Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01.2009 22:58 - ДА СИ ЪПДЕЙТНЕМ ПРЕДСТАВАТА ЗА ТОАЛЕТНА, А?
Автор: vmir Категория: Забавление   
Прочетен: 1747 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 19.01.2009 12:01


Да се смея ли, да плача ли? Никак не става. Не, защото не ми е смешно, не и защото не ми е тъжно. Май започвам да схващам как се става истерик. Когато имаш чувството, че не всичко ти е съвсем ясно, а несъизмеримо по-неинформирани люде не се колебаят да се произнасят от твое име с апломб на последна инстанция. Ето, и сега, само преди броени минути, някакви умници даряват на чехския посланик тоалетна чиния – седяща, бяла, и придружават подаръка си с разяснението, че е обидно за Европа да не се знае, че прехода от клечаща към седяща поза в родината ни е започнал преди повече от 100 години!

            Е, да, ама – не!!! Преходът може да е започнал преди 100 и кусур години, ама подаръкът веднага разкрива, че не е свършил, защото по света върви точно обратния преход – от седяща към клечаща поза. За неосведомените ще поясня, че този обратен световен преход се дължи на доказаната по-голяма здравословност на клечащата поза, реабилитирана от най-богатите платци, в името на здравето си, разбира се. В частност, доказано е, че при седящите процентът на заболелите от рак на дебелото черво е съществено по-висок отколкото при клечащите, ама нали у нас се приема като белег на цивилизованост и просперитет скъсването с клечането, кой да се интересува от такива антипрестижни дреболии”!?

            По подобна логика, завихри се лют спор у нас тоалетна ли е родината ни или не е, само дето почти забравихме, че преди да спорим за нещо, доста полезно би било преди това да се заинтересуваме какво е това нещо. За мен лично, тоалетната е едно специално местенце, което неведнъж ме е спасявало от най-неописуеми притеснения, истински мъки и нежелано влизане в ролята на танцьор - доколкото танцът на улицата е един удачен начин да отложиш поне за малко момента на неоосъществимото облекчение. Място, откриването на което съм благославял и преживявал като усещане за върховно щастие, а липсата на което ме е хвърляло в ужас или ми е предизвиквало незабравим мираж посред незапомнено люта зима. Забелязъл съм още, че респекта ми към тоалетните се споделя не само от домашните ми, но и от гостите ни. Казвали са за домашната ми тоалетна, дословно: “Като вляза в тоалетната ви, не ми се излиза!, а други, без да го заявяват го правят. Само не мислете, че е с позлатени дръжки или нещо подобно, не – скромна си е. Но си е чистичка, с чистички плочки, с приятно осветление, топлоизолация и най-същественото – вентилатор, който за минута заменя въздуха със свеж, като засмуква от тоалетната и изпраща в комина.

            Разбира се, има много по-луксозни тоалетни от моята, има и ухаещи на жасмин и лавандула или на цветна градина, и след гореспоменатите преживявания, предполагам, че такива би трябвало да предизвикват усещане за попадане в рая, или, ако се лъжа в това, поне да не предизвикват по никакъв начин асоциация за срам, неудобство или дискомфорт.  Обратното - срамното в една тоалетна би могло да бъде единствено обратното на всичко, което вече споменах, и по тази причина, няма нужда да се повтарям с обратен знак.

            Като вземем предвид, че европеецът като правило отдавна е забравил неприяттните ухания на тоалетните си, негодуванието от асоциирането на родината ни с тоалетна, свидетелства на първо място (точно както и подаръка с който започнах), за състоянието на собствените ни тоалетни. Второто, за което свидетелства, е нежеланието и болката ни да използваме тоалетните си като мярка за състоянието на държавата ни. Но, това е по-скоро предположение, отколкото доказано твърдение защото, на един недочут от политиците избирател може да му е криво и болно, но подхожда ли същото на политик, избран да отстоява решения на проблемите им? Не вярвам. Такава реакция на политик по-скоро ми намирисва на ярост от напомнянето, че е длъжен да прави такова нещо за избирателите си, което излиза извън намеренията или собствените му представи за политика. Нещо като платформата”: “Да стана аз един път министър, пък ще ви ....... тогава!И не мисля, че измъкването от тези задължения трябва да се осъществява с цената на такова недвусмислено отношение към състоянието на държавата и политиците ни.


 Ама, че тоалетна, да хвърля в ужас момичетата!





Тагове:   ЪПДЕЙТНЕМ,


Гласувай:
0



1. dessykg - Харесва ми тази гледна точка
16.01.2009 23:25
Четох доста коментари по въпроса и тук, и в други сайтове.
Хората са станали толкова тънкообидни напоследък, че направо е жалко и смешно. А за самоирония не са и чували най-вероятно.
Но това е най-обикновен белег на чувство за малоценност.
Всички европейски страни са представени по такъв преувеличен, сатиричен начин. Какво да кажат горките англичани, като тяхната държава даже липсва на "картата" на Европа.
За мен всъщност има логика в представянето на всяка една от държавите.
Ако се замислиш, кое ти оставя най-голямо впечатление при посещение в друга страна - обикновено най-позитивните и най-негативните спомени остават най-дълго. Е извинявай ама за какво да говорим в една държава, в която едва преди няколко месеца едно село се сдоби с ток, а колко все още нямат канализация?!
цитирай
2. vmir - dessykg, споделям напълно!
16.01.2009 23:44
Благодаря за поясненията!
:)
цитирай
3. vmir - Показаната тоалетна май не се покрива много с родната представа.
17.01.2009 16:00
Две момичета изпищяха за половин минутка от тази шведска тоалетна, нетолерантна дори към личното притежание на прахче...
цитирай
4. dessykg - Хахахаааа
17.01.2009 17:14
Мноо яка тоалетна.
Няма толерантрост за мръсотията :)))
цитирай
5. vmir - dessykg, май излиза, че тази точно тоалетна не е подходяща за нас! :(
17.01.2009 23:32
:(
цитирай
6. dessykg - Е не,
17.01.2009 23:59
нали на всички стана ясно, че още си караме със селския кенеф, където почистването става посредством зариване и изкопаване на нова дупка
(многозначително повдигам рамене)
цитирай
7. vmir - Ох, ох, колко безсмислен труд кипи само!
18.01.2009 00:12
И защо? Да се поддържа илюзията, че нещата са ОК!
цитирай
8. dessykg - Неее,
18.01.2009 00:30
труда се полага, защото в един момент фекалиите излизат на повърхността и започва много да мирише. Това е.
Егати и метафората, ама си е жива истина.
Не бих искала да се задълбочавам в политически коментар, защото инфото ми е доста повърхностно и откъслечно. Но като страничен наблюдател просто ми се струва, че с обикновена смяна на правителството няма да се оправим. Хората на политическата сцена са от години едни и същи. Да не кажа, че повечето са от един и същ контингент, само малко пребоядисани. НДСВ докара малко свежа кръв, ама тия бидеха много бързо помляни от системата. Докато се окопитят и хоп в кюпа.
Кристина говори за гражданско общество и лична революция в този постинг: http://krissstina.blog.bg/viewpost.php?id=278169
Ето от тук трябва да тръгне промяната - самосъзнанието. За гражданско общество се говореше и преди 11 години, когато бях студентка. Но и тогава, както и сега, сякаш е очаква някой да ти внесе това гражданско общество от вън. Е не става. Съжалявам, ако нагласата за промяна е няма в главата, то никой не може да ти я насади.
Ще ти дам пример (извинявам се, че коментара стана дълъг), когато влизам в магазин или заведение винаги поздравявам. Един мой приятел ме пита защо го правя, като никой не ми отвръща, че даже ме гледат странно. Отговорих му, че нищо не ми струва да бъда учтива и усмихната, живота и без това не е лесен на никой. Все ще дочакам деня, в който по-често ще се случва да ми отговарят на поздрава.
Аз все пак съм оптимист :)
цитирай
9. vmir - Dessykg, много ми е близко и разбираемо което пишеш.
18.01.2009 09:14
Също и диалога на Кристина. Приятеля й от чужбина си остава типичен апатичен българин в разсъжденията си. Да, няма една единствена причина, няма и едно-единствено нещо, което да ни помогне. Самосъзнанието – съгласен, много съм го повтарял, но дори и тази вярна констатация нерядко се обръща срещу самите нас. Не можем до безкрайност да даваме или искаме от себе си едно и също, рано или късно, ако не се получава нищо, на човек му писва и все на някого или на нещо казва: “майната му” Всъщност, това е естествено. Естествено е да спреш да поздравяваш онези, които биха те поздравили само по служебно задължение, особено, ако това се превърне в повод за пренебрежение към теб. Много пъти съм се сблъсквал с този феномен – поздравявам, а мен не ме поздравяват, спирам да поздравявам, започват да ме поздравяват. У нас, уви, има немалко хора, които спират да те уважават, започнеш ли да се държиш човешки и приятелски с тях. Но това според мен доказва, че равенство в живота е невъзможно, всеки трябва да търси и отстоява преди всичко своето лично място и правата си, а лошото нашенско допълнение е самозабравата или забравянето, че и останалите имат права. Немалко лошо е и обратното – когато позволяваме прекалено много “права” на някого. Девиза, който съм си изработил за такива ситуации е: “Мярката му е майката”. Благодаря ти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vmir
Категория: Политика
Прочетен: 4092728
Постинги: 672
Коментари: 10309
Гласове: 54869
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031