Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2008 09:20 - НАКЪДЕ Е ТРЪГНАЛ СВЕТЪТ – Карел Чапек
Автор: vmir Категория: Забавление   
Прочетен: 4389 Коментари: 22 Гласове:
0

Последна промяна: 19.12.2008 09:24


            Пред пещерата беше тихо. Размахали копия, мъжете още в ранна утрин потеглиха по следите на стадо елени; през време на отсъствието им жените беряха боровинки из гората и екливите им викове и високото им бърборене само от време на време долитаха насам; децата джапаха някъде долу из рекичката — впрочем кой ли можеше да ги опази тия дечурлига, тая пакостлива и дива сган. И ето в чудна­та тишина старият първобитен човек Янечек дремеше под топлите лъчи на октомврийското слънце; собствено той хъркаше и свиреше с носа си, но се мъчеше да се пред­стави, като че ли не спи, а пази пещерата на племето и е пълновластен господар над нея, както се и полага на един стар главатар.

            Старата Янечкова беше проснала една прясно одрана меча кожа и се беше заела да я почиства с парче остър кре­мък. Тая работа трябва да се извърши най-добросъве­стно, педя по педя — а не както прави това младата, мина през ума на старата Янечкова; тая лудетина ще я остърже надве-натри и ще хукне при децата да се глезоти и мляска с тях... Тя и кожата ще трае толкова я, мисли си старата Янечкова, къде ти, ще се спари и ще се скапе; ама аз няма да й се бъркам в нищо, зарича се ста­рата Янечкова, щом синът си мълчи и не й казва нищо... Което си е право, младата никак не умее да пести. А виж, тук пък кожата е пробита, ето на, точно в средата на гър­ба! Леле, недоумява старата, кой ли е бил тоя умник, та е промушил мечката откъм гърба? Ето сега цялата кожа отива на вятъра! Моят никога няма да направи та­кова нещо, възмущава се бабичката, той винаги ги улуч­ваше в шията.

— Ооох — изохка в тоя миг старият Янечек и потърка очи. — Още ли не са се върнали?

— Ами — измърмори старата.  — Ще има да чакаш.

  Хе — изпъшка дядото  и  запремига  сънен. — Тя, тяхната, е лесна. Ами. А жените къде са?

— Да не съм ги пасла? — изръмжа старата. — Хойкат някъде, къде ще са.

— Ох-ох-ох — прозина се дядо Янечек. — Хойкат ня­къде. Вместо да, вместо да, кажи го де, такова. —Така е то. Тая работа на нищо не прилича!

Замълчаха; старата Янечкова бързо и със злобна при­пряност стържеше суровата кожа.

— Знаеш ли — обади се Янечек,  като се почесваше замислено по гърба. — Ще видиш, че пак нищо няма да донесат. И как ще донесат: закъде са те с тия техни костени копия. — Колко пъти съм му казвал на сина: «Виж какво, няма толкова твърд и як кокал, че да става за ко­пие!» Макар да си жена, и ти ще признаеш, че нито кост­та,  нито рогът притежават,  как да го кажа — такава пробивност, разбираш ли? Удариш на кокал, е, и кокал с кокал пробива ли се, а? Ясно! А вземи каменното копие, ехее. — Вярно, не е лесно да се направи, ама за сметка на това пък излиза копие и половина. Ама той, синът, взема ли ти от дума?

— Така е — отвърна с горчивина    госпожа    Янечко­ва.— Не щат вече да слушат.

— Да не би да им  заповядвам нещо—ядоса се дядото.— Те от дума не отбират! Вчера, знаеш, намерих ей там под скалата един, ама да знаеш колко хубав плосък кре­мък. Стига само малко да го клъцнеш по крайчеца, та да се позаостри,  и става връх за копие — един път.  Взех го аз и го показвам на сина: «Гледай,    казвам, парче и половина, кво ще кажеш?» — «Е, да, казва той, но за ка­кво   ти е?»

— «Ами, казвам му аз, като го поокълцаш, ще стане за копие.» —   «Я  остави, тате,   рече ми той,  кой ще вземе да се пипка с тая работа? Нима няма в пещерата цели купища от тия боклуци, за нищо не стават; както и да се мъчиш да ги привържеш за копието, не могат да се закрепят, за какво са ми?»—Мързеливци - развика се силно старецът. - Днес вече никой няма търпение да обработи като хората едно парче кремък, там е работата! Разглезили са се! Разбира се, да направиш костен връх на копие, е лесна работа, но пък се и чупи лесно. Нямало значение, казва синът, счупи ли се, слагаш нов и свършено. Хубаво, ама докъде ще я докарат така? Час по час да си сменяват ко­пията! Кажи де, кога се е чувало такова нещо? Едно вре­ме с един солиден връх от кремък карахме години! Ти слушай мене, ще видиш, че един ден ще се върнат към на­шите изпитани каменни оръжия! Затова ги събирам аз, къде що намеря, ще го скътам; стари стрели и чукове, и ножове от кремък — боклуци било това!

Старият човек чак се задушаваше от мъка к възмуще­ние.

— Тъй е то — обади се баба Янечкова, дано го разтуши. — Същото е и с кожите.   «Мамо, казва ми младата, защо било нужно, кай, да се остъргва толкова кожата, жалко било за труда. Я опитай, казва, веднъж да обра­ботиш кожата с пепел, поне няма да мирише.» — «Мене ще ме учиш ти — сопна се бабичката на отсъствуващата снаха, — знам си аз работата! Открай време само сме ги стъргали и какви кожи ставаха! Е да, като си скъпиш тру­да,  то  се знае — само  да  изклинчат  от  работа гледат! Затова все нещо измислят, все нещо променят...  Да щавиш кожи с пепел. Де се е чувало таквоз нещо!

— Точно така — прозя се Янечек.— Кога ли са приз­навали за хубаво онова, което сме правили ние. Не били, кай, удобни за държане каменните оръжия. Не отричам, ние не държахме толкова на удобствата; а днес — сакън, сакън, да не ви излязат пришки на ръчичките! Кажи ми ти сега, накъде е тръгнало всичко и докъде ще я докарат? Вземи днешните деца. «Остави ги бе, дядо, казва снахата, да си играят.» Хубаво, ама какво ще излезе от тях един ден?

— Поне да не вдигаха такава гълчава — оплака се ста­рата.— Невъзпитани са до немай-къде!

— Това  е то днешното  възпитание — заяви  старият Янечек. — А като река понякога да кажа нещо на сина, той ще ми отвърне: «Ти не ги разбираш тия работи, тате, днес е друго време, друга епоха — то дори и за костените оръжия не можело да се каже, че били последна дума. «Един ден, казва, хората ще измислят още по-инакъв ма­териал.»—Ето това, знаеш ли, вече е прекалено: като че ня някога някой е виждал друг, по-здрав материал от камъ­ка, дървото и кокала! Сега вече и ти самата, макар и да си една глупава жена, трябва да признаеш, че — че — че това минава границите на всичко!

Янечкова отпусна ръце в скута си.

— Ами откъде — каза тя — се вземат у тях всичките тия глупости?

— Абе, казват, че сега това било модерно — фъфлеше беззъбият старец. —Моля ти се, ей там, в тази посока, на четири дни път оттук, се домъкнало някакво ново пле­ме, една такава чужда паплач, и те ужким така ги пра­вели тия работи... Та да знаеш, от тях са всичките ди­вотии на нашнте. И костените оръжия, и всичко. И дори — дори ги купуват от тях — развика се той ядосан. — Срещу хубавите ни кожи! Като че ли някога от чужден­ците е идвало нещо свястно! Не бива да има никакво вземане-даване с тая чужда сбирщина! И изобщо добре да се помни това, което са ни завещали нашите прадеди: появи ли се някъде чужденец, връхлитай го и го очи­ствай. Така си е открай време: какви ти там церемонии, трепи ги наред.— Ех,тате, казва синът, днес условията са други, сега се въвежда размяната на стоки... Размя­на на стоки! Като утрепя някого и му взема всичко, кое­то има, давам ли нещо срещу това — защо ми е притряб­вала някаква си там размяна? — Ех, тате, казва синът, за това се плаща с живота на хората, за тях било жалко! — Там е цялата работа: жалко било за живота на хората!

— Такива са те, днешните им схващания — мърмореше недоволен старият човек. — Бъзливци са те, там е рабо­тата. Жалко, кай, за убитите хора! Ами я ми кажи ти, си­не майчин, как ще се изхранят толкова хора един ден, ако не се избиват? Те и сега елените са малко, пущините, че после ли! Гледай ги ти, за човешкия живот им е жал; а традициите не зачитат, прадедите и родителите си не ува­жават... И това ако не е разложение — възкликна възбуден дядо Янечек. — Оня ден гледам, някакъв сополанко драще с въглен по стената на пещерата изображение на бизон. Аз го пернах по главата, а синът казва: «Остави го бе, тате, виж бизона, като жив го е докарал!» — Е, това вече на нищо не прилича! Кога е било децата да хайлазуват така? Като нямаш друга работа, момче, вземи пар­че кремък, па го окълцай, а не да рисуваш бизони по сте­ната! Кому са притрябвали тия идиотщини?

 Старата Янечкова строго стисна устни.

— То да бяха само бизони — отрони тя след малко.

— Че какво друго? — попита дядото.

— Ами нищо — въздържаше се Янечкова, — срам ме е да го кажа... Знаеш ли — реши се тя изведнъж, — тая сутрин намерих... в пещерата... парче от мамутски бивен. Изрязан като... като гола жена. И гърди, и всичко си има, разбираш ли?

— Не думай — смая се старецът. — Че кой го е из­рязал?

Янечкова възмутено сви рамене:

— Де да знам. Трябва да е някой от младите. Аз я хвърлих в огъня, но... Ей такива гърди имаше. Тфю!

—.... Е, бива, бива, ама чак толкова — едвам можа да каже дядо Янечек. — Каква извратеност! Знаеш ли, така е само защото са се хванали за кокала! Такива мръ­сотии на нас никога и през ума не са ни минавали, те, тия неща, от кремък не могат и да се изрежат. Ето накъде оти­ва работата! Това са те, техните изобретения! Все ще из­мислят разни работи, все ще правят   нововъведения, до­като    развалят и унищожат всичко.  И ще видиш — в пророческо изстъпление извика първобитният човек Яне­чек, — тя, тая работа, дълго няма да кара!

 

Превод от чешки: Светомир Иванчев

 

 



Тагове:   накъде,   Чапек,


Гласувай:
0



1. krotalka - Вечната борба!
19.12.2008 09:46
Млади срещу стари. Прогреса срещу традициите!
Така си е от как свят светува...

Нека не забравяме, че сме били млади!

Поздрави Командире!
цитирай
2. vmir - Привет, Кроти!
19.12.2008 10:40
Отново съм съгласен с теб. Избрах този разказ заради днешните протести на студентите, които май не се ползват с много голяма обществена подкрепа. Дано да изкристализира за всички ни нещо от тези протести, за да спомогне да си изясним като общество към какво реално се стремим...
цитирай
3. krotalka - Повечето хора ги подкрепят!
19.12.2008 11:06
Ядосвам се, че маса "политици" с поувяхнала слава и популярност, се опитват да се намърдат и да опорочат всичко!
Студентите са сила, но не съм сигурна, дали и те самите вече са го осъзнали!
Спомням си протестите във Франция...
Това е предимството да си живял по-дълго...

Ето нещо "старо", но актуално!

http://www.vbox7.com/play:29d0dbc2
цитирай
4. vmir - Да, Кроти, били сме 9 милиона както казва песента,
19.12.2008 13:22
сега сме 7 милиона, а на котараците не им пука, че мишките намаляват. Но аз не намирам нищо странно в това, защото котараците се бивши и бъдещи мишки. Затова повече ме е яд на мишките...
цитирай
5. hara73 - Чапек е любимец на баща ми....
19.12.2008 13:40
от както се научих да чета ,ме караше да чета от дебелите му книги .Благодаря ти че ме накара да си спомня ,но и примера си го бива ,винаги е актуален ...Поздрави .
цитирай
6. vmir - hara73, не съм познавач на Чапек, но малкото, което
19.12.2008 13:53
съм чел от него през годините, ме е изпълнило с най-дълбок респект и впечатления за аналитичност, прозопливост и реалност. Той е един от малкото интелектуалци, който посочва точно причините за теоретичната несъстоятелност на "научния" комунизъм далеч преди комунизмът да се разпространи по света.
Благодаря ти.
цитирай
7. voinov50 - О, времена, о, нрави...
19.12.2008 14:19
че и тогава, че и днес...
И кой и кога ли е закрилял изкуството??!
Весели и щастливи празници!!!
цитирай
8. vmir - Привет, Войнов,
19.12.2008 14:29
проблемът явно е свързан с пещерната действителност!

Весели празници и успех!!!
цитирай
9. анонимен - Привети и от мен!
19.12.2008 16:24
Така е, старите все си говорят за „доброто старо време”, когато са били млади, а младите не си дават сметка,че са бъдещите стари...
А светът в изглупяването си /фонът ми подсказва някак си това/ е тръгнал за ...в посока : разказа !
Благодаря ти за патешкото жълто, то поне развеселява!


цитирай
10. vmir - Благодаря, сладка Вишничке!
19.12.2008 17:16
Приятна вечер!
:)))
цитирай
11. iliada - vmir
20.12.2008 00:37
Хубав разказ си подбрал,тъкмо днес имах спор с младото поколение!:)
Всичко се повтаря и така от както свят светува!:)
Благодаря ти!:)
цитирай
12. vmir - Благодаря, Илияна, разказа е не само добър, той е прекрасен,
20.12.2008 01:09
необходим и суперактуален. Аз не го приемам като констатация или повод за измъкване от проблемите, приемам го като теб – като спор, без който няма как да достигнем и заслужим съгласието и спокойствието, които толкова много ни липсват. Ако постигнем подходящия диалог между поколенията, ще постигнем и диалога в тях, а това на практика означава – повсеместна сговорчивост и неподатливост на трудностите.
цитирай
13. iliada - Умник си командире!
20.12.2008 01:13
Напълно съм съгласна с теб! Благодаря ти!Дано!:)
цитирай
14. vmir - Благодаря, Илияна!
20.12.2008 01:51
Вярвам, че ако не сме толкова скъпи на усилието да се изслушваме, няма начин да не се разберем...
Дано! :)
цитирай
15. iliada - Да така е !
20.12.2008 08:23
:)
цитирай
16. compassion - Генерациите се различават
20.12.2008 17:09
но подсъзнателните мотиви за новите проблеми са все старите. Човек има все същите нужди, някои от които, удовлетворявани по различен начин. Което помага е да се научим да се слушаме, което vmir казва и да не слагаме знак за равенство между възраст и мъдрост.
"Природата е пълна с непоследователност. Понякога поставя глава на старец върху млади рамене, друг път – пълно с жар сърце под леда на осемдесет години."
Емерсон
цитирай
17. feq - Интересен паралел си направил, Воймир!
20.12.2008 17:45
Откакто свят светува,
Човека ще се радва,
ще тъгува,
ще обича
и ще мрази,
ще се издига нависоко
и ще пада...

Уви,... това е КРЪГО/вратът/...
цитирай
18. vmir - Compassion, Феичке,
20.12.2008 17:52
казвате толкова хубави неща, че едва ли си заслужава риска да ви допълвам с коментари.

Благодаря ви и приятна вечер!
цитирай
19. bovari - "....тя, тая работа, дълго няма да кара!"
20.12.2008 21:10
Чапек разказва един оптимистичен вариант за общуването между поколенията.
Прочитайки разказа сутринта, през деня си отговорих на въпроса "Накъде е тръгнал света"

Днес светът е тръгнал на погибел. Може би е крайна моята позиция, може би, тя е емоция от вчерашния ден, в който видях няколко разтърсващи картини, за които утре ще пиша в блога.

Поздрави!;)
цитирай
20. vmir - Привет, Бовари!
21.12.2008 00:41
Винаги ми е харесвал твоя поглед, ще ми е интересно да прочета виждането ти, аз лично предпочитам да избързам да заложа на оптимистичния вариант, пък да става каквото ще след това... Благодаря ти! :)
цитирай
21. tomich - Мъдрият Карел Чапек!
21.12.2008 16:30
Този разказ на Чапек е много мъдър. Самото заглавие "На къде е тръгнал светът" може да се тълкува и в оптимистичен и в песимистичен вариант. Оптимистичният е ясен и посоката е ясна. А песимистичният? Защо ли ми се струва, че мъдрият и прозорлив Чапек е искал да ни каже, че и двата варианта са еднакво възможни?Ако няма баланс в най-широк смисъл между двете поколения току-виж сме се върнали към кокалените или кремъчните копия...И сега се наблюдават някои подобни симптоми и тенденции, в преносен смисъл естествено,като например "срамежливите открития" на г-жа Янечкова, "глобалните" разсъждения и първобитните принципи на стария Янечек ...Представям си как щеше да реагира този Янечек, ако узнаеше за хомосексуализма. Е това гениялният Карел Чапек е пропуснал! Но са достатъчни и другите поуки...

Поздрави и весело прекарване на празниците, Воймир!

цитирай
22. vmir - Привет Томич!
21.12.2008 16:55
Много убедително излагаш тезата си и ме принуждаваш да се съглася за двупосочната възможност с уточнението, че става дума за краткосрочен и средносрочен план. По отношение на дългосрочния план, оставам оптимист, с надеждата, че ако не ние, децата и внучите ни, то поне техните внуци ще направят относителна крачка напред.
Благодаря ти и весели празници!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vmir
Категория: Политика
Прочетен: 4093284
Постинги: 672
Коментари: 10309
Гласове: 54870
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031