Всяка сутрин капитан Бовюсон тръгва на война. Пре­гръща жена си. Дава последни напътствия на своя снабдител, който в размирно време поема длъжността управител на бакалия „Бовюсон и син"... Оставя за­вещанието си в чекмеджето със сардинени кутии и ту­такси: сбогом. Топовни гърмежи отекват в сърцето му и автобусът потегля навреме.

     Някъде по път, в кафяво-зеленикавата утрин, мириз­мата на какаов прах запълзява към непоколебимите лигавици на хората от войсковата част.

     Капитан Бовюсон купува първия сутрешен вестник. Алилуя! Благодаря, армейски боже, войната не е из­бухнала тази нощ без него. Почакали са го. От този момент нататък, каквото ще се случва, да се случва. Капитан Бовюсон е смлял своите кифлички. Обръснал се е. Чиста риза обгръща неговия нов новеничък кураж. За упражнение на ръката той разстрелва - с поглед - не твърде усърдния контрольор на автобуса.

     Пристига  в генералния щаб, където съгласно заповедта му всичко е готово за големия бой. През прозо­реца вижда как в двора бойната формация за ударни действия на градинарите копае окопи за лалета. През нощта  мастилниците са заредени със симпатично ма­стило.  Пишещите  машини  са  дегизирани  като  нощни лампи, а шифърът на касата с аперитивите и тази сут­рин е сменен.

     Могат да заповядат. Ще им покажем страната! Ка­питан Бовюсон стрелва мълниеносен поглед към швей­царския си часовник, чиито цифри са разместени за заблуда на разузнаването. Часът е двадесет и един преди обяд, а тях още ги няма!
     И този път врагът се измъква. Вече тридесет години продължава това всекидневно малодушие. Благодаре­ние на бдителността на капитан Бовюсон, на майор Гмюр, на полковник Бортале, ясно, но цели тридесет години, много е. Пет пъти сменяха картата, на която бяха закрепени знаменцата Нестле. (Капитанът е ак­ционер.)

     Ако ще идват, да идват! На човек му писва да я пе­чели, без да я прави тази проклета война!

     Раздразнен от лумбагото, което му се полага по ранг, упоен от първата пура, капитан Бовюсон отваря внезапно прозореца и фронтално на една майска пче­ла в благодарствен набег, зинва колкото му глас дър­жи: „Господа англичани, господа монголци, турци, гватемалци, буфианци, бранденбургци, стреляйте пър­ви! Стреляйте, дявол да ви вземе!"

Превод от френски: Стефка Боева

 

 

Ей на това му викам неутралитет – да не ти пука с кого ще се запукаш!
:)))

Приличами на малко дете, което мечтае да воюва!

Нека войните да са само в мечтите!

аз пък мога да напиша разказ (мога ли наистина?) за това, как всичко ни сварва неподготвени

прекрасен избор!

Какво ли би било, ако войните бяха единствено в мечтите???

Как да сме готови като този капитан, като никога не сме наясно любимец ли ни е, герой ли е или е просто велик тоя дето ни е запукал. И нали до един сме юнаци, докато напрегнато разсъждаваме по въпроса, запукваме всичко живо около себе си.

Интересна ще ми е и твоята версия.

е като изкуството да отгледаш английска ливада - това си мисля аз. необходимо е усилие всеки ден, макар и дребно, макар и скучно, което да полира до съвършенство едно умение или знание. нужна е и любов, макар и само капка. или даже по-добре да е капка, а не потоп.

досадни и скучни занимания, да прогониш опонента си на далече като го псуваш, плюеш и ругаеш?
:)))

се осмелява да изпълнява ролята на опонент?

:(((

Евала на съпругата, Воймир, аз като една забързана домакиня си вземам поука за стоическото й търпение. Представяш ли си 30 години да получаваш всеки ден такава прегръдка?!Не знам кога е писан този разказ, но погледнато от по-различен ъгъл е доста актуален, че бедна ни е фантазията колко лудост има около нас, този поне е от тихите, макар и в края не толкова, дори е толерантен и дава шанс на „врага” да стреля пръв. Пази Боже, че никой не е застрахован от прехлопване на дъската...” За упражнение на ръката той разстрелва - с поглед - не твърде усърдния контрольор на автобуса.” Желанието дели мисълта от действието, не дай си Боже да се амбицира в осъществяването му...А на днешния ден за просвещение - Богоявление, нека всички именици бъдат честити, а ние да отправим молитва за разум и мир в действията на всички ни!А в такива, наглед луди истории и в живота, често има мъдрост, своеобразно предадена ни свише!

Лек ден от мен!:)

Невероятни разказчета публикуваш в блога си и
това много ме забавлява!Доста ирония има в поредното !Мисля ,че разказчето си го бива!
Благодаря за чудесния избор!

"Ако ще идват, да идват! На човек му писва да я пе­чели, без да я прави тази проклета война!" В това изречение е закодирано посланието за смисъла на живота на този чавек. Той се чувства напразно изживян без реализация (о,ужас, даже и чрез война, но с някакъв реален израз). Той е готов, толкова старателно се е подготвял години наред, вече е като презряла круша, заплашваща да падне от дървото безсмислено; "фронтално на една майска пче­ла в благодарствен набег, зинва колкото му глас дър­жи: „Господа англичани, господа монголци, турци, гватемалци, буфианци, бранденбургци, стреляйте пър­ви! Стреляйте, дявол да ви вземе!", т.е. придайте смисъл, иначе за какво е било всичко. Абсурдна форма на изразяване на най-човешкото у човека - желанието да е полезен, да постигне нещо в живота си, трудът му да има смисъл и да бъде приет благодарствено.

може да звучи разбиващо, обаче представяш ли си пък каква е радостта всяка вечер при завръщането му жив и здрав??? Не мислиш ли, че не човекът е чак толкова луд за връзване, колкото професията му, която изисква лудостта му? Я си престави военен, който при всяка среща с врага започнва да хамлетува: “Да го убия ли, или да не го убия?”.
Благодаря ти, лека вечер!

Мисля, че ти изрови възможно най-дълбокия смисъл на разказчето - онзи напиращ с времето абсурд, който узрява невидимо у нас и нерядко изненадва не само околните, но и самите нас! С този абсурд човекът е луд, но не е ли самата война лудост? А всяка война започва с желанието да принесеш полза и да я приемат с благодарност (както казваш)! Обаче нещата изглеждат ужасно различни в началото и в края. Главно за непосветените, но пък те си избират кого и накъде да го следват...

Тоз човек,цели 30 години живее с халюцинацийте си,че и превръща и най - дребното от реалността си в част от тях:)))
Ти не си ли срещал такива хора,вмир?Аз съм!:))))

Не знам, но 30 години ефективна военна служба?
Още повече капитан, където срока би следвало да е още по-малък. Затова се чудих кога е писан разказа, като че ли нашия герой отива всеки ден на някакъв "домашен стационар", където има и вид трудова терапия: виж, вози се в обществен транспорт, садят лаленца, нощните лампи, а най-вероятно самия му син е "снабдител"-я на собствената му бакалия...Може и да греша, но имай предвид изходната ми позиция.
Приятна вечер и на теб!

полковник, в смъсъла да превръща подробностите в част от реалността, както я вижда в шантавото си въображение. За разлика от героя в разказа, моя познат беше нахъсен еднопосочно срещу запада и срещу "цитаделата му" - САЩ до степен, че намразваше смъртно всеки, който не можеше да "разбере", че западът прави всички войни по света. По същата причина този тип меко казано вгорчи живота на доста хорица, чиято вина беше единствено в това, че не искаха да допуснат, че в българската армия може да има откачалници и го вземаха за нормален.

капитан единствено във въображението си. Че ти му даде доста добра диагноза, и ако аз ти възразих донякъде, това беше в контекста, но не и по принцип. Разбирам, че като жена ти е трудно да си обясниш лудостта, наречена война, но тази лудост съществува и няма дори общоприета идея как би могла да бъде избегната. Според личното ми мнение войната е изблик на натрупана самонадеяност и неадекватни представи, които се заплащат с човешки живот. И тази неадекватност не е само на политиците, а и на народа, който в половината случаи хуква като гламав да се трепи без да се интересува защо.

Съгласих се...След последните ти два коментара вече не ми се струва толкова невероятно.
Войната отключва най-нисшите страсти у хората като стадността, жестокостта, опиянението от властта да причиняваш болка, да отнемаш животи и води до пълно обезчовечаване, където липсва нормалност и разум. Бич и ужас на всяка историческа епоха!

Благодаря ти!

като на този капитан (който намирам за симпатичен в сравнение с други) и най-тежките като на полковника, за който споменах, отклонения се проявяват и без война. Този, за който споменах също не беше участвал във война, но вродената му мегаломанщина в комбина с професията му се бяха отразили така зле, че ангажиран с въображаеми глобални и национални начинания, прегази като на шега родата на жената, с която се беше събрал, изолира или я скара с всичките й роднини, прогони децата й надалеч, разпродаде й имотите, угои я но невъобразимост, и след като я докара до 3 тежки инсулта, я заряза сама и безпомощна. Пази Боже от такива професионални “защитници”, след които трева не никне! А й се кълнеше в "Любов до гроб", пфу...

Шегата настрана - Швейцария е неутрална,но има много надеждна армия.Всеки шв.служи няколко седмици (7?)редовно,после го скъсват от военни сборове и запаси всяка година - до 50 годишна възраст и никой не може да се отърве.Всеки шв.държи и поддържа в дома си пълно бойно снаряжение плюс автомат с 30 патрона.Някои дотолкова свикват с оръжие,че след демобилизация си купуват лично оръжие.Такива са "миролюбивите" швейцарци.Защото знаят, че войната не е нещо добро или нещо лошо и ако дойде не можеш де й излезеш с лозунги. Кресливото "миролюбие" изобщо е фалшив вопъл на леви "интелектуалци" и абдали, повлекли се по демагогията на червени агитатори. Някои ценности са по-скъпи от мира и за тях трябва да се воюва. Най-малкото за да се брани свободата. Швейцарците то знаят.