През лятото на 1990, както много други, бях разпънал палатка на жълтите павета срещу партийния дом в подкрепа на стачката на студентите срещу неясните обяснения за танковете на тогавашния президент Младенов. Събирах подписи в подкрепа, обикновено, до около 1-2 часа след полунощ, и затова лягах късно. Една вечер към полунощ дойде много приятно момиче от Плевен, и показа жив интерес към протестите. Разбрах, че сутринта щяло да има кандидат-студентски изпит в Университета, и понеже се задържа и явно нямаше намерение да тръгва на никъде,  започнах да го агитирам да влезе в палатката ми, да затвори зипа и да се наспи хубаво, за да бъде с ясна мисъл на изпита сутринта, а аз ще пазя отвън. Момичето обаче предпочете да си остане на единия от разтегателните столове пред палатката, а аз се притесних сериозно, защото от опит знаех какво значи да не спиш преди изпит и да грохнеш за сън точно когато дойде време да приложиш знанията и аналитичността си. А това беше не какъв да е, а кандидат-студентски изпит, който тогава беше един за годината и нямаше как да повториш.

Около 3 часа след полунощ намерих за най-целесъобразно да се оттегля в палатката и да оставя момичето навън само, за да му дам шанс да поспи поне на стола. Предложих му одеалата, но, доколкото си спомням, май не прие нито едно от тях, според мен не искаше да тежи с нищо на протеста, към който изпитваше очевиден респект, май искаше  просто да го огледа и почувства. Преди да си легнем обаче, ходихме на минералните извори да пием и да си налеем вода, бяха точно насред останките на старата римска баня, не където са сега. Там намерихме забравен часовник с масивна златна или позлатена верижка, вероятно тежеше около 100 грама, имаше будни само в 1-2 палатки и нямаха идея чий е часовника, момичето обеща да пита, ако някой мине край палатката, след което си пожелахме лека нощ, аз с голяма неохота дръпнах зипа на палатката, за да оставя момичето само със себе си на безлюдния площад само на два метра от мен.

Въртях се може би около час-два преди да заспя, защото ми беше ужасно криво аз да спя удобно, а момичето преди съдбовния си изпит да прекара нощта на стол, но това беше волята му и аз не виждах какво повече можех да направя, след като агитациите ми не дадоха желания резултат. Трябва да съм заспал едва към 5 часа, защото се събудих късно - към 8,30, много хора вече щъкаха навсякъде, момичето беше тръгнало за изпита си, но часовника блестеше закачен на оградното въже до палатката ми, а аз почти моментално забравих за него, защото се втурнах да вадя тетрадките, за да не пропусна подпис на някой от минаващите. Помня, че случайно мернах часовника още 1-2 пъти до края на деня, но обслужването на кротката опашка от желаеши да подкрепят подписката не ми позволи да отида до него, за да го огледам на светло и отблизо.

Не знам какво е станало с часовника, не успях да го огледам, нито да разбера златен ли беше или само позлатен. Това, което никога няма да забравя обаче беше усещането за съпричастност и важност на протеста, толкова силни, че нито аз, нито момичето, нито хората, които бяхме запитали, нито онези, на които чувах в просъница как момичето показва часовника, нито някой от стотиците минувачи  през целия ден, не забелязах никой да задържи за дълго вниманието си върху лъскавия масивен часовник, всеки предпочиташе да чете многобройните призиви, материали и декларации, да чака кротко на опашка, за да се подпише в подписка, или да обсъжда някакви възможности.

Не знам кога е взет часовника, нито кой го е взел, защото забравих за него, преди да успея да го огледам на светло -  толкова бях уверен тогава, че никой, освен собственика му не би го взел. Това днес може да изглежда наивно, странно и глупаво, но тогава доверието и чувството за граждански дълг беше завладяло всички протестиращи, и се усещаше как бързо се предава на посетителите и новодошлите. И до днес не мога да си представя някой от всички тези ангажирани и интелигентни хора да е взел този часовник, ако не е бил негов. Усещането за ангажираност към каузата на студентите, за премахване на лъжата от живота ни, както и увереността, че можем да го постигнем, беше абсолютно несъвместимо с подобна постъпка.

Не така обаче мислеха повечето от колегите ми в службата. Онези, които четяха вестници, се самолюбуваха на увереността си на хора с мнение,  държаха да подчертаят, че си имат собствено мнение, и не позволяват да ги залъгват алчни за власт хора. В действителност, те просто преповтаряха огромния процент пълни измислици или цинични клевети на любимите си вестници: “На площада не се ходи от убеждения, а защото плащат”, “В палатките са криминално проявени, фашисти, екстремисти или наркомани”. И т.н. все цинични “обяснения” или абсурдни клевети, нерядко подкрепяни с ехидството, необходимо за предизвикване на подигравка и неверие, че човек трябва да е наивник или глупак, за да приема насериозно протестите. Всичко това така сигурно, безотказно и жестоко подменяше истината, че огромното мнозинство колеги не смееше да стъпи на площада, вероятно от страх да не им се случи нещо, или поне, за да не пострада репутацията им.  Моят пряк началник например, макар критик на БСП, със симпатии към мен, и на път през жълтите павета, се нуждаеша от близо месец да събере смелост, за да дойде да ме посети и да види как прекарвам отпуска си. За крайно негативния атестат, който си спечелих за години напред с “лежането на площада” не ми се говори от огорчение, защото беше възприет и от млади хора с претенции за независима преценка, които дадоха предпочитания на циничните клевети пред истината, в името на  която беше протеста. И до днес ме боли, че нито един от младите ми тогава колеги не се осмели да стъпи на площада, да поговорим там без дежурните в службата клакьори, истерици или циници, защото съм сигурен, че рано или късно след това, щеше да си даде сметка за злостта, на която може би неволно ставаше глашатай и разпространител. Според мен, те предпочетоха служебните бонуси и благосклонности пред желанието да си изяснят истината.

В действителност, не  беше необходимо особено голямо усилие, за да се види манипулацията и пречупването на волята за промяна и истина. Три или четири непредубедени посещения на площада в различни часове и дни можеха да дадат доста полезна информация по въпроса, на първо място, за пълната готовност на поне 90-95% от протестиращите да не пестят усилия за обясняване на исканията си спокойно, аргументирано  и толерантно към политическите пристрастия на опонента си. Оклеветяването на чистия и спонтанен опит за летене на гражданското общество и представянето му за криминален набег можеше да се забележи лесно по първоначалната изключителна доброжелателност и толерантност към палатките на младите социалисти, разположени в близост до протестиращите, в дългите нощи спорове с тях, както и с всеки, дошъл да поговори в рамките на един коректен спор. Щеше също да бъде забелязана и агресивността, с която някои обитатели на партийния дом пресичаха все по-често палатковото пространство, злобно ругаейки протестиращите или подритвайки собствеността им с явното намерение да ги унижат, изнервят и накарат да се откажат от добрия тон. Личната ми палатка беше удостоена с ритнците на известна червена културтрегерка и накрая палатката ми беше съборена от нея лично, без да съм я предизвикал с каквото и да било. Просто дамата се беше разфучала в една от поредните си истеричти кризи и гръмогласно се беше завайкала защо няма автомат сега в ръцете си да ни изтреби и не пропускаше да обещае следващия път да ни посети тежко въоръжена, за да разчисти площада от нас. Но вестниците не съобщаваха за десетките почти ежедневни подобни провокации, които бяха истинската причина за ескалацията на напрежението и нетърпимостта, а пишеха, че в палатките живеят криминално проявени типове, лумпени и екстремисти.

Изкривената картина на протеста в която той беше представян на обшествеността, разкрива начина, по който беше смачкан у нас и продължава да бъде мачкан духът на гражданското общество. С негова помощ онези, които стреляха срещу държавата преди 9.IX.1944г, останаха  герои, заради чиито заслуги децата им днес са също герои, очевидно от факта, че могат безнаказано да те плашат публично с разстрел (което е престъпление съгласно Наказателния Кодекс), а след престъплението си да ти се хилят щастливо титуловани като духовни водачи на нацията, а ти да легнеш повален от болка и обида, че са използвали протеста ти, за да те оклеветят като престъпник, че и да си припишат човеколюбие, защото ти прощават “великодушно”.  Това е истина до последния детайл и няма грам преувеличение, че зад фалшивата фасада на много от медиите се разиграва точно тази тактика и стратегия за мачкане духа на гражданското общество у нас.

Ще завърша описанието на събитието, с което започнах. В началото на август 1990г палатковия град беше вече достатъчно изтормозен от безкрайните провокации, клевети и дезинформации на обществото, с които от него беше прогонен духът на гражданското общество и беше превърнат в арена на почти ежедневни истерии. Една нощ той беше атакуван, превзет и сринат от органите на реда. Две седмици по-късно беше самозапален партийния дом, а два месеца по късно започна печално известната Луканова зима. Движението “В името на Истината” беше смачкано в името на лъжата, че имаме водачи, способни да ни преведат през катарзиса (катарзис – душевно пречистване от въздействието на трагично театрално представление) на ... всъщност, на нищото! 

Точно така – на нищото! Защото същата партизанска щерка, която заплашваше с разстрел мен или хора, чиито живот е бил лишен от бащина или дядова грижа, е не само недосегаема за българския Наказателен Кодекс, но и продължава да бъде кичена с всевъзможни суперлативи от уж свободните ни медии като духовен или поне морален стожер от първостепенна национална величина! Така очакваният катарзис беше отложен поради раждането на политическата чалга, в която децата на убийци заплашват с убийства и по съвместителство продължават да се изявяват като съвест на нацията.

 Накрая искам да кажа, че нямам убит дядо, баща или роднина, нямам никакви лични сметки за разчистване с комунистите, но намирам като болезнено позорящ родината ми факта, че у нас съществуват недосегаеми, които са изтребвали, а впоследствие заплашат с изтребление и се допуска този потомствен тероризъм да се изроди в морален стандарт за демократичност и успех в държавата ни! Не смятам, че българите заслужаваме да ни бъде приписвана подобна морална уродливост! Щом един площад хора могат да се вълнуват повече от истината, отколкото от златото, щом един млад човек може да се интересува повече от вълненията на сънародниците си, отколкото от съдбовния си изпит, не заслужаваме терора и петното на морална непълноценност, които ни лепват някои. Аз съм свидетел и на двете възхитителни изяви и ме боли, че шепа хора заради собственото си положение и котерийни интереси, са готови да стъпчат и изопачат всяка проява на човешка и гражданска доблест.

Събиране пред параклиса на палатковия град

Палатката, масичката с подписката и щерката докато ме замества

Lux Aeterna By Clint Mansel

"Щом един площад хора могат да се вълнуват повече от истината, отколкото от златото, щом един млад човек може да се интересува повече от вълненията на сънародниците си, отколкото от съдбовния си изпит, не заслужаваме терора и петното на морална непълноценност, които ни НАЛАГАТ някои." !!!!!!!

Ненавиждам насилието! Защото познавам ЛИЦЕТО МУ, видимото и прикритото; насилето с думи и без думи; насилието с физическа сила и без физическа сила; зная и последиците от насилието. Когато човек се чувства сам,обаче, понякога му се иска да спре с противопоставянето , не му достигат силите да противостои. Когато обаче разбере че НЕ Е сам, тогава .........

"ПРОДЪЛЖАВАЙ НАПРЕД"- "JOHNNIE WALKER"- СИН ЕТИКЕТ!;))))

Поздрави, VMIR!

Наздраве, обаче ми скриха синия етикет, а ми оставиха червен.
Има много още да се каже по въпроса и все различно от всичко, с което ни заливат вече толкова много години!

Много силен постинг!!!
Една от много голямите грешки на комунистите е ,че вплетоха идеите с личните си заинтересованости , изявявайки това в партийна наследственост.Много против това бях!И повечето такива наследници,без да си имат и на представа от съзнание,отговорност затънаха още повече в своята грандомания заемайки някакви постове:)После някои поусетили се,че нещата им се поразклащат хукнаха да се пренасочват партийно,а народа без да се замисли ги подкрепи ,и те в страха си да не се усетят тез,които им гласуваха доверие,набързо ги натикаха в тинята на все по-тежък битовизъм,точно за да унищожат духът на гражданското общество,което винаги можеше да се окаже прът в колелото на собственото им благополучие.Разсипаха образованието,сринаха авторитета на учителите/който от тях успя да запази нещо ,успя.Другите вдигнаха ръце и се понесоха по течението/ и дадоха превест на едно ново,клатещо се и не дотам грамотно младо,подрастващо общество/не в цялост,защото в цялост не им бе възможно/
Медийте не искам да коментирам!Те за мен винаги са били под всякаква критика!И за жълта преса не стават!
А гражданско общество,по време на палатковия лагер имахме,но сега....колко са хората необъркващи се в понятията доблест,чест,достойнство?

Дори президента Първанов вчера заяви, че от времето на Т. Живков не била завита и една нова гайка. Да не говорим, че шумкарлъка (нелегалното саботиране на държавата), канонизиран за “пичовски” в сериала “На всеки километър”, продългава да си е не просто хит на сезона, а надежда и упование за спасение! А тук е и най-опасното недоразумение, защото БСП си живее със сладката илюзия, че тя ще бъде авангарда на похода срещу партиите, защото е повече от партия, но не й е изгодно да признае, че този аутсайдерски прийом за отношение към държавата ни задържа все по-силно в положение на държава – аутсайдер.
Погледни мъртвилото в литературата ни, в киното, вярваш ли, че това е от мързел, че никой не прави усилия да създаде нещо стойностно дори в условията и на най-жестока оскъдица? Но как сегашното да намери разбиране, подкрепа и съдействие, като в масовата представа пичът – партизанин със шмайзера засенчва всеки друг възможен образ? Как на някого да му пука за държавата, като същия герой жизнерадостно стреля срещу същата държава, а държавата му ръкопляска, величае, ревностно му пази паметниците и недвусмислено демонстрира, че който се опита да го свали от пиедестала му, ще бере най-сериозни ядове. Казах го в постинга и ще го повторя – превърнали сме се в държава на потомствен тероризъм, в която предишни и настоящи терористи се радват на НЕДОСЕГАЕМОСТ и висок обществен престиж. А в същото време, външния ни дълг от 2005 насам расте с по 8-10 милиарда долара годишно, но за това не се говори.

ако ме разбираш какво искам да кажа.
Сложил си невероятна музика, благодаря...
Истина е само това, което може да се защитава самО. Затова и е трудно да вярваме в нея, а трябва просто да я приемем и всеки да започне от себе си. Но живеем в свят на ограничения и алюзии, често наложени ни от друг, хората са различни, както и целите им, често алчни, порочни и лоши, уви... Разум и обективност трябва в реалността, особено в област като политиката, предхождаща всичко останало и да се избира по-малкото зло, за доброто е ясно! А ние не можем дори да "избираме" като хората, то се вижда по избори, общество сме, в което сме заменили онази еуфория с бутафория, желаната култура с халтура, изобщо тъжна работа...и все пак не бива да се разделяме с мечтите си и надеждите си. Стегни се! Ако не за нас, заради децата ни, може пък те да успеят и променят, трябва да сме силни двойно, нали?! Много докосващ постинг си написал, споделям болката ти, но не можеш да промениш миналото, дай да видим за бъдещето...че се очертават едни още по-трудни години за света изобщо!
Благодаря ти и горе главата!:)

Добре казваш да гледаме напред, ама с какви очи, все пак? И, изобщо, как изглежда бъдещето през идеологемите от миналото? Да, много е изкушително да си представим, че лошото ще изчезне яко дим. Може ли според теб, едновременно да лансираш като върховна романтика убийства на полицаи, войничета и държавни служители, и да имаш чувство за дълг, респект и зачитане към държавата и институциите й? Как ще оправдаеш такива убийства, освен с обяснението, че убитите са били ако не злодеи, поне мръсници? Ами след като е толкова лесно, даже и романтично симпятяги с пищови да изчистват с убийства държавата от “мръсници”, кой ще ти уважава скучните, отегчителни и невзрачни съдии? Кой ще ти се съобразява със съд, администрация, правителство, ред и прочие атрибути на скучния и досаден запад с неговия извехтял и крайно неактуален Робин Худ? А ние си имаме чаровния Серго – олицетворението на пича, раздаващ някога правосъдие с пищова, а днес – министър на културата, имаме си го даже дублиран и в демократичния му вариант – премиер (нали вече е забранено да се напада властта с пищови, шмайзери и бомби, тц, тц, тц...).
Най – се чудя обаче в каква категория попадат онези, които проявят симпатия към застреляните и семействата им. Защото, с неизбежна логика следва, че щом убитите са мръсници, (даже и костите им са мръсни, както за последно се произнесе БСП по въпроса) симпатизиращите им са също мръсници по необходимост! И, като не забравяме, че става дума не за комиксови герои, а за реални хора, хора с власт и положение, на мен ли ми се струва, че този обществен идеал за личен просперитет може да съществува единствно в комплект с правителствена поръчка за създаване на реални мръсници!?

Уф, аде стига, че то стана за цял постинг...

Приятен ден!

Като цяло медиите работиха и работят като част от пропагадният апарат, вече толкова години, а не като информатор. Истината се изхвърля от закона, от морала на вчера "трудовия", днес "европейски гражданин", ограничиха напълно истината с двадесет процентовото ДДС над книжните издания, което липсва в редица, по-нормални европейски страни, то даваше шанс на различния поглед, на медиите без голям бюджет и поръчана от щедрият рекламодател от обръчите фирми, музика, да оцелеят единствено от оборота, на който можеха да разчитат на това, че казват различно и на своята креативност. Това с пъти се затрудни живота на тези медии и от там и ограничи своодата на словото. В интернет - форумите бяха пуснали "виртуални булдози" - професионалисти в пропагандата, обучени още от онова време, после техни кадри. Най-вероятно ги има и до днес, най-вероятно за това дори им се плаща. Троли има навсякъде където има интернет и тяхната е по-сложна и е по-скоро проблем на кибер-психологията, мотивите различни, повечето доброволни, но "големия неизвестен български трол", който е въвел модата и е отприщил натрупаната страст, пак сигурно е кадрувал в тези сгради и следи как свободата на словото се довежда до пошлост, как единствения изход - интернет, губи от силата си и това развързва на хрътките му от медиите - мастодонти да промиват мозъка на народа.

А историята, изживяването, необикновено е.

Поздрави.

както го наричаш, с неговата злоба и непоносимост към различния поглед, според мен в огромна степен е продукт на същата нескопосано-примитивна идея за романтика в “борбата”. С времето чуха, че с любовта нещата не са така прости, но като липсва усещането, остава изградения рефлекс зорко да бди и да разтоварва цензорския си гняв където намери за целесъобразно. И се роди политическата чалга – обществения идеал за личен просперитет, олицетворен в образа за проспериращия симпатяга – “антифашист”, и неслучайно основните й целеви групи са пенсионери и роми, т.е, хора пред които въпроса за възпитанието и последиците от него не стоят на дневен ред.
Благодаря ти!

се замислих за това "Защо не успяхме да променим системата, когато имаше толкова енергия и вяра? "
Това е било на повърхността, и вярата, и добрината са били само на повърхността у нас; дълбоко в себе си сме носили съпротива и неверие към всеки и всичко; дълбоко у себе си сме били озлобени и егоистично настроени; всичко е било еуфория, последвана от робските реакции, останали у нас "Всеки сам за себе си". И до днес е така, и нищо не ще се промени скоро!!!! До днес ние не можем да създаваме трайни, здрави ОБЩНОСТИ. Говоря като човек, който наблюдава един малък колектив, и едно малко общество(провинциален град).
Преминахме през много партии, сега е ред на многото граждански сдружения "Напред"("Назад";)))) , "Гражданска лига" ( с малко гражданско мислещи хора!) и все същото остава: "Много вожд, малко индианец"!
Спасението е "летището" с еднопосочен билет- за агонизиращите българи, а другите, заредени с търпение, след има-няма 20 години ще се радват на гражданско общество.

Поздрави, vmir!

Казваш, че не можем да създаваме здрави ОБЩНОСТИ. Формално си права в обясненията си, но, оттатък еднопосочния билет и запасяването с 20 – годишно търпение, стои отново вярата, че нещата ще станат от самосебе си. А действителността май не дава много индикации, че такава вяра е оправдана, и мисля, че ти го знаеш добре. И ако в България изобщо съществува интелигенция, ако и ние принадлежим към тази интелигенция, мисля, че сме длъжни да покажем несъстоятелността на тази вяра, която влиза в противоречие с фактите.

В коментар ти беше посочила такова противоречие, като защити онези, които аз нарекох “нагли копеленца”. Да, съгласен съм с теб, че тези хулиганчета са продукт на нашето отношение. Аз полагам неимоверни усилия да предпазя децата си от въздействието на безумните идеологеми около нас, но мога ли да съм сигурен, че съм ги опазил?

Тези дни четох за паметника на Митко Палаузов – 11 годишно хлапе, оставено с два пистолета да стреля срещу жандармерията, за да могат “борците за свобода” да се измъкват от обсадата! И, за да няма съмнение, че така трябва да бъде, БСП в клип наскоро ни напомни, че “мечтите и идеите си останаха все такива”.

За какви “здрави общности” можем да говорим при това положение? Ако това не е пропаганда за гражданска война, ако това не е умишлено шизофренизиране на общественото мнение, то поне поставя държавата в положението на дашната мома, за която било заявено “Кой е.ал, е.ал! Мара вече не е курва!”.

Как да се очаква толерантност и култура, след като самото управление облъчва като ядрен реактор с подобни внушения и норми за личен просперитет? И как при такава шизофренична раздвоеност на обществото да очакваме логика от самонадеяните многознайковци, които стигат в мисленето си едва до там, че като няма политици по техния безценен вкус, ще лишат всички от безценния си глас сякаш не правят така гласовете на продажниците още по-евтини за купуване и налагане на всичко онова, от което на думи се разграничават, а на практика подкрепят с пасивността си?

Накара ме да си спомня ония времена. Еуфорията с която посрещнахме "смяната на власта" - То накрая се получи "Преоблекъл се Илия, погледнал се, пак в тия". Тогава бяхме толкова интеусиазирани, толкова вярвахме, че наистина нещата ще се променят към добро...Работех наблизо и всяка обедна почивка отивахме с колегите на площада, за да окажем подкрепа на стачкуващите. С какво чувство на радост, вземахме участие на всеки митинг и бдения. Къде се загуби всичко това? Защо всички станаха толкова апатични и незаинтересовани от нищо? Вярно, че по-голяма част от това поколение напусна страната, отидохме да търсим щастието и успеха на вън. Боли ме за всичко ставащо в България, боли ме, като гледам младите хора, колко са обезверени и безразлични! Голяма вина за това имат и медиите. Чета редовно български вестници, а и имам възможност често да прескачам до родината, сама виждам какво е положението, не се влияя от чуждо мнение..
.Май в днешно време е в сила максимата - "Спасявай се по единично". Всеки гледа да "оправи" себе си, а всичко останало, ако може някой друг да го свърши...Самия факт, че толкова малко хора гласуват на изборите, го потвърждава. Като щрауси крият глава в пясъка.
ПП. Може и да сме се виждали някъде по митинги и протести!

а сигурно и сме говорили. Аз там събрах една голяма подписка за около месец - 27000 гласа, по около 1000 човека дневно и опашката пред масичката ми почти никога не свършваше. Но за повече подробности май не му е мястото тук. Само искам да споделя, когато еуфорията и радостта вече бяха попарени от съответните реакции, но протестите бяха все още многочислени, през 1993 г на 100-хилядно протестно шествие забелязах западняци, които се оказа, че объркаха шествието с огромна траурна церемония. Когато им обясних положението, част от тях се просълзиха, а две момичета направо се разплакаха и обещаха да пишат на президента, че не може така да се игнорира протеста на хората. Горките, бяха по-наивни и от нас самите!

Особено важно беше процеса на игнорирането да се доокомплектова с обиди, клевети и ехидни подигравки, за да се внуши поне безсмисленост, ако не и лични проблеми след всеки протест.
Така се дразнеха и обезкуражаваха хората, а преди да започнат да намаляват числено, протестите ставаха все по-унили и по-тъжни. На такъв протест попаднаха и гореспоменатите чужденци, които се разплакаха пред вида на омърлушените игнорирани протестиращи. Имаше обаче и по-неприятни методи. Когато в палатковия град се чуеше “Пазете се, откачалката пак идва”, всеки гледаше да се отдалечи, защото щеше да мине една жена с две 7-8 годишни деца хванати толкова плътно под ръка от двете й страни, че се превиваха и пищяха от болка, милите! Жената може и да ги щипеше в добавка, защото никой ме можеше да си обясни как точно ги принуждаваше да пищят от болка, но тази откачена визита се повтори няколко пъти и жената беше станала печално известна с тези крайно неприятни посещения. :(

На тая снимка се вижда съвсем малко от главата на Амбара(Отец Амбарев), колко ентусиазиран беше, как се надяваше нещата да се оправят...
Преди известно време четох спомени на един пловдивчанин, за това как са провеждали предизборна агитация в Шекер махалав Пловдив. Амбара е изиграл главната роля, за да спечелят там!
Наложи се доста да поровя, но открих въпросната статия, ето адреса:

http://www.plovdivmedia.com/2883.html

Даже и бай Тошо от снимката на палатката ми изглежда на кеф! :)))

Пишейки коментара си(9) имах предвид конкретните си наблюдения от синдикални, партийни и граждански структури (Не само като страничен наблюдател, а като участник!). Някой ден, когато овладея напълно емоцията си;) ще споделя.
Но изходът е един - ЛЕТИЩЕТО! Ако и затова не останат пари, съм решила, че напролет или в началото на лятото ще тръгна пеш към западната, северната или южната граница, ще премина и ще продължа.....ще вървя докогато забравя от къде съм тръгнала!;))) И мисля, че мога да докажа, че не съм икономически емигрант, а политически!;))))

ПОЗДРАВИ, ,vmir!
п.п Много полезно ще бъде да споделиш като как успяваш да предпазиш децата си "от въздействието на безумните идеологеми около нас".

даже ме караш да се чувствам виновен, че може би човъркам твои стари душевни рани. Все пак, ценното е било отнето от рода ти, изстрадали сте вече липсата му, нормално е да ти е болезнена мисълта, че някои може би са ползвали привилегии за “геройства” като убийството на дядо ти, децата им може би са били изпратени да учат в чужбина, докато вие сте се гърчили в лишения и притеснения, но мислиш ли, че ако мълчим за това, ще избегнем последствията от това оскотяване, последствията, които не само ти, но и всички останали все по-осезателно усещаме.
Питаш ме да споделя как пазя децата си от безумните идеологеми. Много трудно, как иначе? И, не е необходимо да сложат паметника на Митко Палаузов в центъра на София, за да ме уплашат. Резултата се проявава не чрез самия паметник, а чрез отношението към напомнянето му. А какъв светоглед разкрива паметника на дете с пищови?
1. Че насреща си е имал ужасно лоши хора.
2. За да убият дете, тези хора са били злодеи.
3. Щом са служили на държавата, значи държавата е била злодейска.
4. Държавата е злодейска, защото е капиталистическа.
И, понеже днес сме отново капиталистическа държава, съгласно този светоглед цикълът се затваря и може да започне отначало. Ето как човеконенавистническите бълнувания на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин за капитализма и днес определят отношението ни към държавата в по-голяма степен отколкото факта, че сме се родили на тази земя, тук сме за малко, и трябва да си изживеем живота по един взаимно приемлив начин, като отдаваме дължимото и на другите.

Да, твърде натрапчиво се повтаря, че несгодите ни са резултат от капитализма, а комунизма ни бил кажи–речи изгубения рай, защото хляба и млякото стрували по 30 стотинки. И, разбира се, услужливо пропускат, че един джобен калкулатор струваше едномесечна заплата, за телевизор или добра радиоуредба трябваше да събереш накуп няколко месечни заплати, че цялата месечна заплата трудно стигаше за два, най-много за три чифта дънки.

И, в резултат от тези идеологеми, живеем втренчени в разпределението и потреблението досущ като гладни комунисти, които хич не се сещат, че създаването и производството се случват в доста различна идейна среда, в която човека трябва да има увереността, че трудът и живота му са защитени не само, когато копае, чука или пренася товар на гръб, но и когато мисли с главата си.

Като капак на всичко, пак глупавите идеологеми ни отреждат да се учим на капитализъм от Русия, като отново услужливо пропускат, че епохалното постижение на Ленин и Сталин заради което Русия плати с десетки милиони човешки жертви беше Русия да прескочи капитализма и от феодализъм да премине директно към комунизъм.

Е, мисля, че вече става ясно каква е връзката на идеологемите с прекрасната среда за процъфтяване на парвенющината, далавераджийството, безнаказаността, недосегаемостта, самонадеяността, и не на последно място двуличието да влизаме в съюз, когато очите ни са обърнати в друга посока, и подлостта да плюем този съюз, сякаш ни държи насила. Е, ако всички, които не одобряваме всичко това емигрираме, няма ли да се превърнем в неволни изпълнители на нечии замисли за унищожаване на държавата ни?
Приятен ден!
:)))

Наскоро ми гостува моят голям(18)внук.Разказвах му за тези неща.Аз също имах палатка-стара,от памучен плат хималайка.Тази палатка беше опъната и в нея се извървя (спа) сумати народ - мои колеги от БАН,други приятели,синът ми с бъдещата си жена,аз самият(най-рядко).В един момент започнаха да се настаняват съвсем непознати хора.Просто палатката стана част от "Града на истината".Който не е изживял тези моменти,който не е бил на 14 декември,който не е бил на 10 януари,знае много малко за раждането на демокрацията.Сега на паметника на Цар Освободител има надпис "Тук на 14 януари 2009 се роди гръждънското общество"...Хлапаците не знаят,не помнят,били са деца.Затова обяснявах на внука си.Затова трябва да обясняваме на децата си.А палатката...изчезна,когато милиционерите насметоха "Града на истината".Сега имам модерна куполна палатка.Тя също може да бъде опъната на жълти павета и то доста по-бързо,имам хубави постелки и топли сполни чували.Готов съм.

след което в Града на Истината изведнъж започнаха да прииждат странни непознати хора, с които беше почти невъзможно да се завърже разговор. Аз също накрая почти не преспивах в палатката, по време на погрома си бях в къщи, на сутринта видях какво са направили и дори успях да си прибера палатката.
Страхотно е, че имаш готовност да разпънеш отново палатката,
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!

eMeedumtf <a href=http://tiny.cc/oldnavycoupons>old navy coupons</a> ondlibelsg

trrsiwGTepe <a href=http://articlehash.info/custom-vintage-engagement-rings/>makeityourring diamond engagement rings</a> ycnncTaditlohaw