вярвам на очите си..." - както казва един наш известен водещ...
Овцата я нямаааааааааа!
От днес си само МИРОлюбов...
Приветлив и дружелюбен надпис - Да живее МИРА!!!

Надписа е по настояване на Виши, но на мен ми се струва, че се чувства липсата на един взрив зад него...

взрив и експлозия от чувства ти пожелавам!
И потропващи крачета...

"Ако например, жената се посвещава истински и без остатък на децата, това е достойно за възхищение и мъжа не трябва да прави трагедия, че е пренебрегнат заради децата." - за тези думи Чест и почитания!!! Вие,vmir, сте от Майка раждан !
"....защото се отнасят до множество скрити от погледа неща..." - при първия прочит вчера исках да напиша точно това "Един фрагмент от цялото, една ситуация не може да изгради вярна представата" Последното изречение от разказа само казва всичко!
"....понякога хората са попаднали в капана на обстоятелствата...." и не всеки може да има самочувствието на Наполеон, за да каже "Обстоятелствата ги създавам аз"
Прочитайки разказа в мен се родиха тъжни асоциации. Представих си същата ситуация в български вариант;) Пътуващи в БДЖ по линията Мездра-Бургас и то ІІ - класа, уюта на вагон- ресторанта и малко разменени роли( в безброй варианти;)))))
Разказът на Джон Чийвър е много оптимистичен;)
Много интересни коментари!
Поздрави на компанията!;)

Вярвам, че респекта към жената и майката е не просто въпрос на куртоазия, а логична необходимост. Жената има специфична запазена сфера на влияние и тази сфера не трябва да бъде престъпвана или оспорвана от мъж. Майката е единственото божество до определена възраст на децата. Затова казах, че мъжът трябва да отстъпва. Жалко е според мен, че някои жени дават приоритет на мъжа пред децата – това може да се окаже грешка с много тежки последствия за всички. Но искам дебело да потвърдя – с навлизането в проблематиката нещата започват да изглеждат все по-различни от видимостта или натрупаните впечатления. Съгласен съм, че са възможни изненади и привидности.

Да, и аз приемам като основание за оптимизъм, че мъжът е игнорирания, а не жената... Въпреки, че сме почти Ориент, и обратната картинка е твърде разпространена... :)

Ей че и3държлив мъж:)!Но..3а англичанин е типично:),а 3а българин.....там не клоня към съгласие:))))))))))

наистина! :)))

и от мен поздравления на всички за коментарите ,
няма да разнищим тази история докрай , остава чарът на дискусиите и размислите , които породиха този разказ . Много ми допада приоритетността , която придаваш на отглеждането на децата днес , твърде остър проблем на съвременното бг общество...
А новият ти аватар е чудесен , прилича на приветливо гостоприемно слънчице !
Приятна вечер !
:)))